/Поглед.инфо/ „Хората се чувстват омерзени, че управляващите не се обръщат към тях, не са част от тяхната криза. И в следващия момент ти му казваш на такъв човек – абе вземаме едни 16 милиарда. А хората нямат представа какви пари са това, то им звучи също толкова страховито като 16 милиона. Но си дават ясна сметка, че някой иска нещо да засмуче, а те ще плащат със своята мизерия.“
Така социологът Кольо Колев коментира данните от последното проучване на агенция „Медиана“, какви са причините за личната криза на хората и какви се очертават да бъдат местните избори през есента.
- Г-н Колев, вашето последно изследване на агенция „Медиана“ е правено по време на разгорещения дебат за заема от 16 млрд. лв. и показва нагласите на българите към управлението, но и по този конкретен казус? Как ще коментирате тези настроения?
- Що се отнася до дълга от тези 16 млрд. лв., които ще бъдат изтеглени, това се отразява негативно на общественото мнение. Но като си помисли човек, хората сами са си виновни. В крайна сметка се оказа, че премиерът Борисов просто изпълнява предизборните си обещания. Спомняме си, когато той се върна преди изборите от Вашингтон, където сигурно са му връчили „опорните точки“, и директно, в прав текст заяви какво ще прави. Абе ще вземем, каза, там едни 6-7 милиарда евро от Международния валутен фонд и ще увеличим цената на тока. И ето, човекът абсолютно принципно си изпълнява предизборните обещания.
Друг е въпросът, че това не се харесва на хората и те предпочитат да забравят какво беше обещано. И сега вият - над 60% смятат - по данните на нашето проучване, че о, ужас, този дълг ще ни загроби. Да, ще ви загроби, обещаха ви го! Да, това удря върху имиджа на управлението, удря върху общественото доверие, но простичкият факт е, че политиците трябва да бъдат внимателно следени какво говорят и къде са им ръцете. Защото после почва писъкът – ау, какво направихме. Да, уважаеми, направихте го, ами гледайте, мислете, съобразявайте!
- Гласуването на дълга обаче мина доста гладко предвид размера му?
- Дългът е само едната страна на медала. Другото е усещането, че ни бутат там, където далеч не искаме да бъдем. Дрънченето на оръжие в посока Русия определено смущава голяма част от хората и поражда много въпроси – това управление съблюдава ли българските национални интереси и къде ни натиква. Съвсем естествено се повишават и антинатовските настроения, тъй като официалната стандартна схема, която описва Русия като агресора, а САЩ като добричките миролюбци, защитници на демокрацията, мира и спокойствието, въобще не издържа на обществената критика. Без да оневиняват Русия, хората в много по-голяма степен виждат основния фактор, основния агресор и виновник за събитията в Украйна в лицето на САЩ.
Съвсем естествено и нарастване на напрежението не среща обществена подкрепа. Но се задават и сериозни въпроси какво правим в този блок в крайна сметка, след като ние само трябва да слушаме, а Съединените щати ще определят какво точно трябва да правим. Това поражда и големият въпрос - наистина ли следваме собствените си национални интереси. 68% - огромната маса от хората, казват, че това правителство следва чужди икономически и политически интереси. И съвсем естествено рейтингът на това политическо управление се свива.
- Това не е ли често срещано явление - рейтингът на управляващите да намалява с течение на мандата?
- Няма нито едно правителство дотук от последните пет кабинета – като почнем от кабинета „Сакскобургготски“ досега, което да е концентрирало толкова много скептицизъм, негативизъм и песимизъм. Над 52% от хората са разочаровани от управлението, при това говорим за началото на едно управление, а не примерно за финала. И това се случва благодарение на тези два основни фактора: от една страна дългът, за който хората имат сериозни съмнения, че ще ни вкара в тежко икономическо положение, още повече че има и светли примери както в Гърция, така и в други страни; неотдавнашната история на българската финансова система; и от друга страна включването на страната в опасната игра на дрънкане на оръжия. Усещането на хората е, че тия май искат да ни вземат парите и да ни набутат там, където не искаме да бъдем.
- Има ли опасност да избуят националистически движения, каквито сигнали има в цяла Европа? Във вашето изследване например „Патриотичният фронт“ бележи увеличение на процентите.
