/Поглед.инфо/ Ако някой български емигрант след дълго отсъствие кацне от Хонолулу, примерно, в София едва ли ще разбере, че започва кампания за евроизборите у нас.

По медиите се тъкат всякакви словесни черги, гарнирани с дежурни скандали във всякакъв формат. Хитът "Пеевски" от лятото безславно се опитва да пробие и тази пролет, този път с кавъра за второто му място в листата на ДПС. Лютви Местан се инати в негова защита: бихме искали Европа да види разликата между мита и реалността и тогава да произнесе окончателната си присъда. Реформаторите и ГЕРБ се събрали и си говорили... за предсрочни парламентарни избори. Борисов е наредил листа, в която има и стари и нови лица, водена от човек, за който трудно може да се каже, че е харизматичен. Но ББ си знае, че като нареди снимката си до всеки от тях - няма как да сбърка избирателят. Ама може и да сбърка ...само като се сети за заканите му за реваншизъм. Чертите на лицето му могат да се разтекат като прословутия часовник на Салвадор Дали. Реформаторите са измислили вече символ на кампанията си - лего стена. Само като си помисля, че всяка от партиите в РБ се готви да ползва преференцията за собствения си вожд начело лего стената едва ли ще оцелее цяла след вота. Станишев изглежда дистанциран, дори флегматичен, но е доказал, че в решаващи моменти запазва хладнокръвие и нанася удари. Трудно, но преглътна Калфин и АБВ-то, нареди в евролистата си разпознаваеми кандидати и двама ярки, леви неформали - Достена Лаверн и Александър Симов. Защо има истерия за Пеевски, а не за Борисов, бивш сикаджия, като министър-председател, изригна той. Така даде знак на електората си, че няма да бъде повече боксова круша за коалиционния си "грях". А като водач на партията си за евровота се опитва да пази равновесие между евроатлантическите ценности и русофилството на народа ни. Последното безапелационно показано в проучване на Галъп тия дни. Първанов с АБВ-то пък тихо гасне, независимо от партийния сепаратизъм, който упражнява извън София. Сега се е хванал за геополитическия ракурс и не пропуска да натрива носа на бившата си партия, сатанизирайки двама министри от сегашното управление. Не че няма защо, но вече няма кой да го чуе. Знае се - съобщителят е съобщението, а не обратното.

Все пак, да не се лъжем - тези избори повече от всеки друг път са силно зависими от геополитиката. Твърде близо до нас, не само географски, се води титанична битка на два свята, в която с просто око се забелязва кой кум и кой - сват. Кой подпали пожара и в кой двор иска да го гаси. За чужда сметка. И покрай тази баталия ние залитнахме... А можехме като държава да сме по-мъдри, а не да тичаме пред вятъра. В общи линии това е част от платформата на Волен Сидеров, който отдавна започна кампанията си за евроизборите в партийния вестник и по ТВ Алфа. Набива се на очи евроскептицизма му, но той има и за това отговор - по-добре да се боря отвътре, отколкото отвън. Социолозите не му вещаят победа, макар и с един евродепутат, но той разчита националистическата вълна в Европа да не подмине и България.

Във Фейсбук пък, медията на просветените и на нарастващата армия от тролове, пресмятат парите на бъдещите депутати в ЕП. Оказва се, че с екстрите за пътувания, хотели, асистенти и какви ли не още благини "една евродепутатска глава струва 20 000 евро на месец" , със заплатата, разбира се. На всичко отгоре, четем пак там - не плащали данъци, от ЕП поемали таксите за училищата на децата им, да не говорим за наеми, бензин и спонсорираните цени в депутатския ресторант, спа, фризьорски салон и безплатния фитнес в европарламента. Въобще пиянството на... не, не на един народ, а на едни амбицирани хора преди избори. Медиите чинно ги следват, на една крачка, преди да им вземат парите за кампанията.

За какво си говорят по това време сериозните коментатори и сериозните медии в другите страни - членки на евросъюза? Колкото и да са на изчерпване и те. Няма да нося от девет извора вода - просто ще се спра на един стойностен анализ на философа Етиен Балибар, озаглавен "Нов устрем, но към каква Европа?" в "Монд Дипломатик". Той разсъждава за новото разделение между Севера и Юга, за трудния баланс между националните суверенитети и общоевропейското управление, за периода на глобализацията, донесъл несигурност и лутане за европейците. Липсва ли алтернатива на диктатурата на финансовите пазари, на неолиберализма, който доведе европейското общество до разпад, а народите - до ръба на отчаянието? Защо в името на конкурентоспособността се орязват доходи, а трудът става несигурен? Защо към немското превъзходство се прибавя увеличаващата се пропаст между "Европа на богатите" и "Европа на бедните"? Защо привържениците на фанатичния либерален модел гледат като на смъртна опасност от " повторното заболяване от "социален" капитализъм" в Европа? Трябва ли да се борим за една различна Европа от тази сега на банкерите, технократите и рентиерите, за повече солидарност и широки форми на колективно участие?

Да сте чули досега дискусии, ама истински спорове по тези въпроси?

А да сте чули отговори по другите актуални за ЕС въпроси. Предупреждавам ви, някои от тях могат истински да ви изненадат. Като например: пенсиите трябва ли да се намалят, за да се ограничи задлъжняването на България? За да се справи с проблема с нелегалната имиграция, ЕС трябва ли да поеме отговорност за патрулиране на своите граници? Имигрантите от страни извън Европа трябва ли да се задължат да приемат нашата култура и ценности? Ще е добре ли еднополовите бракове да станат законово разрешени? Легализацията на леки наркотици за лична употреба би ли било положително развитие? Трябва ли да се ограничи правото на вето на държавите-членки на ЕС? Всеки нов европейски договор трябва ли първо да бъде одобрен чрез референдум в България ?

А? Това е само част от анкетата на три европейски института, единият от които е Центъра "Робер Шуман". Има я на български и по 30-те отговора може да ви насочи към коя българска партия сте по-близък във възгледите си.

Малко поезия за финал...

"Дълго ходяхме двамина

из заспалата градина.

Моята душа упи са

на живота с аромата,

лунният светлик изписа

сенките ни по земята.

Люлека ми замириса... в моята градинка!!!"

Авторът е Асим Ахмед Адемов , 8-ми в листата на ГЕРБ за евроизборите, настоящ общински съветник от община Гърмен. Постнал го е във Фейсбук от свое име.

И моята душа "упи са" ...още преди изборите.

------------------

Дияна Тушева, журналист. Тя отразява за Агенция БГНЕС работата на последните три Народни събрания .