/Поглед.инфо/ Няколко приятели месеци наред полагат титанични усилия, без никаква подкрепа и грантове, да оставят за поколенията на България реален, материализиран спомен за оново време, когато българския народ надскочи себе си и създаде две Българии, осигурявайки нормален и достоен живот за гражданите си. За да си изработят правдиви критерии за актуалността на видеосериите, посветени на развитието на икономиката на България през целия ХХ век, групата ентусиасти кани две политически грамотни представителки на българската студентската младеж да оценят направеното. След като се запознават с две от сериите, посветени на транспорта и електротехниката, изумените зрителки възкликват:"Това просто не може да е вярно! В страната няма и помен от показаното на екрана ! Къде и как е възможно цялото това материално богатство на нацията да изчезне?"
Интересно е, в какво състояние ще бъдат младите българи, когато видят и останалите серии, посветени на тежката химия и електрониката, на нефтохимията и машиностроенето, на аграрно-промишления комплекс и космическите изследвания, на металургията и корабостроенето, на производството на строителни материали и т.н.
Това е голямата мистификация. Народът рано или късно ще поиска отговор! И виновните ще бъдат низгвернати и прокълнати! Защото голямото материално богатство, впечатляващо за мащабите на Балканския полуостров със своята иновация и ефективност го е имало! И то е в паматта ни, в паметта на всички строители на съвременна България, днес и завинаги!
Тази голяма мистификация започна с избори, затова и резултатите от всички избори след 1990 година до днес са малки мистификации! Не бе изключение и всенародният избор на депутати за 44-то Народно събрание!
Първата мистификация. Всенароден ли е изборът? От 6 810 341 потенциални избиратели, пред изборните секции през март т.г. се явиха 3 682 151 политически активни, все още вярващи, че е възможна промяна, български граждани . От тях над 87 хиляди гласуваха против всички, т.е. това е ядрото на мислещите и готови за действия хора, които като видят физиономиите на някои от кандидатите за депутати си спомнят, че в миналото под подобни портрети имаше надпис "Издирва се!". Партията, която, вероятно, ще получи мандата от президента на всички българи да управлява България в продължение на 4 години, фактически е представена от 16.84% от зарегистрираните избиратели. Ако приспаднем от този процент и гласовете на негласувалите, прокудени от същата тази политическа класа икономически имигранти, то процентът ще е около 13% от българските граждани у нас и по света. Това си е чиста диктатура на малцинството над болшинството, узаконена по образците на западната демокрация!
Втората мистификация. Победителят "Граждани за европейско развитие на България"(ГЕРБ) се представлява еднолично от човека-партия Бойко Борисов, по образование - пожарникар, по професия – охранител, по манталитет –"човек от народа " от Банкя, с изключителен нюх към сделки и пари от ЕС. Рекламните плакати го разкриват или облечен с любимата и мечтана цял живот генералска униформа, или с протегнати към европейските кохезионни фондове ръце. Слоганът в началото бе: "Работим в интерес на гражданите!", но се оказа, че това може да се тълкува и много превратно, защото всички чиновници, изпратени от партията на отговорна държавна работа, също са граждани и логично е да не забравят и себе си! Затова в движение девизът бе сменен с : "Реални решения за България!".
Семантика на този слоган е върхът на мистификацията. Бойко Борисов е вече над 13 години във висшия ешалон на властта и има неоспорими "заслуги" за реалното бедствено положение на огромната част от българския народ, както и за реалното последно място на България във всики престижни класации на ЕС, касаещи качеството на живот. Но в същото време, обгрижван по времето на Тодор Живков, Борисов знае, че народа се интересува от резултати, а не от празни обещания за светло бъдеще и призиви за промяна. И, както стана дума по-горе, поради това, че младите хора не помнят каква е била България преди три десетилетия, то построените с европейски пари магистрали, пречиствателни станции, санирани сгради, софийското метро, спортни зали и прочее стават главния аргумент на тезата, че ГЕРБ работи за България, макар тихо и в определена степен да работи и за себе си. На малкия човек, днес особенно, му е необходима стабилност и минимална увереност за бъдещето на децата му. И той е склонен повече да вярва на управленец, който върши някакви реални неща и говори на неговия език. И макар и да живее бедно, той все пак се надява, че този, който се грижи за благоустройство, може да се погрижи и за него! И гласува!
