/Поглед.инфо/ Николай Малинов, кандидат за народен представител
- Вълнува ме ценността „справедливост”
- Когато човек е ляв политик, него го боли за хората
- Нашето минало, огледално отразено в нашето настояще, трябва да бъде използвано в градежа на нашето бъдеще
Николай Малинов е председател на Национално движение „Русофили” и издател на в. „Дума”, втори е в кандидат-депутатската листа на Коалиция за България в 25 МИР-София. Женен е с две деца.
Срещаме се в дома му в следобедните часове на 1 май. Голямата му дъщеря – петокласничката Виктория, сяда до мен с книжка в ръка и ме пита дали съм я чел. После заговаряме и за други книги. По-малката дъщеря Адрияна е на пет и половина години и любопитно поглежда сладкишите, които майка й слага на масата. Щом захващаме разговора с баща им, двете момичета притихват.
Питам Николай Малинов как ще приключи днешният му напрегнат ден. Той се усмихва:
- Или тук ще играем на „Реми”, или ще си говорим за книги. „Реми” е игра на карти с две тестета и обикновено побеждава Вики. (Усмихва се.) Адрияна не се сърди, че все кака й побеждава. Явно отчита, че е по-малка. Понякога й отстъпва, понякога - не.
След тези думи на кандидат-депутата, прехвърляме разговора върху друг коловоз. Казвам му, че съм запомнил една негова мисъл, че „лявото” не е просто обвързаност с определена партия, а начин на мислене и съпричастност към ценности. Понеже сега по телевизиите и по разни разпънати шатри из улиците ни предлагат различни ценности и странности, питам го какви ценности предлага той като кандидат за народен представител.
- Като кандидат-депутат, като един обикновен български гражданин, преди всичко в момента ме вълнува ценността „справедливост”. Струва ми се, че българските хора излязоха на улицата преди два месеца, именно поради липсата на тази ценност „справедливост”. Свободата и солидарността също са леви ценности и не само леви, но справедливостта е тази, от която се чувства огромен дефицит в момента. При това дефицитът не е само в икономическите процеси и в липсата на пари, в недоимъка и бедността. Липсват фундаментално важни, основни за държавата неща, които биха създавали усещане за справедливост. Те са нещо като противотежести на икономиката, на науката, на състоянието в здравеопазването, на културата, на духовността. По друг начин казано – моралът и всички тези противотежести създават усещането за този огромен дефицит. Хората излязоха на протести заради цените на тока, заради цените на водата, но ако функционираха тези противотежести в държавата, аз мисля, че ние, гражданите, не бихме допуснали това нещо да се случи.
- Казвате, че един друг, по-добър свят е възможен. Какъв е възможният по-добър свят, който предлагат социалистите?
- Изразът „един друг свят е възможен” съм го взел назаем от най-сериозния ляво-аналитичен вестник в света „Монд дипломатик”, чийто издател съм в България и в Русия. „Един друг свят”, освен че трябва да е по-справедлив и по-свободен, трябва да бъде и светът на многополярността. Това е светът на многовекторното развитие, това е светът, в който е възможно, когато ти си в нещо уникален, в нещо различен, да знаеш, че има гаранции тази уникалност и тази различност да се съхранят в името на идните поколения по начин, по който тя да може да се развие и да не настъпи така наречения „край на историята” по Фукояма.
- Имате много срещи с различни по възраст, образование, манталитет и политически пристрастия хора. За какво най-често ви питат, какво очакват бързо да се промени?
- Най-често ме провокират, за да проверят до каква степен това, което говоря, е онова, в което вярвам. Аз мисля, че доверието е най-големия дефицит в нашето общество. Също и моралът. Като че ли хората се умориха да слушат различни варианти на решения на проблемите си, те търсят личността, търсят структурата и гаранциите, които да дадат възможност да се намери едно или друго решение в името на справедливо, устойчиво развитие на държавата. Нашето общество обаче днес основно се занимава с дискусия за миналото.
- След като човек затвори вратата на празния си хладилник и тръгне на среща с вас, с каква препоръка, с каква молба започва думите си?
- Всеки път исканията са конкретни. Смятам, че един човек с ляво мислене се отличава от другите хора именно с това, че е социално чувствителен. Политикът трябва да усеща с фибрите си проблемите на хората и да търси начин за тяхното решаване. Няма универсално решение на всички проблеми, но когато човек е ляв политик, него го боли за хората. Той се опитва да направи всичко според възможностите си, за да реши конкретните социални проблеми.
- Вашата любима детска книга е „Без дом” на Хектор Мало. Как ви приобщи тя към страданията на хората, към желанието за справедливост?
- Има едно изказване, ако не се лъжа на Сократ, за това, че повторението създава навика, навикът – привичката, привичката – характера, характерът – съдбата. „Без дом” е книгата, която ме запали по четенето, благодарение на нея се научих да чета, много да чета и да не мога да живея без да чета. В тази книга злото има много лица и човек трябва да се научи да ги различава, защото понякога злото е добро за един човек и лошо за друг. По един много интересен начин книгата ми помогна да търся разликата между абсолютната и субективната истина. „Без дом” ме научи и на това, че въпросите винаги са повече от отговорите.
