/Поглед.инфо/ Интервю на Мила Гешакова с Достена Лаверн
- Ще бъдете ли в евролистите на БСП, г-жо Лаверн?
- Надявам се, че моята кандидатура е достойна да заеме място в евролистата на БСП.
- Как попаднахте там?
- Неслучайно. Моите леви убеждения са известни в България, особено по време на дебатите около книгата ми "Експертите на прехода". В нея аз критикувам монопола на неолибералните идеи, наложени чрез мрежите на неправителствени политически институти. Кандидатурата ми бе предложена от известни леви интелектуалци.
- Допадат ли ви партийните среди, в които попадате?
- Моите убеждения днес могат да се реализират единствено в средите на БСП.
- Спрягат ви за лице на една обновена БСП. Прочетох, че дори ви наричат АЕЦ-ът на БСП. Към новите леви ли принадлежите?
- Защитавам левите идеи, чийто политически изразител днес е БСП. Това е партия, която има традиция да се обновява, за да отговори на предизвикателствата на времето и на всяка конкретна ситуация. Аз не съм партиен член, но смятам, че мога да допринеса за утвърждаването и победата на лявото в европейски мащаб.
- Какви каузи ще защитавате, ако бъдете избрана за евродепутат?
- Ще се съсредоточа в няколко стратегически направления - срещу превръщането на образованието и науката единствено в пазарни продукти, ще подкрепям реиндустриализацията на ЕС и България като основен фактор в борбата с безработицата. Мечтая за екологично и развито селско стопанство в България и цяла Южна Европа, където природните условия са най-благоприятни за това.
- Как ще съчетавате работата си на журналист с тази на евродепутат, ако се случи?
- Ако стана евродепутат, ще работя само това.
- Живеете в Страсбург - как оценявате политическата ситуация в европейска България от тази дистанция?
- През февруари 2013 гражданските протести в България се сляха с левите протести
в САЩ и Европа, но след изборите десните сили се опитаха да впрегнат социалната енергия в полза на противни на реалните нужди на българите цели - в името на институционална дестабилизация в страната. Неуспехът им се дължи именно на това, че летните и есенните протести не изразяват реалния граждански интерес.
- Справя ли се според вас кабинетът "Орешарски" с управлението на страната?
- Кабинетът работи в кризисна, бих казала даже, екстремна ситуция на вътрешнопарламентарен натиск от ГЕРБ, който отказва да работи по правилата на демократичния представителен процес. Но той все пак постигна главното - стабилизация и омиротворяване на обстановката. Направи така наложителните разплащания с българския бизнес, пречупи полицейския авторитарен модел на ГЕРБ и си постави социални цели, които започна да реализира.
- Какви са вашите критики към управлението?
- Доколкото се забелязва отвън, правителството няма достатъчно ефикасна комуникация с медиите. Привлечени за работа по проектозакони са граждански организации, но в това винаги има риск, защото не може да се работи с всички едновременно. Въпреки това правителството и парламентът правят много повече реални дискусии, отколкото предишните управляващи.
- Написахте книга за тинк-танковете. Как оценявате влиянието им върху развитието на страната по време на прехода?
- Тинк танковете наложиха монопол върху т.нар. престижен дискурс - десните идеи, и утвърдиха идеята, че преходът е само десен. Резултатът е негативен, защото десните промени без социално съдържание унищожават основни социални механизми. Държавата понесе тежки удари, тя беше стигматизирана от тинк-танковете като социалистическа отживелица. А днес всички граждани, дори тези с десни идеи, искат европейско образование и здравеопазване. Примерът на Европа и САЩ показва, че това без държавна политика няма как да се случи. Тинк-танковете като организации със сериозно външно финансиране нямаха коректив на интелектуалното поле. Българският бизнес и до днес не финансира институти с национална насоченост, които да дискутират и да балансират т.нар. тинк-танкове.
Бедата не е в съществуването и идеите на тези тинк-танкове, бедата е, че досега те нямат реални конкуренти в идейните спорове. Освен това тинк-танковете си позволиха и
реално участие в политиката, в подкрепа само на десни политики за сметка на бедните слоеве и в полза на едрия бизнес. Това е обществено неприемливо поведение.
- Склонна ли сте да се върнете и да заживеете в България?
- Да. Надявам се, че предизборната кампания ще ми даде възможност да обиколя цяла България. Искам всеки ден да се срещам с хората от различните краища и от най-малките селища. Техните проблеми, а и радостите им са много важни за мен. Вдъхновяват ме да творя и да се боря за лявата идея. В семейството ми във Франция се говори на български и ние си мечтаем да живеем и повече в България.
- Какво би ви върнало и какво би ви спряло?
- Засега нямам отговор на този въпрос.