Блажени са вярващите! Но това са си нашите, православните вярващи!
Третата мистификация – статукво против статукво. Победените, БСП (Бизнес – социалистическа партия) в коалицията "За България" са пролетната изненада за българския гласоподавател, защото събраха в един букет мистификации, превъплащения и метаморфози под девиза: "Поискай промяната!" Или с други думи казано: "Ще бием по статуквото!" При така поставена задача, изпълнението ѝ изначално е невъзможно, защото милионерското ръководство на БСП, заради защитата на натрупаните си пари,( КОЕТО ЗА ТЯХ СИ Е ИСТИНСКИ "СТАЛИНГРАД"), заради участието си в олигархичните кланове, заради безпринципните си договорки на тъмно с останалите политически фигури от "Вашингтонския консенсус (статукво)", няма как доброволно и сами да "отрежат клона", за място на който ще дават "мило и драго", поне до края на капитализма!
И се започна "прЕмяната"! Най-напред имаше Обръщение към симпатизантите , напуснали по една или друга причина редовете на БСП, с призив за завръщането им в редиците на партията: "Имаме мисия - да променим България и живота в нея. Нека да го постигнем заедно!" - казва Корнелия Нинова, която, в исторически план е сравнително отскоро член на районната организация на БСП в община "Оборище"-София и би могла да попита своя спонсор, Теменужка Теофилова, за причините, поради които стотици хиляди комунисти и социалисти са напуснали или са били изключени от партията през изминалите десетки години. И тогава ще стане ясно,че когато отправяш такъв призив, едновремнно с това трябва да си твърдо решен да дадеш принципна оценка на всички събития, факти и противоречия, съпътствали дейността на партията през годините на прехода! Това е и ролята на половината плюс един от членовете на Пленума на ЦК на БКП, свалили на 10 ноември 1989 годинаТодор Живков по искането на чужда държава, това е и оценката за дейността на Андрей Луканов и членовете на БКП, участвували в разработката на Плана "Ран-Ът", отново по искане на чужда държава, това е и фракционната дейност на групата на 19-те , организирала вътрешнопартиен преврат срещу Жан Виденов, а впоследствие избягала от отговорността да управлява страната, това е и участието на ръководните кадри на БСП, в центъра и по места, за криминалната приватизация, за разгрома на промишлеността, аграрно-промишления сектор, енергетиката, образованието, здравеопазването, органите за сигурност и отбраната на страната и т.н., това са и действията на парламентарната група на БСП за създаването на Комисията за досиетата, за приемането на плоския данък, за спирането на съвместните с РФ енергийни проекти, това е и ролята на БСП и нейното ръководство за приемането на България в НАТО без референдум и изграждането на бази на НАТО и САЩ на територията на страна и т.н. Когато се направи такава оценка и тя се подложи на обсъждане, след общопартийно допитване и се приеме от членовете на партията, тогава би могло да се търси съучастие на бившите членове на БКП и БСП в днешните борби на БСП за възстановяването на доверието на народа към политическата сила.
Когато се търси разбиване на статуквото,сonditio sine qua non (условието, без което не може – лат.,б.м.) е кадрите, които артикулират този слоган, да не са част от това статукво. А това означава, да не са били под никаква форма участници в програмата за съсипването на страната и превръщането ѝ в колония с олигархично-бандитско управление. С други думи, личните и фирмени доходи трябва да са доказани и потвърдени с документи, участието в приватизацията да е прозрачно и реализирано по обективни, защищаващи държавните интереси, критерии. За радост, в ръководсвото на БСП такива хора има, но, за съжаление, те са изключение от общата маса.
Дейците на БСП, които не слизат от екраните, микрофоните и страниците на вестниците, облъчвайки народа с обещания, цифри и прогнози за "светло бъдеще", системно демонстрират собствената си непоследователност и безпринципност в отстояването на идеи , тези и факти, което само по себе си е поредната мистификация.
През 2008 година председателят на БСП и министър-председател Станишев, по все още неизвестни причини, уволни съпартийците си Р.Овчаров и К.Нинова като министър и зам.министър, а през 2016 година провъзгласи категорично, вече качеството си на лидер на залязващия ПЕС:" Конгресът трябва да заяви, че наш кандидат за министър-председател ще бъде Корнелия Нинова!" Кое е вярното?
