/Поглед.инфо/ Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 23,6 %, БСП - 17,7 %, ДПС - 6,0 %, "Атака" - 4,9 %, Движение "България на гражданите" - 3,0 %. Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение, проведено в периода 19 - 25 април 2013 г.

На този етап от кампанията е несериозно да се твърди, че партиите, които са в граничната зона (между 2 и 4%), нямат своите шансове да се борят за място в бъдещия парламент. Сред тях отново попадат КП ДСБ-БДФ, НФСБ, РЗС, ВМРО и Коалиция „Център-Свобода и достойнство".

Въпреки събитията, след доклада на Прокуратурата няма съществена разлика в дяловете на електоралната подкрепа за двете основни политически партии - ГЕРБ и БСП.

Няма промяна в подреждането на първите пет формации, както и не регистрираме значима промяна в разликата между електоралната тежест на първите две формации - ГЕРБ и БСП. Към 25 април тя възлиза на 5,9%.
Данните показват, че както сред гласувалите за ГЕРБ, така и сред избирателите на БСП от 2009 г, намалява готовността да повторят вота си за своята партия. Това означава, че от началото на кампанията не укрепват ядрата от избиратели на тези две партии. ГЕРБ продължава да има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на разколебани бивши избиратели.

Данните от настоящото изследване показват, че между една пета и една четвърт от избирателите не са решили още за кого да гласуват и дали да гласуват. Един от ефектите на негативната кампания е ръст в дела на колебаещите се българи. Ако сравним настоящата ситуация със ситуацията преди парламентарните избори през 2009 година, е видно, че днес колебаещите се са значително по-висок дял (през 2009 г. те са били 15%, днес са 22%).

Най-често сред колебаещите се как да гласуват на 12 май българи има млади хора на възраст 18-29 години, високообразовани респонденти, както и жители на областните градове и на столицата.
66% от българите твърдят, че следят предизборната кампания единствено от медиите. Това правят предимно хората на възраст над 50 години, пенсионерите, жителите на малките градове и заможните избиратели.
27% посочват, че изобщо не следят предизборната кампания, като сред тях преобладават хора на възраст от 18 до 39 години, роми, както и хора, които заявяват, че няма да гласуват.

Едва 6% от участвалите в настоящото проучване твърдят, че са присъствали на предизборни срещи с политически сили в своето населено място, а едва 1% посочват, че лично са ангажирани в организацията на кампаниите на отделни партии, сочат още данните от проучването.