- Да, „Патриотичният фронт“ не се включиха в гласуването за заема от 16 млрд. лв. и съответно не понасят негативите. „Атака“, която последователно заема проруска позиция, също вдига рейтинга, за разлика от „Реформаторите“, които започват да губят политическа тежест. Има леко повишаване при БСП, но те горе-долу са си в рамките на процентите.
- Как виждате тенденциите при дербито ГЕРБ – БСП, които в последното ви изследване като че ли запазват съотношението си отпреди изборите?
- В този момент ГЕРБ води с малко над 6%, но това е фактически незначителна разлика. Истинското дерби ще се състои на местните избори. Това не е ситуация, където има една доминираща партия, поставяш своя кандидат и имаш съответната маса подкрепа. Силите ще бъдат сравними, като нито една от тези две партии няма да бъде в състояние да наложи по места своя кандидат, с изключение на някои места. Но и двете партии ще трябва да търсят политически съюзници, за да могат да разчитат на някакъв успех на местните избори. А от местните избори в голяма степен ще зависи и разположението на силите и стабилността в бъдеще. При една съкрушителна загуба на ГЕРБ, това ще рефлектира върху трудно съчетаната коалиция и за да не носи негативите, всеки ще се опита да се изсули по примера на Първанов, който ако перифразираме стария виц - „пия, но с отвращение“, така и АБВ – „гласувахме за външния дълг, но с отвращение“. Играе се танцът „как не сме били разбрани“.
- Партиите от управляващата коалиция на местните избори ще се състезават поединично. Дали резултатите от това състезание няма да пренаредят влиянията на отделните формации в коалицията?
- Няма съмнение, че напрежението вътре ще се увеличи, но не мисля, че само по себе си на този етап това ще доведе до дестабилизация на управлението. Независимо от огромната си критичност към управлението заради нещата, които изброих, както и такива като загубата на „Южен поток“; проблемите в БДЖ, дето се игра Ганкиното – ха напред, ха назад; пенсионната система; последните събития около вътрешния министър и системата за сигурност, където стана ясно, че има групировки, които искат да преподчинят тази система – всичко това създава негативизма към управлението, но като цяло хората нямат желание за предсрочни парламентарни избори. Това е разбираемо – от една страна, това е липсата на ясна политическа алтернатива – тия ще ги махнем, но кого ще сложим. Не се очертава политическа формация, която да убеди, че в обозримото бъдеше ще поведе страната към по-добро. От друга страна, хората се умориха, писна им от политиката и политическото. И какво да избираме – между Вълкан и Вълчан? За две години в крайна сметка се изредиха пет правителства, ако броим и служебните. И в този смисъл апатичните настроения растат – абе отиваме на зле и по-зле ще става, кого да избираме, ще плащаме, ще ни набутват повече, кой, кой, кой. Само че „кой“ не в оня смисъл.
- В тая връзка очертава ли се тенденция да нараства делът на негласуващите?
- То се видя и на последните парламентарни избори, които бяха с най-ниската избирателна активност от зората на демокрацията досега. Но това не е само българско явление – то се поражда от съчетанието на кризата в света и, по-специално, в Европа, с усещането, че партиите, независимо от техния цвят, се заиграват с групировки, с банки, претакат си там нещо, но тези, които винаги плащат и ще плащат, не са големите икономически субекти, а са редовите данъкоплатци, т.нар. обикновени хора. Това създава тази криза на доверието, която наблюдаваме въобще в политиката. Това е причината за появата на СИРИЗА, това е причината, поради която мнозина наблюдатели предвещават победа за испанската партия „Подемос“, за процъфтяването на крайно десни ксенофобски формации във Франция и т.н.
България е част от тази криза на политиката и политическото. Хората не могат да намерят своето политическо представителство, на което да повярват, че то ще се обърне с лице към техните интереси, ще отговори на техните въпроси и именно в условията на криза ще бъде съпричастно към техните проблеми. Те чуват посланията отгоре, които им казват „ние ще бъдем социални“, „ние пък ще бъдем още по-социални“.
И после човекът минава покрай някакво министерство, ведомство, вижда примерно едни лъскави коли, и си вика – чакай, нали е криза, какви са тия луксове. Не става дума за някакви икономии, а за поне малко съпричастност. И като пример – 81% от хората икономисват от дрехи и обувки, а 25% са излезли изобщо от този пазар, 14% се лишават от продукти като кашкавал – просто не купуват такава стока. Всеки десети, обикновено безработен, е загубил мобилността си, не може да си плаща транспорта. И като му кажеш на този човек да иде да се запише в бюрото по труда, той дори не може да стигне дотам, буквално.
