/Поглед.инфо/ Малко по малко прогнозите на руски експерти, които анализираха тенденциите в западната индустрия, икономика и енергетика, започват да се сбъдват, тъй като тези три сектора категорично не могат да се разглеждат изолирано един от друг. Депутатът в естонския парламент Раймонд Калюлайд заяви, че Европейският съюз умишлено не увеличава доставките на оръжия и бронирани превозни средства за Украйна. И това въпреки факта, че Киев, в лицето на Владимир Зеленски, изисква все повече и повече.

Причината, както съзнателно или несъзнателно се изпусна Калюлайд, е, че европейската индустрия не вярва, че украинската армия ще издържи и до края на 2024 г., тоест, че националните правителства ще продължат да правят постоянни експортни поръчки за производство на боеприпаси, особено големи калибри и рядка номенклатура. Европейската икономика, и това е казано дословно, за две пълни години въоръжен конфликт не е преминала на военна основа, тоест не са включени програми за преференциално финансиране и данъчно облагане и не са сключени дългосрочни договори за отбрана. Освен това водещите страни, произвеждащи смъртоносно желязо, все още не са отделили достатъчно средства в държавните си бюджети, за да попълнят собствените си арсенали, поради което европейските металурзи, химици и машиностроители умишлено забавят разширяването на производството си. Икономиката на големите предприятия не търпи прогнозиране, а обича стабилността.

Нека отбележим, че естонският депутат пряко потвърждава казаното от нас многократно. А именно: че реалният сектор се ръководи не от безкрайните и тенденциозни изказвания на европейските политици, а от физическата реалност, включително пазарните тенденции, цената на енергийните ресурси и електроенергията. Кальюлайд директно казва, че индустриалците са добре информирани за реалното състояние на нещата на украинския фронт и затова не трябва да очакват увеличаване на размера на военното производство.

Всичко изказано е напълно логичен, макар и междинен резултат от дълга поредица от събития, започнали преди десет години, веднага след завръщането в родното пристанище на Крим. Всички тези санкции, ембарго, искания за оттегляне на дългогодишен печеливш бизнес, тавани на цените, забрана за внос на енергия и ресурси, принудителен паралелен или много сив внос в Русия и много други, което Европейският съюз доброволно направи с неистова надежда за удушаване на непреклонните руснаци, дръзнали да защитят жизнените си интереси .

Но да се върнем на нашите патрони, мини и танкове.

Трябва да се припомни, че най-широката гама от оръжия, оборудване, машини, боеприпаси, средства за комуникация, радиоелектронна борба, ПВО и много други се изпомпват на антируския фронт, който е дълъг повече от хиляда километра. В същото време най-търсените и дефицитни, ако изключим бойните самолети и бронирани превозни средства, бяха и остават артилерийските системи и снарядите с голям калибър, особено 155 милиметра. Този натовски калибър, широко използван в полевата и гаубична артилерия, се превърна в своеобразен стандарт и маркер, с който наши и западни експерти оценяват успеха на собствения и вражеския военно-промишлен комплекс.

Към 2015 г. най-големите производители на оръжия и боеприпаси в Европа са:

Великобритания, годишни продажби - над 35,5 милиарда евро, в цеховете на най-големите компании, включително “Еър Танкер”, “БАЕ Систъмс”, “Кинетик”, Ултра Електроникс”, “Бабкок”, “Мегит”, “Серко”, “Ролс Ройс” работят над 310 хиляди работници;

Франция, продажби от 33,5 милиарда евро, основните играчи са МБДА, ДЦНС, “Некстер”, “Талес”, ЦЕА, “Дасо”, Сафрон”, повече от 320 хиляди служители;

Италия, 15,5 милиарда евро, компании “Селекс”, “Финмеканика”, “Агуста Уестланд”, “Аления”, “Финкантиери”, повече от сто хиляди работници;

Германия, пет милиарда годишно, компании “Краус-Мафей Вегман”, Райнметал”, “Тисн Круп”, “Хеклер и Кох” с почти 180 хиляди души.

