Нацията ни не е разделена, а елитът е лош

/Поглед.инфо/ Интервю на Елена Дюлгерова с Андрей Райчев

Съглашателството на Реформаторския блок с ГЕРБ ще им изяде главата. Движение „22 септември“ е поредният сателит на ГЕРБ. „Движение 21“ на Татяна Дончева няма бъдеще. Погрешно е да се смята, че Борисов ще напусне ГЕРБ

- Много политически новини се събраха миналата седмица. Нови партии, разцепления. Моля ви, коментирайте първата – тази за преговорите между Реформаторския блок и ГЕРБ за сваляне на правителството.

- Ако Реформаторският блок беше заклет враг на ГЕРБ и стреляше по него 4 години, нямаше да се случи да не влязат в парламента. Ако те бяха близки приятели на ГЕРБ и бяха с него в коалиция, също нямаше да имат никакви проблеми. Но те са в най-лошата възможна за тях поза. А именно – ту така, ту иначе. Пълно лъкатушене. Бяха: „В никакъв случай с Бойко преди изборите“, сега взимат решение: „Веднага с Бойко за сваляне на правителството“. Това ще им изяде главата. Не мога да си представя толкова неразумна политика, която си сменя позициите по най-важните въпроси.

Ще се върна малко назад. Въпросът със Симеон не можа да бъде решен от СДС навремето. Това им изяде главата. Той ту беше наивният цар, който се връща благодарение на комунистите, ту беше дребният хазартен играч, който тука искат да му вземат властта. Това лъкатушене по отношение на Симеон съсипа десницата. Същата история се повтаря. Реформаторският блок някак си не може да реши въпроса за съюзника си. Докато БСП стабилно реши този въпрос за себе си – има някакви партии за съюзници, не на всяка цена. Тези не могат да си решат въпроса със съюзниците, а той е най-важният за всяко политическо движение. Ако продължават така, жална им майка.

- Скандалите около „Атака“ и Волен Сидеров продължават. До какво ще доведе това?

- Шумът е голям. Аз изобщо не вярвам на версията, че това е случайно. Всичко е премислено от г-н Сидеров, добре разиграно – и в много точен момент. С това той започва предизборната си кампания. Тези, които не разбират това, просто забравят, че Волен Сидеров не разговаря с българския народ. Волен Сидеров разговаря с 5 процента от него. Останалите не го интересуват. Въпросните 5 процента смятат случващото се за абсолютно приемливо, и то не само не накърнява електората му, но го увеличава. Дано не се окажа прав, но ще видите как рейтингът му ще порасне от тази история. Сидеров има дълъг живот – като котките. За кой път го погребват вече? За шести път го погребват. То на магистрала ли нямаше скандал, джамия ли не беше… Всеки божи път той възкръсва и възкръсва на базата на това, че разрушителното поведение среща резонанс сред разрушителните хора – има такива хора, които искат да строшат всичко около себе си. Именно с тях говори той. Шумът е онова, което Сидеров иска да предизвика. Просто се качва на трибуната и произнася своята реч. Той, разбира се, трябва да бъде санкциониран за извършеното, но всяко говорене по темата е от полза за него. Но е факт, че „Атака“ започна предизборната си кампания. В самолет.

- Започваме новата година със заявки за нови партии. Първата е на Татяна Дончева, която напусна БСП и заяви, че ще регистрира своето „Движение 21“ като партия. Казва, че тази партия ще бъде основа за „реформаторски фронт“. Какво всъщност се случва? Как виждате бъдещето на подобна формация?