В края на 2013 година К.Нинова, като член на ръководството и икономическо острие на БСП в парламента, заявява: "Правителството на Орешарски на 90% изпълни предизборните обещания на БСП!", (това правителството ще се запомни с въпроса"Кой?" и с изцепката на министъра на културата, че поета Никола Вапцаров е терорист!). Няколко месеца по-късно, работата на същото правителство и на политическата сила, която го е излъчила, доведе до срив в електоралното доверие към БСП, която получи едва 15% подкрепа на предсрочните избори през 2014 година. Кое е вярното: че "десният" финансист Орешарски е изпълнил добре "лявата" програмата на БСП, че програмата е била добра, но Орешарски не е изпълнил, или че БСП се е сринала на изборите по друга причина – #КОЙ?
В деня на изборния провал през 2014 година Нинова споделя:"Ниските резултати на БСП, вероятно, са поради това, че на новия лидер Михаил Миков два месеца не бяха достатъчни за извършване на промяната". На конгреса през май 2015 година, след неуспешния ѝ опит да превземе партията, заявява пред БНР: " Пожелавам на Михаил Миков успех и силен екип. Вярвам, че той ще обедини БСП". От този момент, бидейки част от ръководството на партията, Нинова започва широка подмолна дейност за свалянето на Миков чрез организиране на личен щаб, заседаващ в нает от нея офис и финансиран лично от нея за избиране на лоялни към нейната личност делегати на предстоящия 49-ти конгрес през май 2016 година. В цялата тази история, завършила с трудна победа на "виолетовата фурия", най-интересната мистификация е как този Остап Бендер в пола успя да изработи "великия" Първанов, та той да ѝ даде четиримата си човека в ръководството на БСП, които да мобилизират верните на АБВ делегати за подкрепа на Нинова срещу Миков, а тя след конгреса да ги превербува и направи всичките членове на ИБ, да "бие шута" на Първанов, а по-късно да компенсира трима от ренегатите с водачество на листи в изборите за 44-то НС , а четвъртият, вместо себе си, да пробута в парламента в най-синия район на София гражданската жена на "сатрапа" на БСП и русофилите в България през най-мъчителния и тежък за партията период от прехода – 1997-2000 година !
Конгениално и в традициите на византийските василевси!
Персонални мистификации. На 20 август 1969 година се е състояла премиерата на 26-серийния телевизионен черно-бял филм "На всеки километър". Главната роля е поверена на 27-годишния актьор Стефан Данаилов, чийто лиричен герой е събирателен образ на "дейците на БКП през годините на нелегалната съпротива: Никола Деянов (Сергей, Серж) е убеден комунист, с баща, убит по време на Септемврийското въстание от 1923 г. По-късно той става агент на съветското разузнаване, участва в Гражданската война в Испания и в партизанското движение в България. След победата, вече като майор, Деянов е служител на ДС и се бори със западната империалистическа агентура в България. Той е емоционален, излъчва момчешки чар, на моменти се изявява като плейбой". И същият този всенароден любимец и "борец" срещу американския империализъм, на конгреса на БСП през май 2000 година извършва поредното си превъплащение, и някакси, между другото, свършва черната работа на Г.Първанов по вкарването на България в НАТО, като казва на делегатите:" Как ще застане Първанов при бъдещите ни партньори и те ще му кажат: ами какво става за НАТО, бе?А той ще отговори: ами ние решихме малко така да бъде....Извинявайте, да се вземем в ръце и да излезем категорични, за да имаме дупе да срещнем и други хора, освен нашите съпартийци". И още:" Ами нека да докажем един път категорично: ние сме за това или не сме за това? Докога ще крънкаме: ама така, ама ако може - да, може, да дойде!".
И НАТО дойде! Като военната организация на САЩ срещу Русия, вдъхновявана от русофобите на Прибалтика и Полша, съществуваща заради големите заплати на чиновниците, превърнали омразата си към Москва в бизнес. И когато, след години, нашите деца и внуци ни попитат "Как се получи така, че България стана "фронтова държава" срещу Русия?", то отговорът, вероятно, ще е "С помощта на метаморфозите на майор Деянов и на делегатите на конгресите на БСП!"
