/Поглед.инфо/ Слово на вицепрезидента Маргарита Попова на конференцията „България – заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности“.
Уважаеми президенти,
Уважаеми колеги,
Уважаеми дами и господа,
Имам честта да говоря пред вас. Днес сме тук, за да заявим: Родината ни България ще бъде не само мост между Запада и Изтока в новите геополитически реалности, но и гарант за това. Гарант за благополучието на нашите народи, за живот в мир, свобода и демокрация. Можем да го постигнем с модерна национална доктрина.
В договори, меморандуми и споразумения неизменно и открито декларираме желанието ни за разбирателство, сътрудничество, добросъседство, взаимно уважение и сигурност. Подреждаме в градация понятия, които сме пренесли през вековете до днес и които са плът на нашата национална същност, себепознание и светоглед. Чрез „езика свещен“ на нашите деди сме издигнали в култ и свято пазим за децата ни красиви думи – знание и просвета, дом и челяд, вяра, почит и блага дума, личен пример и човешко достойнство, доверие и мъдрост, уважение, единение, съгласие и помирение. Това са нашите национални интереси, нашите национални ценности, чрез които през вековете сме укрепвали държавността и сигурността ни, и които са във фундамента на европейската система от добродетели.
Днес сме тук да прегърнем с топла дума за надежда винаги мъдрия ни народ и да признаем, че все още не успяваме да намерим онзи магнит, както иска народът ни, който в едно да събере и да впримчи животворната национална енергия за напредък заедно. Така както еднозначно определихме европейското си място и бъдеще, за да продължим с истински гаранции за защита на човешкото достойнство.
Днес сме тук да кажем: нужен ни е план на нацията. Нужна ни е обединителна човеколюбива национална доктрина, за да бъдем здрав мост между Запада и Изтока в новите геополитически реалности.
Нека с езика на новия ден на глас да заговорим за национален идеал, който да превърнем в кауза. Народът ни иска да чуе искрени думи, които да стигнат до болките и радостите му тук, у дома; иска да го водят просветени и разумни люде, грижовни, родолюбци.
Моята представа за националния ни идеал и моето политическо послание към Вас днес е: единение на българските граждани вътре и вън от Родината за развитието и утвърждаването на демократична, правова и социална държава, за благополучие и сигурност, за мир и напредък у нас и в региона, за достойно участие в изграждането на Европейския съюз.
Само така, стъпили здраво върху националните, общочовешките, европейските и ценности, лесно ще формулираме националните си интереси, които са втъкани в нашата идентичност и държавност, а защитата им зависи от сплотеността помежду ни, от взаимното ни разбиране и уважение.
Сигурност, социална и духовна сплотеност за напредък, признаване и уважение към първенството на правото са нашите общонационални интереси. Като се водим от тях, лесно ще можем да откроим най-важните за решаване задачи във всички сфери на общественополитическия ни живот и да водим просветена, мъдра, стратегически адекватна вътрешна и външна политика. Ще създадем традиция за водене на политики с приемственост, гъвкавост, без комплекси, реалистични и прагматични, с отчитане на мощните динамични глобални трансформации върху национална и регионална почва.
Националната доктрина всъщност е за да отрази нашия стратегически светоглед днес – да се видим в конкретния исторически момент с натрупания от нас исторически, социален, политически, психологически и културен опит. Планът на нацията, националната ни доктрина всъщност би трябвало да бъде един всеобхватен стратегически анализ, за да научим просветено за евентуалните рискове и заплахи, и за да изградим надеждни защитни механизми във всяка област на общественополитическия ни живот с цел напредък и благополучие на личността и обществото ни.
Националната ни доктрина е нужна за да прозрем как занапред заедно ще създаваме, опазваме и обменяме енергията на сътворените от човешкото общество културно-исторически ценности. Казано кратко – националната ни доктрина ще ни каже как да участваме в бъдещето на човечеството.
Нашата гледна точка днес, за нас и за света, не е гледната точка на XVIII-тото, XIX-тото или на XX-тото столетие. Тогава имахме нашите национални идеали: за национално самосъзнание и себеутвърждаване, за независима българска църква, за свободна и независима българска държава, за обединение на българските землища.
Тези идеали са съпроводени с имена, с личности в нашата история - Паисий, Софроний; Неофит Бозвели, Иларион Български; Раковски, Левски, Ботев; Гьорче Петров, Гоце Делчев, Владимир Вазов.
Днес ни е нужна национална доктрина с идеал и каузи, подвластна на приемственост, обновяване на историческото съзнание и спасена от преходни изтощаващи и отблъскващи партийнополитически явления и страсти. Само с национална доктрина, с утвърден стратегически светоглед, ще можем достойно да участваме в променящия се и многоизмерен външен свят, ще имаме тежест в международния баланс. Убедена съм, синдромът на „обгрижване от великите“ ни обрича на бездействие, подчиненост или враждебност.
В европейското семейство, основано на ценности, ще имаме ли най-после подкрепа за решаване на специфичните ни национални и регионални интереси? Казвам – да! Ако познават бъдещата ни модерна обединителна национална доктрина, вдъхновена и следвана от просветени и отдадени на общото благо лидери родолюбци.
С уважение към вас това беше моето послание и начало на този престижен форум.
Благодаря сърдечно за вашето внимание и на добър час на конференцията!