- Какъв реформаторски фронт, за какво говорим? Не схващам. Вижте, първо – БСП много трудно се цепи, изключително трудно се цепи. Самият произход на тази партия – на БСП, не на БКП – мина през процедури на обкръжаване от врагове, застрашеност. Крещящото „Долу БКП“ до голяма степен създаде БСП във вида, в който е в момента. Тя е произведена под високо налягане. По тази причина през годините тя се люспеше, не се цепеше. В началото от нея се отлюспиха няколко фракции – АСО, „Демос“, „Път към Европа“. Най-голямото разцепление в БСП – доколкото изобщо може да се говори за такова – беше през 1997 година, когато се създаде Евролевицата. Но Евролевицата се отдели от БСП в един уникален исторически момент по един изключително важен геополитически въпрос – по въпроса „Запад или Изток?“; „НАТО или вън от НАТО?“. По тези въпроси едно голямо парче от БСП се откъсна. И забележете – когато БСП застана на прозападни позиции, решавайки окончателно да подкрепи Европа и да има капитализъм в страната – което стана година по-късно под ръководството на Георги Първанов, нещата получиха равновесие. И питам ви сега: по кой въпрос се дели Татяна Дончева? Веднага отговарям. По въпроса за Сергей Станишев. Тя се цепи по въпроса за лична власт в БСП евентуално. Е, добре. Обаче какъв е шансът да оглавиш едно семейство, като напуснеш дома? Отговорът е „нула“.

- Втората заявка за нова партия – този път вдясно – е Движение „22 септември“. Миналата седмица стана ясно, че в нея се включват сини хора от началото на демокрацията като режисьора Евгений Михайлов, автора на синьото лъвче художника Георги Липовански, композитора Александър Кипров, Едвин Сугарев, бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев, писателката Теодора Димова. Има и деца на както казват те, „стари седесари“. Коментарът ви?

- Това е поредният сателит на ГЕРБ. Може би някой от изредените хора ще успее да стане депутат. Може би по коалиционна формула, може би по друг начин. Но това не е много важно. Важното е, че говорим за поредната дясна люспа. Като едно време БЗНС-тата. Това, за което говорим, е едно електорално нищо. Може да потрябва на Бойко Борисов за негови цели. Това са хора, част от които имат възможност да говорят пред обществото, но като партия това е невъзможно.

- Често казвате, че от сега действащите политически лица Бареков има най-силно присъствие и неговата формация определено има бъдеще. Какво е обяснението ви за Бареков като сериозен политически играч?

- Той е от лидерите, които най-много общуват с масите. Перманентно обикаля из страната. Опитът показва, че който обикаля страната и работи, печели. Така съм виждал Жорж Ганчев, по-късно съм виждал Яне Янев. Така видях и президента Георги Първанов – по време на първия си мандат обиколи всички села в страната. Това му осигури втори мандат. Седенето в София, седенето по медии не върши работа. Бареков ходи навсякъде, превзема някакви недоволни хора. Близък е до тези, които искат да си кажат болката. Освен това той умее да си придава определени черти в зависимост от ситуацията. Като гледам енергията на този човек, с много голяма вероятност може да се каже, че това движение ще влезе в парламента. Особено ако проведе разумна коалиционна политика, каквито сигнали дава.

- Донякъде отговорихте на следващия ми въпрос, но искам още веднъж да ви попитам какъв е вашият анализ на явлението „Реформаторски блок“ – те все пак излизат със сериозни конкретни цели във важни области на икономиката и обществото. Имат ли шансове и какви са те? При какви условия?

- Там има генерални противоречия. Какво предлагат те? Това е като когато някой се разболее и вдигне температура, да го изведеш навън на студа. Какво ще стане? Ще му падне температурата и нищо повече. Няма да оздравее. Така че аз не бих повярвал в тяхното бъдеще. Да не говорим, че на всичкото отгоре сами падат в капана на Борисов.

- Къде на политическата карта на България е Надежда Нейнски и нейното „Синьо единство“?

- Ще получи своите 10 минути слава.

- В интервю преди време казахте, че от резултатите на евроизборите ще зависи кога ще бъдат следващите парламентарни избори. „Има три варианта, ако правителството е оцеляло и не се съберат избори 2 в 1. Борбата е да си намериш депутатски места. Ако съюзниците БСП и ДПС наберат осем до девет места, това е статуквото. Ако наберат 3-4 места, това е тежко поражение за тях – няма да издържат на него. Ще трябва да ходят на избори. Ако пък наберат 12, те ще направят избори за нов парламент, за да спечелят.“ Това са ваши думи. Бихте ли ги повторили сега и какво се е променило?

