Коментар на Александър Александров, в. Сега
"Ако аз бях кадрувал в съдебната система, сега нещата щяха да са много по-добри", заяви преди няколко дни вътрешният министър Цветан Цветанов. И няма никакво съмнение, че си вярва. В момента единствено съдът пречи на МВР да получи мечтаните резултати. Съдът все се взира в някакви дребни детайли - например дали е спазен законът при събирането на доказателства, при задържането на заподозрян и т.н. А в един идеален полицейски свят МВР ще може спокойно да арестува, да поддържа обвинение и накрая да раздава и присъди. Цветанов е убеден, че този свят би бил по-добър за българските граждани: "Аз мога да ви кажа, че ако действително имам тази възможност и тази сила, българските граждани щяха да бъдат много по-удовлетворени от съдебната система, но поради разделението от властите и поради това, че съдебната система е независима, тя продължава да бъде такава, но това по никакъв начин не означава, че ние не можем да говорим за проблемите, които стоят там."
Мечтата на Цветанов да кадрува в съдебната система изобщо не е от вчера. Той например имаше амбицията да дава допуск до секретна информация за всеки във Висшия съдебен съвет, а защо не и за всеки от съдебната система. И така да ги контролира. Но не му се наложи, защото овладя кадровия орган по друг начин. Само за няколко месеца пребиваване във властта успя да "убеди" над половината от членовете на ВСС да гласуват за неговата семейна приятелка Владимира Янева за шеф на Софийски градски съд. Въпреки липсата й на опит, въпреки че конкурентите бяха по-авторитетни и опитни.
Кадровото влияние обаче не е най-големият проблем. В същия ден МВР шефът директно се намеси в правораздавателния процес - не задкулисно, а публично, демонстративно, от телевизионния екран. В интервю той се възмути, че същия ден "ще има споразумение в СГС между прокуратурата и извършителя на престъплението". И обясни, че точно заради такива случаи партия ГЕРБ внесла промени в закона, които да не дават възможност за договорки между държавното обвинение и престъпниците и за подобни "стъписващи съдебни решения". Накрая "изпрати" медиите в съдебната зала, за да видят въпросното споразумение с очевидното внушение, че то е скандално и трябва да бъде оттеглено.
Няколко часа по-късно стана ясно, че държавното обвинение е внесло в съда споразумение с шофьор на маршрутка, който блъснал и убил момиче в Студентски град. Според дадения за одобрение от съда документ въпросният водач се признал за виновен и прокуратурата предлага той да бъде осъден на 3 години условно с пет години изпитателен срок, да не управлява автомобил много години наред.
На самото заседание стана обрат - прокуратурата оттегли предложеното споразумение.
Тук ще оставим настрана дали за такива престъпления трябва да има условни наказания. Защото сега, като няма споразумение, прокуратурата ще трябва да напише обвинителен акт и делото ще приключи на три инстанции вероятно в навечерието на 2020 г. И то почти сигурно пак с условна присъда. Тук става дума за това дали един вътрешен министър може да се намесва по подобен демонстративен начин в работата на прокуратурата и съда, да прави смешно държавното обвинение, което изтегли споразумението по неособено законен начин, само и само да не бъде нападано от МВР. А по закон прокурорите се водят началници на всички от МВР, включително и на разследващи, на арестуващи, на министър.
Обезличаването тръгна още преди години, когато маскирани служители на различни служби на вътрешното ведомство арестуваха наред, а покрай тях ходеха прокурори и викаха: "Тъй като сте си абсолютен престъпник... колеги, както за всеки един престъпник, както трябва - долу на земята, на колене!". Или пък замитаха след случаи, в които семейство беше пребито в Кърджали, лекари бяха вкарани в ареста в Горна Оряховица и в София и са неосъдени и до момента, френски банкер и певец се оказаха жертва на полицейско объркване, но пък видяха насочено срещу себе си оръжие. И през цялото това време държавното обвинение си мълчеше, за да не бъде обвинено в 20 последователни сутрешни блока, че не се бори с организираната престъпност или че дори пречи на тази "титанична битка".
Наскоро прокуратурата се опита да покаже самостоятелност и собствено мнение при няколко много странни истории и хвалби на МВР. Една от тях беше от най-"ювелирните". Дни наред вътрешният министър нагнетяваше публичното пространство, че в момента се разкрива страшно криминално деяние и се спасяват човешки животи. Накрая се похвали, че ГДБОП и останалите служби в МВР са спасили от поръчково убийство столичен бизнесмен с богато криминално досие. Арестувани са един черногорец и трима арменци, които трябвало да извършат разстрела. Цветанов обяви, че задържаните четирима чужденци са наблюдавани от около 10 дни. По негови думи черногорецът е с богато криминално минало. През 2004 г. е задържан у нас с 54 кг марихуана, година по-късно - с 4 кг хероин. Лежал е в софийския затвор, а след 2006 г. има издадена десетгодишна забрана за влизане в България. Сега той бил в България с фалшива самоличност и според първоначалната информация е човекът, осигурил пистолет със заглушител за убийството, който е открит и иззет. Единият от задържаните трима арменци пък бил обявен за издирване с червена бюлетина за грабеж, незаконно притежание на оръжие и измами в страната му. При обиските на няколко адреса в столицата била намерена и снимка на мишената, като за покушението се предполага, че е трябвало да бъдат платени 30 000 лева.
Първоначално от Софийската градска прокуратура обявиха, че на четиримата ще бъдат повдигнати веднага обвинения и ще бъде поискано постоянното им задържане от съда. Бе заявено и че разследването се води под ръководството на прокурор. По стара традиция, само няколко часа по-късно, нещата вече изглеждаха коренно различно.
И с уточненията си прокуратурата направи за смях поредната изцепка на МВР. На специален прокурорски брифинг бе обявено, че по това дело ще има само един обвиняем. Че той бил всъщност сърбин. Че този, който дал информацията, всъщност бил затворник - ливанец, на който било предложено да извърши убийството. Нещо, което от килията очевидно ще стане трудно. Оказа се, че арменците нямат нищо общо със случая и били просто в същата сладкарница, където бил арестуван сърбинът.
Пак по същото време прокуратурата дръзна да опровергае МВР и по друг знаков случай - със задържания за пране на пари Евелин Банев-Брендо. От време на време си позволява да прави подобни уточнения и по други случаи. Като цяло обаче гледа да не си разваля отношенията с МВР и позволява да й казват кое трябва да се смята за престъпление, кой е престъпник, кой не е, кой да бъде арестуван... После делата логично се провалят в съда. А вината се стоварва върху нереформирания съд. Този номер дълго време минаваше, но в последните доклади ЕК специално подчертава, че вината за липсата на присъди и на осъдени бандити и корумпирани в затвора е не само на съда, но и на прокуратурата и МВР, които не са събрали достатъчно годни доказателства.
Всичко това показва колко абсурден е спорът къде трябва да е прокуратурата. Основният аргумент срещу преместването на държавното обвинение от съдебната власт в изпълнителната е, че така ще се създаде почва за полицейщина, че трябва да има независим орган от висококвалифицирани кадри юристи. Но за каква независимост говорим сега? Та премиерът всяка седмица праща документи в прокуратурата и поставя срок кога и какво обвинение да бъде повдигнато?! И това е само началото. Защото очевидно изпълнителната власт едва се сдържа да не започне веднага да издава и присъди. Ако не директно, то чрез постепенно слагане на свои съдии или сплашване и компрометиране на всички останали. И най-страшното в тази схема е, че всеки може да се окаже жертва.