Икономистът от „Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов в интервю за Информационна агенция КРОСС
Репортер: Господин Богданов, фискалният резерв значително е намалял, има опасения, че положението в страната ще става още по - тежко. Какво е вашето мнение?
Лъчезар Богданов: В поредица доклади от „Индъстри Уоч" сигнализирахме, че опитът да се успокои инвестиционната общност, че няма никакъв проблем от дефицит във времена на криза и че България няма проблем с платежоспособността си , е временно успокоение. Да, наистина фискалният резерв е точно това, което помага на правителството да плаща сметките без сериозни сътресения и му дава време да се направят нужните реформи, чрез които да премахне дефицита. Проблемът е, че тези реформи отнеха много време и тези промени отнеха много време. Дори миналата година - 2011 година, когато безспорно отчетохме някакво подобряване на финансовата дисциплина, пак имахме дефицит над 2% от БВП. Това измерено в числа е 1 млрд. и 600 млн. лв. Няма как да се трупа дефицит и фискалният резерв да не свърши, Това е елементарна задача за 7 клас с пълнене и изпразване на басейни - ако имаш само една тръба от която водата изтича, нивото спада до момента, в който тя свърши. Всичко това не е изненада и още тогава сме коментирали, че устойчивият вариант за България е премахване на дефицита, тоест стигане до балансиран бюджет. Дори и ниският дефицит пак свива резерва и в един момент ще се принуди правителството да излезе много по-сериозно на дълговите пазари и да търси заеми. Както знаем в момента в тази ситуация, именно тези, които имат най - много нужда от заем, именно те не го получават или го получават при много високи лихви. Така че правителството лека полека само се постави в тази ситуация и според мен, до края на годината то ще има много тежка задача.
Репортер: Какво трябва да се направи, за да се излезе от тази ситуация?
Лъчезар Богданов: Има два пътя за излизане от тази ситуация. Единият е рязко свиване на дефицита и стигане до балансиран бюджет, което не е чак толкова трудно, но трябва политическа воля и да се успокоят апетитите за увеличаване на разходите на най - различни ресори в правителството плюс различни лобита извън правителството. Другият начин е при по-активна приватизация, която ще позволи компенсиране на разходите по дефицита и ще стабилизира фискалният резерв и дори да го увеличи. Това са вариантите. Вариант, при който правителството продължава с дефицита води до гибел. Проблемът на българските политици и не само на българските политици е, че те разглеждат дефицитите като трайна ситуация, а всъщност дефицитът би трябвало да бъде временно явление в период на някакъв голям вътрешен шок за кратък период от време, докато не се постигне някакво преструктуриране на публичните финанси и съответно отново достигане на балансиран бюджет.
Репортер: На фона на тази ситуация, България ще може ли догодина да си плато дълга?
Лъчезар Богданов: България ще може да си плати дълга с емисия на нов дълг. Въпросът е, че за да се взима нов дълг в голям размер, това означава, че трябва да имаш доверието на кредиторите. Доверието на кредиторите е пряко свързано с политиката, която се води. Тоест, ако политиката, която се води е с нисък или нулев дефицит, е очевидно, че можеш да получиш по-ниска лихва, но ако политиката е на разхлабена бюджетна дисциплина, можеш да получиш кредит при висока лихва или да бъдеш отрязан от пазарите, както беше отрязана Гърция, например, и Португалия, и Ирландия, както и в момента и Унгария е отрязана. Всичко е възможно. Нещата не са предопределени. Всичко зависи от правителството. Обикновено кредит се дава на тези, които нямат нужда от кредит, колкото и парадоксално да звучи. Тоест тези, които генерират излишъци, тези, които генерират приходи, тези, които гарантират по - бърз икономически растеж, обикновено тези правителства получават лесно финансиране.
Репортер: Какви времена ни очакват, г-н Богданов? Изключителен ръст наблюдаваме при цените на горивата, очаква се токът и парното също да поскъпне, а следователно и всички други стоки и услуги също.
Лъчезар Богданов: Трябва да се работи, трябва да се инвестира, трябва да се произвежда. Федералният резерв и Европейската централна банка създават една изкуствена инфлация и към тях трябва да бъде отнесен въпросът за скокът на цените на тока, парното и горивата. Тази инфлация постепенно намалява покупателната сила на парите. Въпросът е в тази ситуация, в която очевидно, че България няма контрол върху глобалната монетарна политика и съответно обезценката на долара и на еврото в реални измерения, е икономиката да расте по - бързо и да има повече работни места и да има повече доходи. Не трябва да се смесват нещата - доходите в България нямат връзка с цената на горивата, доходите в България имат връзка с това колко произвежда икономиката ни, колко инвестиции се привличат и колко работни места се създават. Това е пътят за подобряване на състоянието. Очевидно е, че обаче минималният растеж от миналата година не е достатъчен и може много повече. Това е нещото, към което трябва да се стреми правителството.