И хората се чувстват омерзени, че администрацията, управляващите не се обръщат към тях, не са част от тяхната криза, от техните нужди. И в следващия момент ти му казваш на такъв човек – абе вземаме едни 16 милиарда. Те нямат представа какви пари са това, то им звучи също толкова страховито като 16 милиона. Но си дават ясна сметка, че някой иска нещо да засмуче, а хората ще плащат със своята мизерия. И каква ще бъде изборната активност? Ясно каква! Ако не се появи този политически субект, който по някакъв начин може да въодушеви тези хора, да им даде надежда, че това ще бъде друг тип управление, обърнато, малко или много, към тях, то тази активност ще е мизерна.
- В тази връзка обаче популизмът ще се харчи най-добре, примери има достатъчно?
- Зависи какъв тип популизъм ще се пробва. Сега се пробва изтърканата мантра „реформа“. То не е лошо нещо да се реформира, но основното на една реформа е нещо да бъде направено за тях. Ето сега щяла да се прави реформа в енергетика. И какво точно ще се прави – между нас и тока ще се яви още един посредник, когото трябва да изхранваме. Било страшно хубаво и страшно пазарно! И му викат „реформа“. За хората обаче е важно те да могат да потребяват този продукт на приемливи цени или да има система за подпомагане на тези, които просто не могат да стигнат до този продукт. Или – ще правим пенсионна реформа. И какво точно ще правим? Ще увеличим възрастта и ще намалим пенсиите. И едва ли не се очаква хората да кажат „браво“.
- Няма да фалират фондовете...
- Ама какво го интересува пенсионера, че нямало да фалират фондовете при положение, че той самият фалира. Тази популистка мантра с реформите вече се изчерпва все повече и повече. И все повече вървят и се използват ксенофобски, патриотарски и всякакви такива лозунги – ще набием циганите, ще набием турците и т.н. Това е нещо много опасно, към това оръжие не трябва да се посяга, защото то предизвиква огромни рани в тъканта на самото общество, но не се съмнявам, че има безумци, които ще го направят. Това, което наистина очакват хората и за което биха се хванали, е това, с което Бойко Борисов дойде на власт – сега ще набием лошите, ще им вземем парите, колите и жените, и ще ги дадем на вас. Но то се изтърка още по време на първия му мандат и сега вече няма да има ефект, която и политическа сила, още по-малко Бойко Борисов, да го вземе на въоръжение.
- Има едно драстично разминаване между официална позиция и обществено мнение. Къде виждате най-големите разломи между двете?
- Официалната позиция на управляващите за Русия създаде огромни притеснения в обществото. Ето пример – една трета (33%)от хората казват, че ако се усили конфликтът САЩ – Русия, НАТО – Русия, България трябва веднага да напусне НАТО. Само 9% са за оставане в блока при всички положения. Това е най-драстичното разминаване между официалната позиция – на президента, на външния министър, и общественото мнение, което казва, че Русия може и да не е много читава в случая, но огромната вина и причина е в САЩ, които иначе се правят на бели гълъби с маслиново клонче в човката. И хората започват да подозират основното – че с кръвта на украинците и парите на европейците САЩ си решават икономическите въпроси.
- Как ще обясните рейтингите на политиците – например Ивайло Калфин е повишил рейтинга си с цели 12 пункта, Бойко Борисов и Георги Първанов – с по 4 пункта. Бареков е паднал с цели 14 пункта, но това е логично.
- Ивайло Калфин получи известен реванш над Плевнелиев след изборите, но то не е и трудно някой да получи реванш над президент като Плевнелиев. При Първанов обаче е малко по-особено – това изследване съвпада с дебата за заема от 16 млрд. лв. и завърши 2-3 дена след гласуването. Тогава Първанов и АБВ категорично обявиха, че няма да подкрепят заема в тези размери. И хората си казаха – браво, много правилна позиция. Но сега ще видим какво ще кажат в следващото изследване.
