/Поглед.инфо/ На преминалите в БСП отчетно-изборни събрания и в редица общински и районни конференции все по-често се задава въпросът: „Кого представлява, чии интереси изразява БСП“? И се чуват най-различни отговори. Огромната част от мненията вече не се придържа към традиционното определение, че партията е партия на работническата класа, трудовото селячество и прогресивната интелигенция. Търсят се нови определения за социалната база на партията.
След Десети ноември 1989 г. записаха в Устава в чл. 2 ал.2, че БСП е „лява народна партия“. Следователно изразява и защитава интересите на всички социални групи в обществото, т.е. на бедни, богати, на олигарси, на просяци, крадци и т.н., т.е. на целия народ. Или пък записаното в Програмата на БСП за „широко съгласие в обществото“, „национално съгласие като незаменима основа за прогреса“. Какво е съгласието между работодател и работник в условията на безработица? Работникът има само една алтернатива – да се съгласи на прекалено скромно или дори мизерно трудово възнаграждение за да не останат децата му без хляб и дрехи. Проследете работата на тристранната комисия за да разберете, че съгласието е почти изключително само в полза на работодателите. Какво съгласие между бедняк и богаташ? Съгласието до голяма степен е демагогска мисловна конструкция и възможност за оправдаване на отстъплението от позициите на левите партии.
В годините на безкрайния преход от социализъм към див капитализъм се появиха твърдения на дейци на БСП, които по подражаваха на лорд Гидънс, Тони Блеър, Шрьодер, Макрон, застанаха на социаллибералните позиции на т. нар. „Трети път“. Георги Първанов дори определи БСП за социаллиберална партия, нищо че името ѝ е социалистическо. Татяна Дончева се произнесе, че в България „няма ляво, няма дясно“ и създаде отделно уж центристко движение.
А много добре известно е от историята, философията и политологията, че политическото пространство през последните над 200 години е структурирано на дясно, център и ляво и съответно партиите са леви, центристки и десни. Азбучна истина е, че левите партии изразяват и защитават интересите и потребностите на хората на труда, десните партии на хората на капитала, а центристките партии изразяват интересите и тревогите на дребния бизнес (дребната буржоазия). В Европа и в България бе подменен критерият за леви и десни партии. Десните партии под натиска на широките маси и за да се удържат на власт започнаха да провеждат някои социални политики и се превърнаха в популистко-демагогски партии (ГЕРБ, ВМРО, НФСБ и др.) с лява народна реторика и отделни, макар и ограничени, леви социални решения. А някои леви партии, включително и БСП от ерата на Първанов, Калфин, Овчаров и др. дейци на БСП, с участието на неолиберала Орешарски, започнаха да подкрепят десни крайно либерални политики. И се разми политическото пространство. Поради това хората на труда, бедните, безработните, трудещите се земеделци и др. не виждат свой изразител на политическите, икономическите и социалните си интереси. Лявото (БСП), Дясното (СДС, ДБ и др.) и лявото на дясното (ГЕРБ) започнаха да се свиват, да губят политическо влияние сред хората. И както сега почти всички са против ГЕРБ, така и никой от останалите партии не получава значима обществена подкрепа. Обществото е напълно обезверено и с все по-голяма сила звучи байганьовското „Всичките са маскари“.
Дошло е време в България отново да се преструктурира политическото пространство и на хората да стане най-после ясно кой кой е. И именно на БСП ѝ приляга първа да определи по-ясно своята социална база. Това го желаят голяма част от членовете и особено привържениците и симпатизантите на партията. В търсенето на верен подход се появиха и някои грешни внушения. Един от ръководните дейци на БСП, изрази пред една от телевизиите становището си, че БСП трябвало да е партия на средната класа. А в Хасково той доразви тезата си (както пише по сайтовете): „Средната класа е гръбнакът на стабилната социална държава“. Подобни възгледи развива и един доцент по журналистика. А вероятно е редица други политолози, социолози и т.н.
За да има социална държава трябва да има обществено богатство. В бедна държава няма как за има социална държава и средна класа. Социалната държава възникна в Европа като средство за противостоене на социализма. Социализмът, колкото и някои псевдоучени да го отричат, принуди западните либерални правителства да предприемат леви социални действия, които доведоха да формирането на средната класа, която да противостои на типичната класа на бедните работници, земеделци, интелигенти и т.н.. След изчезването на Съветския съюз тази западноевропейска средна класа се смалява непрекъснато. Средната класа обхваща хората, които не са богати, имат доходи не колкото богатите, но над средното равнище за страната, което им осигурява високо жизнено равнище.