- Завършили сте история в Киевския държавен университет „Тарас Шевченко”. Кое е най-важното нещо, което историята иска да ни внуши, а ние не желаем да го чуем?
- Преди няколко дни излезе една книга с моето активно участие -„Симетрия на времето”. Тя е, може би, най-стойностното нещо, което съм правил до този момент в живота си. Върху нея работихме четири години с Калина Канева. Това е книга на историка акад. Лихачов. В нея, освен „Писмата за доброто”, които аз често чета на моите деца за лека нощ, заедно с някоя приказка, са срещите и беседите на акад. Лихачов за България и за това какво е нашата страна в световен мащаб. По друг начин казано, той успява окончателно да убеди света, че ние сме от малкото народи с характер. Всеки човек, всеки народ гради своя характер и ние сме от малкото, които имаме изграден характер, имаме и своя дух. Той нарича България „Държава на духа”. Основната поука от историята е, че нашето минало, огледално отразено в нашето настояще, трябва да бъде използвано в градежа на нашето бъдеще.
- Някъде прочетох, че вашата любима мисъл е „Да искаш, означава да можеш”. Но не всички хора са надарени от природата с целеустременост и воля, за да осъществявават това, което са намислили.
- Мисля, че у всеки има генетично заложена основа и вярвам, че всеки човек на планетата, като Божие създание, има заложени тези качества на характера. Волтер беше казал, че „Великата личност е велик характер във велико време”. Ако човек не умее да изгражда своя характер по начина, по който споменах преди малко - по максимата на Сократ, той просто не разбира законите на диалектиката. Той не разбира, че човек, освен наследственост, има и възможност да се изменя и да избира кои качества в характера си да възпитава. Всеки ден по малко, създавай съответния стереотип на мислене, на поведение, на отношение с хората. Всеки изгражда характера си и в дадени моменти от живота си успява да прояви тези черти на характера, които е възпитал в себе си, тези, които смята за истински, за ценни. Това е логиката на еволюцията. Днес махаме нещо отрицателно от себе си, утре надграждаме нещо положително, други ден може да сбъркаме, по други ден пак го махаме. Ние сме една еволюционна система.
- Да поговорим за движението „Русофили”.
- Въпросът за Русия е цивилизационен въпрос. Никак не ми пречи в ръководството на Национално движение „Русофили” да имаме четири кмета от Герб и трима от БСП. Тези хора добре работят и се надявам така да работим и в парламента, защото има цивилизационни неща, защото източното православие като модел, като култура за възприятие на света е нещо различно. То се опитва да съчетае прагматизма на Запада с духовното на Изтока. Ние сме друг вид цивилизация, ние имаме друг морален кодекс, по друг начин разбираме нещата и се стремим да ги строим. По различен начин го правим и този наш уникален начин се е родил тук, в Средновековна България, като теория и като практика. Именно това ни прави народ с характер. Важното е пътят. Както Бернщайн е казал: „Пътят е всичко, целта е нищо”. А ние какво направихме – ние постъпихме по абсолютно болшевишки начин през 1989 г., който аз смятам за грешен: ако бяхме надграждали върху здравата основа, която имахме, сега нямаше да сме в това състояние като държава.
- Каква е философията, която изповядате за живота?
- Никога жалки, само категорични.
- С каква мисъл се събуждате сутрин?
- Всяка сутрин се събуждам между 4 и 6 ч., за да имам време да спортувам, тъй като денят ми е много натоварен и в противен случай не бих издържал на напреженията, които имам. Сутрин ставам като нов човек, подреждам си мислите с всички неща, които съм пропуснал, правя анализ на това, което съм сбъркал, старая се да го отстраня, старая се да се коригирам. Когато ми предстоят по-тежки срещи и разговори, се стремя да си построя мислите, да извадя от подсъзнаните си посланията, които би трябвалжо да бъдат дадени на една определена среща или в един разговор, защото няма да забравя думите на Пеко Таков в един разговор, на който бяхме с баща ми. Пеко Таков каза: „Ей, момче, когато застанеш пред хората, трябва нещо да им кажеш, а не да приказваш”. Оттогава се старая, когато имам срещи и мероприятия, да си подредя мислите, да разбера как трябва да видя, да прочета, с кого трябва да общувам, кой би могъл да попълни празнотата, която се е образувала по определена тема. Например, днес с Антон Дончев говорихме дълго за „Време разделно”.
- Сутринта времето ви започва като навита пружина, а в края на деня как релаксирате?
- Обикновено се прибирам вечерта към 8-9 ч. Вечеряме и решаваме със семейството какво да правим заедно – да гледаме филм, или да обсъдим на кой как му е минал денят, да се посъветваме взаимно. Вечерите обикновено завършват с приказка. Когато съм много уморен голяма дъщеря чете на малката.