Шестнадесет години по-късно, на поредния "исторически" конгрес, същият този актьор, търсейки индулгенция от доскорошните си приятели от победеното "ляво крило" в БСП за поредната си метаморфоза, патетично заявява,: " Защо конгресът да не приеме решение: при провал на партията на избори, председателят благодари и се оттегля? Така се гради авторитет. Ако бяхме следвали примера на Жан Виденов, можеше да бъдем в по-добра ситуация днес". - 8.05.2016, 19:00 ч.
След това си ляво, демократично изказване, обричащо новия председател на оставка при загуба на бъдещи избори, бате Серго, укротен и опитомен, (както бе процедирано и с други видни дейци на "непримиримата" "лява" опозиция в БСП година по-късно – 14.05.2017 г.) получава бонус от председателя във вид на назначение като единствен заместник–председател. И естествено , десет месеца по късно , в нощта след парламентарните избори-2017, той патетично споделя от телевизионния екран: "Как е във футбола при победа с треньора? След тези избори трябва да се съберем и да хвърляме Корнелия нагоре, във въздуха, за това, което направи!"
А тя, Корнелия, загуби: загуби прекия си двубой с Бойко Борисов, когото месеци наред заплашваше и все го предизвикваше "да излязат и да си поговорят като мъже", загуби 11– те най-големи и спечели 2-та най-малки многомандатни изборни района по брой избрани депутати, като пропиля над един милион електорални симпатии само за четири месеца!
Мистификация с цифри. След изборите Нинова заявява: "Почти три пъти се е увеличила подкрепата за една година. Преди една година по това време имахме 10% подкрепа, сега сме общо с около 30%“. Истината! По данни на "Алфа рисърч", през май 2016 година партия ГЕРБ има 21.3 % електорална подкрепа, а БСП, със зам.председател на парламентарна си група К.Нинова – 10.4% , при 8.4% за ноември 2015 г. от всички имащи право на глас български граждани. На парламентарните избори-2017, при 54.07% избирателна активност, електоралната подкрепа за коалиция "БСП"За България" е 27.93% от гласувалите български граждани или 13.84% от имащите право на глас, т.е. има ръст от 3.4% в сравнение с 2014 г..
Битката на БСП с ГЕРБ се води от 2009 година. Анализът показва, че след като БСП е била във властта, то нейните резултати са ниски, главно поради доказания "дефицит на управленски капацитет" на Станишев: през 2009 те са 17.7% от гласувалите и 10.5% от имащите право на глас, а през 2014 г. съответно 15.4% и 7.37% Когато изборите са след управление на ГЕРБ , тогава недоволните от това управление, плюс традиционния електорат на БСП, увеличават подкрепата си и тя е почти еднаква и при трите проведени избора: 2013 г. 26.6% от гласувалите и 13.62% от имащи право на глас, 2017г. – съответно 27.93 и 13.84 , и при първия тур на президентските избори 2016 г. – 28% от всички гласували и 14.21% от имащите право на глас.
Особено отчетливо волните упражнение с цифрите си личат в най-големия в страната 23-ти МИР, където резултатите на коалицията, водена от БСП, съответно са: 2009-19.29%, 2013-27,16%, 2014-15.38% и 2017-25,35%,т.е. резултатът е по-слаб от 2013, а не както твърди водачът на листата на 23МИР и говорител на БСП Жельо Бойчев.
Партийните анализатори, когато говорят за постигнатите изключителни резултати на последните президентски и парламентарни избори, би трябвало да отчитат един многозначителен факт: проведените през 2016 г. три в едно избори в 23-ти МИР в т.ч. и за кмет на община "Младост" показаха, че въпреки писменото указание на НС на БСП да се отговаря отрицателно на въпросите на общонародния референдум, иницииран от Слави Трифонов, то средният процент "За" на трите въпроса е 69.97%, в същото време за ген. Радев гласуват - 25.84%, а за кандидата на БСП за кмет на община "Младост ген. Ст.Стефанов резултата е едва 15% и той даже не отива на балотаж на втори тур.
И още един мистериозен и показателен феномен от преминалите парламентарни избори. Водач на листата на Коалиция "БСП "За България" в 26-ти МИР, известен с "червените" бастиони – Ботевградската и Етрополска общини, е: председателят на РС на БСП в столичния район"Оборище", секретар на Софийския ГС на БСП, председател на Съвет на НС на БСП, член на НС и доскоро на ИБ на БСП, зам.управител на в-к"Дума", бивш съветник на депутата К.Нинова в 43-то НС, тримесечен депутат в 43-то НС от групата на БСП, кандидат за кмет на община "Оборище", бивш футболист и треньор по футбол в Канада, прес-секретар на ЦСКА, член на УС на ЦСКА по времето на Ал.Томов, член на БСП от 2011 година Иван Ивайлов Ченчев.