А дали в България и доколко има условия в сегашния исторически момент да има широкообхватна средна класа? Правилно е отговорът да го потърсим в равнището на доходите, т.е. в преразпределението на новопроизведената продукция и добавена стойност. В условията на бедна България да си в някаква си средна класа трябват високи доходи на едно заето лице (което има и издържа семейство). Високото равнище на доходите е условие за добър жизнен стандарт, за пълноценен, неограничаван от липса на достатъчни доходи, живот. По мнение на някои експерти за пълноценен живот в българските условия на едно четиричленно семейство са необходими месечни доходи на двамата родители над 5000 лева. Такива могат да имат само получаващите месечни възнаграждения над 3000 лева. А колко са тези хора в България? По данните за 2018 г. при всичко заети лица 3 136 523 с доходи над 3000 лева са само 3.55% от наетите лица. Дори да намалим границата на доходите над 2000 лева, то получаващите над тази сума ще са само 7.1%. Е, къде е средната класа? От какво да се формира? При тази социална обстановка ако БСП стане партия на средната класа, тя ще се свие още по-значително и постепенно ще изчезне от политическия хоризонт.
Въпросният политик от БСП правилно задава въпроса: „Вече 30 години ни задават въпроса чия партия е БСП. Време е да си отговорим. Кого защитаваме?“ Е, на предстоящия 50 –ти конгрес БСП трябва ясно и категорично да се отговори на този въпрос. А отговорът е лесен. Няма смислена политическа партия, която да изразява и защитава интересите на всички социални страти, класи, слоеве, съсловия, професии, прослойки, групи и т.н. в обществото, на целия народ. Самата дума партия произхожда от фр. partie; от лат. partire – деля, т.е. партията е част от нещо, подмножество от някаква общност от хора, тя не може да е на целия народ.
Явно в новите обществени условия БСП трябва да търси ново определение на социалната си база. Но има погрешно направление в твърдението: „Нашият стремеж, дългосрочната ни цел трябва да бъде изграждането отново на средна класа, която да бъде здравата основа на една стабилна социална държава. БСП е партия на трудещите се (к.м.). Но не само на хората на наемния труд“.
И като някакъв си политически наивник си задавам въпроса: „А капиталиста, едрият бизнесмен не се ли труди? Неговото ежедневие не е ли посветено на бизнеса му?“. А отговорът е безпределно ясен. И едрият бизнесмен също се труди. А каква е разликата в труда на едрия бизнесмен (капиталиста), собственика на фирмата и неговия наемен работник?
И наемният работник (в широкия смисъл на думата) и бизнесменът (капиталистът) са част от любимата триада на икономистите (земя, т.е. природни ресурси; труд, т.е. трудови ресурси; капитал, т.е. инвестиционни ресурси) за производство на блага (предмети, услуги и др.). В стопанския процес на изготвянето на новите изделия се обработват и преработват суровини, създават се нови материали, нови полфуфабрикати и готови крайни изделия. Без нито един от трите фактора е невъзможно създаването на нови продукти и добавена стойност, т.е. на ново богатство. Бизнесът участва в този процес предимно с капитала и много рядко с личен труд (дребен бизнес). Трудът се осъществява от наемни лица, които с подписването на трудовия договор, продават на бизнесмените своите работни сили, знания, експертност, творчество и умения. Бизнесът е купувач на работната сила, а наеманото лице е продавач. Купуването и продаването става на определена пазарна цена. Бизнесът купува стоката труд на наеманото лице не от благотворителни подбуди, а с цел да бъде използвана тя в производството на ново богатство. И действително наеманите лица участват в създаване на новото богатство, което има различна форма, но общ измерител – стойността.
Разликата между бизнесмена и наетият работник (в широкия смисъл на думата) е не само в отношенията продавач на труда и купувач на труда, а преди всичко в разпределението на произведения нов продукт на труда, в разпределението на добавената стойност. За бизнесмена (капитала) отива лъвската част, а за наетия работник (труда) минимална част, колкото да не умре от глад, той и неговото семейство. По данните на експерт (от Позитано 20) съотношението в разпределението на новосъздаденото богатство в стойностно отношение в България през 2018 г. е в съотношение 6:1 в полза на бизнесмена, в полза на капитала. Азбучна истина е, че левите партии са за по-високи данъци на богатите, а десните партии са за това данъчната тежест да се постави върху потреблението, с което се ощетяват предимно хората на наемния труд, той като им остават по-малко средства в семейния бюджет за свободно разполагане. А у нас данъчната тежест се понася от широката маса на потребителите, т.е. на хората на наемния труд и пенсионерите – според някои експерти (професори по икономика), около 75%. Необходимостта от по-високи данъци върху богатството разбраха дори милиардери като Уорън Бъфет и Блумбърг. Само нашите български примитивни политици, работодатели и прислагващите им се икономисти са на обратното неолиберално мнение.
Това популяризаторско разсъждение идва да покаже, че у нас няма справедливост в разпределението на новосъздаденото богатство, няма равенство в носенето на общата тежест за функционирането на обществото, че въобще няма условия за създаване на нова средна класа, а има огромна бедност, работещи бедни и изнемогващи пенсионери.
Е, това ли е справедливост, солидарност и равенство? И как с такова съотношение в разпределението на новосъздаденото богатство и с такова ли съотношение в данъците ще създадем средна класа?
