/Поглед.инфо/ Лично мнение на Наталия Финашкова, в. Монитор

От десетилетия Българското Черноморие е било символ на родната търговия. Нещо като умален вариант на всичко хубаво и лошо нашенско, което обаче е концентрирано на няколкостотин квадратни километра площ.

По морето важи с пълна сила поговорката „Ден година храни”. Именно затова цените там винаги са не просто високи, но често и икономически нелогични. Далаверите и дребните мошеници, които се навъртат край шезлонгите и хавлиите на летуващите, пък отдавна са се превърнали в досадна, но задължителна част от морското ежедневие.

Едни от неотменните елементи във всеки уважаващ се БГ курорт естествено са две много важни псевдоуслуги – такситата тип „копърка” и сарафските бюра, на които можеш да си обмениш валута в обирджийски нисък курс. Едва ли има човек, който поне десет пъти в живота си да не е чувал по медиите призиви на различни институции, които съветват туристите да оглеждат много внимателно на какво такси се качват и в какъв чейндж влизат. Най-вероятно, ако се проведе кратко анкетно запитване на централната алея в Слънчев бряг, 99% от почиващите дори гордо ще заявят, че знаят как да се пазят от подобни измамници. Няколко дни по-късно, към края на почивката, поне половината от тези „експерти” обаче се оказват жертви на мошениците.

За съжаление доскоро било заради някаква странна народопсихология или изхождайки от тезата „това да му е кусурът на родния туризъм”, тези две дейности се развиваха някак почти необезпокоявани от представителите на закона. Да, извършваха се проверки, които констатираха, че част от дейността на далавераджиите е на ръба на нормата, ама все пак...

И някак постепенно, но сигурно, страната ни започна да се превръща в целева дестинация за разюздани туристи, които търсят сексуслуги и запои, а не спокойна и дори ако щете луксозна семейна почивка. Естествено до това положение се стига от натрупване на различни многобройни компромиси с действителността, които всеки един от нас е правил, затваряйки си очите за далаверите около него.

Ето защо решението да се урегулира най-накрая маржът на чейнджбюрата спрямо фиксинга на БНБ е една сериозна крачка към заявяването на сериозните амбиции на страната ни да промени своя облик пред туристите. И от балканска да се превърне в европейска държава.

Сигурно някой ще ме контрира, че и досега законът регулираше маржа. Истината обаче е, че луфтът, който оставяше, беше доста сериозен – 20%. И затова много рибари вадеха мрежите и пускаха стръвта си по курорти, сложили огромни табели, на които пише фиксинга за деня на БНБ, а вътре в чейнджа се оказва, че цената е доста по-ниска. И както е казал народът – докато има шарани, ще има и кой да ги лови. И нашенците се възползваха с пълна сила от тази законова свобода.

Има и друга истина – според специалистите от НАП играчите на пазара, които не действат по правилата, не са много, но затова пък са „големи риби”. Имат доста обекти, все на ключови места из курортите и край транспортните възли в страната. И благодарение на добре платените си адвокати винаги са се отървавали от глобите и санкциите. А в същото време чуждестранната преса се пълнеше с разказите на туристи, изгорели с пари в родните чейнджове и таксита.

Иска ми се да вярвам, че с предстоящите акции на данъчните по морето най-накрая у нас ще започне една бавна, но сигурна промяна. Да се преобърне дребното нашенско мислене, според което най-важното е не с колко, а колко пъти си надцакал другия. Най-накрая и у нас да стане ясно, че нормите и законите не се създават, за да бъдат заобикаляни, а за да се спазват. Само тогава от поле с много вратички в него страната ни ще се превърне в истинска държава.