За неосведомените, в партийната организация на софийския район "Оборище" през 2003 г. член на БСП става и самата К.Нинова , както и дъщерята на Нора Ананиева Ана Ананива – свръзката на Нинова с ген. Решетников, която е не само редови член на ОПО, но и за броени месеци става член на НС на БСП, а по време на правителството на Орешарски, въпреки скромния ѝ партиен стаж и никакъв управленски опит, е назначена на държавна работа като зам.председател на националната Агенцията за работа с децата. Това е партийната организация, откъдето е издигната кандидатурата на ген. Р.Радев за президент, издигната , но непреминала през общопартийния референдум, паради неизвестността на кандидата. Фаворитът на "Позитано" 20 Иван Ченчев, като водач на листа на БСП в София-окръг, събира 961 гласа преференции за депутат в парламента , а следващите го двама кандидат-депутати, съответно, по 3700 и 3031 преференциални гласа. Някои от кандидати след третото място в листата също получават повече преференциални гласа от тези за Ченчев, но не попадат в НС , като например, Владимир Александров от Етрополе с над 2700 гласа преференции. Дали пък ключът към разплитането на тази мистификация не са местни олигарси и новия #Кой? Оредялият ляв електорат тръпне в очакване да види и кмета Гунински "изгрял" във висшето ръководството на столетницата?! Но това са дребни, ако питате Орешарски, подробности! Същественото е, че май всичко в най-старата българска партия си е по-старому – нови са само лицата на "прЕмяната"!
Какво да кажем ние, с гайдите? – "Преоблякъл се Илия и пак с тия!"
Апотеоз на мистификацията. Стигнахме до гигантската манипулация с надеждите и вярата на хората,"поискали промяната!". Корнелия Нинова, след изнизването на Станишев и елегантното прецакване на Мая Манолова, непрекъснато говори за промяна. И в БСП, и в държавата, но никой не знае какво включва тази промяна, въпреки че тя би трябвало да е в течение на въпроса, защото през 2013 - 2014 г.г. е председател на социалната комисия на НС, а в 43-я парламент е зам.- председател и председател на парламентарната група на БСП. Общоизвестна истина е, че избирането на Нинова за председател на БСП през май 2016 година стана чрез изключително добре организирана дейност на личния ѝ щаб из цялата страна по подбора и обработката на делегатите за конгреса, а когато това не даде очаквания резултат, се премина към преки търговски преговори с потенциалните "продавачи" на гласове. И сделката бе сключена! София, Варна, Пловдив и първановистите дадоха подкрепата си срещу бъдещо обединение, постове и позиции!
След "Брекзит" и победата на Тръмп в САЩ, в света задуха "вятъра на промяната". Хитът на Б.Борисов – "търговския самомаркетинг", целящ създаване на добро впечатление вместо резултати, явно е и по вкуса на самата Нинова. Будещо недоумение е, че без да осмисли каква е идейната същност, историята и мисията на БСП в съвременния свят, новият председател тръгна да атакува ГЕРБ и Борисов, копирайки техния лидерски стил: "Бойко, ела да се разберем като мъже!", "Дойде ли БСП на власт – сваля санкциите към Русия!", "Започваме реиндустриализация на страната!", декларации, гарнирани с поредица от популистки обещания за по-дъбър живот на българина; послания към съседите и света от рода на: "Външна политика нито с Изтока, нито със Запада, а само българска!", а и други подобни изхвърляния, префразиращи предизборните послания на Доналд Тръмп.
Удушаващата бедност, корупцията, изолирането ни от Европа и САЩ чрез неприемането ни в Шенген и неотпадането на визите за Америка, ширещата се битова и организирана престъпност, нечовешкото здравеопазване, пълната бездуховност и тоталния национален нихилизъм, експериментите с образованието и "наводняването" с псевдопрофесори, без да имаме и елементарно присъствие в световната наука, високите технологи и международното разделение на труда – всичко това правеше и прави належаща кардиналната промяна, която вече във вид на мечта, се превърна и в удобна, печеливша "първостепенна" пост-задача на българската политическа класа.