Призовават ни да се опрем: „на прагматичността, на балансираността, на достойнството и патриотизма“ и тогава щели да дойдат резултатите. Коя прагматичност? Прагматичността е постигане на резултати, но и всяко и всякакво приспособяване към съществуващите условия. Прагматично си е да се приспособим към сегашните крайно неблагоприятни условия за хората на наемния труд и да направим лична кариера (постигаме резултат). Непрагматично ли е да се борим за интересите на милионите хора на наемния труд? А с подобен прагматизъм и голите фрази за достойнство и патриотизъм няма да се променят нещата. За политическа партия като БСП главното е политиката, която тя предлага в чиито интерес (на труда или на капитала) е, как тя го изразява и прогласява, как го защитава и реализира в опозиция и на власт.
Трябва да се опрем на нещо друго и много по-важно. БСП исторически се е формирала, действала и развивала като лява политическа партия, изразяваща и отстояваща интересите на работническата класа, на бедните и на експлоатираните хора, на трудовото селячество и прогресивната интелигенция. Сега тя трябва, в новите обществени условия ясно и открито да заяви, че е партия, която изразява, отстоява и осъществява чрез цялостната си дейност (в опозиция и на власт) политиките, осигуряващи с предимство интересите на хората на наемния труд (а не на работодателите, на бизнес-класата), повишаване на техните доходи, жизнено равнище и намаляване на социалното неравенство между българите.
Репликата, че в тази формулировка ги няма безработните е несъстоятелна. Безработните са бивши наети лица, бъдещи наети лица, които с наемен труд са си изкарвали или ще си изкарват прехраната. Необоснована е и репликата за самонаетите. Това също са трудови хора, живеят от труд, а не от капитал. Те, както и семейния бизнес, се трудят и произвеждат блага. Разликата при тях е, че възнаграждението им зависи пряко от пазара. А БСП може да помогне за реализацията на тяхната продукция на пазара чрез икономическата политика, която предлага, отстоява и реализира на власт. БСП може да се стреми и чрез политиката си да подпомага трудовите хора да издигнат своето жизнено равнище и на тази основа някои от тях да достигнат равнището на средна класа.
Всеки може да членува в БСП, независимо от образование, квалификация, доходи и богатство, да работи за нея, но само на основата на нейните ценности и в полза на интересите на хората на наемния труд (работници, селяни, интелигенти, специалисти, експерти, служители, лекари, учители, учени и т.н.), безработните българи, самонаетите и заетите в семейния бизнес. И Георги Кирков е бил богат, но в Народното събрание и във всички си обществени изяви е защитавал интересите на работническата класа, а не своите и/или на семейството си интереси. Няма нищо срамно в това БСП да е партия на труда, на хората на наемния труд. Във Великобритания лейбъристите (англ. Labour Party, т.е. Партия на труда) не се срамуват от своето трудово име. Подобни партии с имена на трудови и/или работнически има из цяла Европа (Нидерландия и др.). Защо БСП се срамува да се нарече партия на наемния труд, партия на труда? Навярно понеже ръководството ѝ трябва да се разграничи от капитала. А всеки български (настоящ, бивш или бъдещ) наемен работник има правото на достоен живот, а не само богаташите. И неговите интереси, интересите на наемния труд следва да бъдат изразявани, отстоявани и защитавани от лява социалистическа партия.
Много важно е не само да се прокламира, че БСП е партия на труда, на наемния труд, а не на какъвто и да било бизнес и олигархия. Визия за България стана, независимо от добрите социални идеи в нея, визия за подкрепа на бизнеса, а не на труда. Много по-важно е обаче не само БСП да се самоопредели като партия, която защитаваща интересите на хората на наемния труд, в цялата ѝ дейност да има съответствие с интересите на трудовите хора. Никакви колаборации с десните, дяснопопулистки и патриотарско националистически партии. Социалната база на партията трябва да е определяща при всяко действие на партията и особено на нейното ръководство и парламентарна група. Всяко решение на партийните органи, преди да бъде прието, следва да се подложи на предварителна оценка за неговото въздействие върху хората на труда. В Народното събрание да се предлагат от името на Коалиция за България и да се гласуват само закони, изменения на закони, отмяна на закони, приемане на парламентарни решения само след предварителна оценка въздействието и съответствието им с интересите на трудовите хора. Същото се отнася и за внасяните от правителството и другите парламентарни групи закони и решения. А не парламентарната група да гласува гигантски за мащабите на страна разходи за въоръжаване, т.е. на народен език: на гол тумбак – чифте пищови.
В БСП трябва да се преодолее вътрешното противоречие между доминиращата социалистическа по убеждения членска маса, симпатизанти и поддръжници на лявата идея и политика от една страна и от друга – група ръководни дейци, стоящи на неолиберални и социално-либерални идеологически, политически и икономически „прагматични“ позиции, но широко използващи социалистическа фразеология.
Най-после конгресът на БСП трябва ясно да провъзгласи, че БСП е партия на трудовите хора, изразява и защитава техните интереси, провежда в опозиция и на власт политика, съответстваща на техните интереси.