/Поглед.инфо/ Това ще научим от направения в лабораторията за медиен мониторинг анализ на Фондация „Медийна демокрация”. Ще се запознаем и с резултатите от мониторинга на медийната среда в контекста на актуалните обществено политически процеси. Какви са данните в картата на медийните зависимост - отговаря Николета Даскалова от лабораторията за медиен мониторинг пред БНР.

Още не се забелязва еманципация на медиите от властта. Продължават да са близко до властта, което ни стряска като анализатори. Стряска ни по-скоро липсата на достатъчно критика, на независимост от определени политически и икономически интереси. Това явление не е повсеместно, медиите се различават. Голямото разделение между медиите минава по-скоро по линията традиционни и медиите на гражданите /на интернет/. Не е новина, че традиционните медии са с определена редакционна политика, а в другите гражданите определят съдържанието според вкусовете си. Тази ожесточеност в отношението на новите към старите медии се тълкува като ожесточение на гражданите срещу участието на старите медии в статуквото. Това е точно заради тази близост на старите медии с политическите и икономически интереси, които определят и политиката им. Липсата на обективност не се възприема вече от гражданските медии. Това е усещане, което се среща все по-често сред аудиторията и изригва в много силно неодобрение спрямо статуквото и неговите защитници. Ще има и развитие на тези процеси. Медийното отразяване на всички традиционните медии е изключително изкривено. Редакционните политики се налагат не много демократично на екипите и това се доказва и от нашите изследвания. Не можем да виним гражданите, че искат да влязат в дневния ред на медиите, които са фактически посредник между политиката и тях. Така те се намесват по-активно в обществените и политически събития. Разделението е най-силно през протестите, визирам Закона за горите. Този казус раздели и традиционните медии. Подобен случай имахме и със земетресението, защото и то предизвика недоволство и недоверие в потребителите, заради забавените реакции на медиите.

„Бойкомания” и „Бойкофобия” разделят медиите и възниква въпросът - има ли поне един опозиционен лидер, който да стои сравнително достойно на фона на показността на премиера. За отбелязване е, че вече от два месеца водещ опозиционен лидер е Сергей Станишев. Другите опозиционни лидери са по- скоро маргинализирани в периферията на медийния дневен ред. Това също е една показателна тенденция и илюстрира една тенденция от миналата предизборна кампания – фаворизиране на политическото статукво, каквото то е в момента, както по отношение на ГЕРБ и Борисов като водещи управляващи, така и по отношение на Станишев и БСП. На края ще кажа само, че Бойко Борисов повече от два пъти и половина присъства по-активно в медиите от следващите го Росен Плевнелиев и министър Цветан Цветанов. В старите медии той печели фенове , но в новите медии отношението към него е по-скоро иронично.