Народът на България искаше и очакваше промяната! За да осребрят с власт това всенародно очакване, на "големите" политически играчи им бяха необходими нови лица, враг, "мъжка" решителност и декларирана готовност за борба в името на "по-доброто бъдеще" за България! Първият етап бяха президентските избори. Бе подаден добър вариант за кандидат–президент – личност с характер, способен да отстоява принципи, с правилна геополитическа ориентация, безспорно интелигентен. За успеха на начинанието бе подбрана, явно губеща сравнението, неконкуретна кандидатура.
Хората, които бяха за промяната и тези, които бяха против статуквото "Борисов", повярваха в успеха, още повече, че Тръмп неочаквано победи и много от българите излязоха да гласуват! Победата на Радев в първия тур, резултатите от референдума, разгромът във втория тур на опонента създадоха усещането у българските граждани, че промяната е близка и възможна!
И се случи най-голямата мистификация! За 120 дни БСП, с Корнелия Нинова начело, загуби над 1 120 000 гласа. Това е много голям политически провал и не за това, че лявата коалиция няма да управлява страната – БСП няма подготвени кадри за да управлява успешно! Трагедията е, че Корнелия Нинова и жадните за власт и за харченето на европейските кохезионни фондове нейни приближени и ментори прекършиха мечтата, че е възможна мирна смяна на модела на развитие на България с отказ от постановките на "Вашингтонския консенсус" и плана "Ран–Ът–Иван Ангелов". Срути се надеждата на мислещите хора в страната, че се е появила обновена политическа сила, която ще намери българския път за излизане от примката на глобализацията с поетапно преминаване към формите на двустранното и многостранно сътрудничество, че тази сила ще спре вакханалията на финансовите банкстери и България ще започне отново да произвежда високотехнологична продукция, че ще се сформира екип от макроикономисти, които, оценявайки последиците от отчуждаването на парите от икономиката, ще успеят да спрат процесите на пълното "разпознаване" между "производствените сили" и "средствата за производство"! Умря надеждата,че ще се прекърши тенденцията за отдалечаване на потребителите от средствата за същестувване, че ще се възстановят възможностите на населението да влияе върху елитите, че ще се заставят елитите да носят отговорност за резултатите от собствената им дейност!
Обнадеждената вяра, че всички заедно ще сложим край на олигархично-либералния модел в развитието на съвременна България се оказа неосъществимо предчувствие!
И тази поредна подла мимикрия историята няма да прости! Задава се "цунами", което ще раздаде всекиму според заслугите!
P.S. Глобалното движение на нашата цивилизация, въпреки големите надежди и ентусиазъм в началото, вече категорично се пренасочва по еднопосочна "улица", без изход. Оказа се, че мечтата за "устойчиво развитие на човечеството" не опира само до силовата и формална смяна на модела, еволюирал от идеолого-антагонистичен в неолиберално-"алтруистичен", необоримо доказателство за което е, че животът на малкия човек повсеместно стана по-тежък, че войните са много повече, че религиозния фундаментализъм прерасна в глобален тероризъм, че Европа се превърна в цел за преселението на народите, че материята окончателно "победи" духа, а устоите на патриархалното семейство и на обществото се разпадат.
В ход, за съжаление, е необявена дехуманизация, деградация и дезинтеграция!
Интелектуалните елити в "мислещите" страни, кой по-рано, кой по-късно, интуитивно и "с кожата си" разбраха, че "Новия световен ред" е една фикция и "гениална" опция на създателите си за обогатяване и справяне с конкуренцията. И лидерите на тези държави, отказвайки се от трансцедентални идеи и философски терзания, бързо възприеха прагматизма в политиката като метод и стил за завръщане на нациите им към собствена индентичност и за високо качество на живот на поданиците.
Прагматизмът, особено неговата консервативна версия, който днес се превръща и в световна тенденция, предполага издигането за ръководители на съответната държава на изключително балансирани, честни, професионално подготвени, емоционално сдържани и последователни в действията си граждани. В противен случай, съсредоточието на власт у хора, случайно попаднали на високи партийни и държавни постове, ги превърща в самовлюбени "месии", които неуспешно и авантюристично, упражнявайки се да покажат компетентност и управленски капацитет, стават крайно опасни за бъдещето на собствените си народи и държави, особено там, където на почит е конформизма!!