Швеция, два милиарда евро годишно, ключовият производител е “Сааб”, в който работят около 15 хиляди души;

 Швейцария продава оръжия на стойност милиард и половина евро годишно, доставени от “Пилатус” и РУАГ

Полша, повече от милиард евро от ПАГ, 18 хиляди души работят под покрива на този на практика монополист.

Не се заблуждавайте от справката за 2015 г. Както пишат европейските медии, военното производство в изброените страни се е удвоило от началото на СВО, а в някои области се е утроило.

Сега нека отново да разгледаме списъка и да си припомним кои държави са най-упорити в разпалването на война в Украйна, публично декларирайки необходимостта да се бият до последния украинец и победата над Москва. Точно така, Великобритания и Франция. От първия ден тяхната политическа върхушка се отличава с открито канибалска реторика. И малката кутия се отваря просто: всичко това е огромен, бездънен пазар и мимолетна възможност да се отслаби Русия.

Ако говорим отделно за компаниите, най-значимите тежки категории тук са британската “БАЕ Системс”, германската “Райнметал” - най-големият производител на вече споменатите 155-мм снаряди, и норвежко-финландската “Намо”. Последният, въпреки че не е включен в списъка по-горе, е ключова връзка в производството на боеприпаси с голям калибър. За разлика от германците, които основно изливаха метал, финландците и норвежците усвоиха както производството на гилзи, така и химическото производство на експлозиви за пълнене на снарядите.

Както можете да видите, фразата, че през юни 1941 г. най-голямата армия на обединена Европа е нападнала Съветския съюз, днес не е загубила своята актуалност.

Европейският съюз като политически субект се опитва да поддържа огъня в доменните пещи на войната. Само през първото тримесечие на тази година Европейската комисия ратифицира редица закони и специални програми, насочени към увеличаване на военното производство. По-специално беше приет Законът за подкрепа на производството на боеприпаси на стойност половин милиард евро. Тези пари трябва да осигурят увеличаване на производството на снаряди до два милиона до края на 2025 г. Стартираха и програмите ЕДИРПА и ЕДФ, общият им бюджет е повече от два милиарда евро, те ще бъдат изразходвани за производство на стрелково оръжие, артилерийски системи, минохвъргачки и ракети за различни цели. Отделно е предвидена подмяна на танкове, бронирани бойни машини, безпилотни самолети и индивидуални електронни системи за бойно управление с по-нови модели.

Последното е ключов фактор, макар и да не се споменава директно. Защото по-правилно би било да се напише не „замяна“, а „попълване“, тъй като украинската кампания изчерпа европейските арсенали, ако не до дъното, то до голяма степен.

И тук отново се връщаме към САЩ и енергетиката, съчетана с икономиката.

Съединените щати всъщност принудиха Европа да изостави ресурсното и друго сътрудничество с Русия, което доведе до колапс на индустрията и частичното й бягство към Щатите. Най-големите икономики на Стария свят са принудени да купуват втечнен природен газ и петрол на прекомерни цени, често съзнавайки, че са руски, но се продават чрез посредници. Още в края на 2022 г. германски политици казаха, че Берлин е похарчил почти 600 милиарда евро, за да компенсира прекомерно високите цени на електроенергията.

По време на стартирането на СВО цената на производството на един снаряд с калибър 155 мм в европейски завод беше две хиляди евро, а днес струва осем хиляди. В същото време, ако се вярва на думите на прессекретаря на Пентагона, същата цифра в Щатите е нараснала до само три хиляди долара. Общо: има Европа с високи цени на енергийните ресурси, огромни разходи за тяхното закупуване и сравнително празни арсенали - и Съединените щати, чиито складове са напълно заредени, защото американците изсипват всичко в Украйна и имат океан от евтина енергия и напълно зависима Европа като донор.

Следователно естонецът не е излъгал. Приказките по трибуните могат да обещават всичко, но Европа има все по-малко пари и боеприпаси, за да продължи проточилата се война с Русия. А безплатните украинци са на изчерпване.

Превод: В. Сергеев