- Защо еврокомисар Кристалина Георгиева е поставена в класацията сред политици от българските институции, след като е почти ясно, че малцина са наясно от нейната работа?
- Все пак Кристалина Георгиева е български политик. Но, малко или много, това е една наложена традиция и ако я извадим от класацията, сигурно пък ще кажат, защо махаме сега най-харесвания политик, който почти винаги оглавява рейтингите, може би и донякъде затова, че е далече от политическите бури и скандали вътре в страната. Въпреки че ако на нейно място беше Румяна Желева, надали щеше да има такъв рейтинг.
- Много стабилно в рейтингите стои Фандъкова и ако не й направят някой номер, ще има големи шансове за успех в София?
- Кой да й направи номер?
- Най-лошият номер може да дойде само от ГЕРБ.
- Ако например я номинират за министър на войната, защото се забелязва известно текучество сред кадрите на нейната партия, а резервната скамейка на ГЕРБ с популярни лица не е чак толкова дълга. Но засега тя стои доста добре и с основание, защото не вдига много шум, не се изхвърля в политическо бръщолевене, опитва се да прави нещата - цветя, разширяване линиите на метрото и т.н. Тоест изглежда като една добра домакиня, която се грижи за дома си. Друг е въпросът какво ще стане, ако се включи в политическата битка.
- Как ще стои ДПС на местните избори, ако приемем факта, че движението губи част от периферията си от ромски гласове и като имаме предвид изолацията им от останалите политически субекти?
- ДПС са изолирани официозно, така да се каже. Уж всички викат срещу тях, но виждаме един интересен танц от партията на г-н Борисов около ДПС, както и обратното. На няколко пъти гласуваха с управляващите независимо от клетвите, че няма да го правят, както направиха с гласуването за Писанчев и Лазаров. Един вид да покажат, че нямат нищо общо с тях, както го и заявиха. Ама май имат нещо общо с тези неща. И това е една игра – когато трябва, ние ще ви подкрепим, а вие внимавайте какво правите и да не закачате нашите хора. Това донякъде беше разбираемо, беше предполагаемата конфигурация, при която ГЕРБ и „Реформаторският блок“ ще служат за нещо като параван на скритата коалиция ГЕРБ – ДПС. Видяхме тази коалицията още по време на дебата при падането на кабинета на Пламен Орешарски, когато ставаше дума за тегленето на онзи милиард, подкрепата на т.нар. пенсионна реформа, по външния дълг. Всичките тези неща показват, че има заиграване, че има диалог между Борисов и Местан. Те хем уж са опозиция и го афишират, хем са някак си долепени, близичко до властта. Това е играта, която те умеят да играят. Но що се отнася до ерозията в ДПС, тя не е само в периферията. Илюзорно е да се мисли, че българският турчин е някакъв кон с капаци, който върви само в една посока, не поглежда встрани и не се ориентира. Друг е въпросът, че е заработена система, при която опитът да кривнеш настрани, се следи внимателно и евентуално се санкционира.
- Българските турци твърде много са заседнали в бита и прекалено зависят от благоволението на държавните чиновници. Но последните разкрития как техните кметове са печелили от техния труд, може би ще поразклатят непробиваемия електорат на ДПС?
- Ще трябва да мине време, за да можем да кажем, че има сериозна ерозия в ядрото на електората на ДПС, но те се опитват да компенсират с ромските гласове по схемата „приласкаване и купуване“, изграждане на машина за гласуване, която досега им носеше успех. Но що се отнася до тези „референтни години“ за изкупуване на тютюна, където някои кметове „референтно“ печелят за сметка на действителните производители, съвсем естествено ще създаде напрежение. А това са общности, където всичко се знае. Но не мисля, че това ще се отрази много драстично на тези избори.
- Какво би могло да размести драстично числата от последните проучвания – скандали, нови играчи?
- Това, което трябва да се случи, е да се изконсумира герберщината лъжичка по лъжичка до дъното на цялата горчивка. Под „герберщина“ разбирам глупостта в управлението и невъзможността да управляваш. Борисов успя да се изсули в последния момент, дръпна се встрани и успя да се задържи на политическата сцена, преди хората да са изконсумирали всичко. Дотогава те ще продължат да се ловят на шарени балончета. Но какво ще се случи, в голяма степен ще зависи от тези местни избори. Затова смятам, че те ще бъдат много свирепи.