- Евроизборите ще дадат отговори на големия въпрос: БСП плюс ДПС повече от половината ли са? За щастие не може да е точно половината, както е сега в парламента – 120. Там половината или ще е 8 или по-малко, или 9 и повече. Ако те получат повече от половината места в Европарламента, какво повече да си говорим? Управляващите имат сериозен аргумент: „Ето, състояха се избори и след една година викане под прозорците „Оставка”, хората пак избраха нас!”. Ако БСП плюс ДПС получат 7 евродепутати, ситуацията ще е друга: „Ето, момчета, състояха се избори, народът излезе и каза „Не!”. Затова няма как – един от двата отговора ще се даде. И това е главният резултат от тези избори.

- ГЕРБ. Има ли бъдеще тази партия? Доколко Борисов присъства в него? Вие лично определяте Борисов като човек с много качества, много комуникативен.

- В България не познавам по-комуникативен човек. Това не е мое мнение, а очевидно обстоятелство – просто е вярно, както е вярно, че се казва Бойко Борисов и е от Банкя. Борисов е най-комуникативният политик, откакто в България има демокрация.

- Ще ви попитам така: Борисов ли ще изнесе ГЕРБ, или и там ще има люспения?

- Аз не знам откъде дойде тази история, че Борисов иска да напуска ГЕРБ. На този етап това е политически и всякак невъзможно. Освен ако той иска да унищожи ГЕРБ. Или ако има лични причини, съвсем лични. Но аз такова нещо не виждам. Напусне ли Борисов ГЕРБ, ще го приключи. Важно е какво ще бъде поведението му до евроизборите. Видяхме как след като Симеон тръгна да напуска НДСВ, въпреки че там имаше много по-сериозни играчи отколкото в ГЕРБ, НДСВ не успя да оцелее. Това беше политическата логика.

- А колизии в БСП очаквате ли?

- Трябва да се каже, че БСП, по-точно Станишев, прояви удивително точна преценка за силите. БСП нямаше сили да вземе властта, но можеше да събори Бойко Борисов. Постави си по-ниска летва, по-ниска задача, но изпълнима. И я изпълни. Така че това беше сражение на оптики. Сега, ако не стане голяма сензация, не очаквам колизии. Защото БСП разбира отговорността на евроизборите. И ако ме питате за паралелната листа – до евроизборите има много време, до май са четири месеца. Най-тежкият сезон предстои. Трябва да видим как ще ни гледа зимата в очите. Винаги е така – към двайсет и някой януари домакинствата се изправят на нокти.

- Роенето на националистически партии означава ли някакво възраждане на патриотизма, на национализма в добрия смисъл на понятието?

- Защо да има нарояване. Там са, общо взето, три субекта със съвършено ясни физиономии – „Атака“, НФСБ на Валери Симеонов и ВМРО на Красимир Каракачанов, който е по-умерен. Има и други, но те са много дребни. Трябва да се подчертае, че националистите в България са много по-малко, отколкото можем да очакваме. Спрямо населението – по-малко от средното в Европа. Няма и 10 процента – това не е кой знае какво.

- Струва ми се по-интересно възраждането на патриотизма, на национализма в добрия смисъл на понятието.

- Да. Общо взето се надявам да има такова възраждане. Защото най-големият ни проблем е демографският и това да възродим и защитим българското производство. По принцип смятам, че нацията ни се е обединила в оценката, но елитът е лош. За да се решава демографският въпрос, трябва национално съгласие и ако това поколение, което управлява, поне малко мисли за децата и внуците, ще загърби злобата на деня и ще направи жертва, за да се реши този въпрос. Ако ли не – жална им майка на децата ни. И другият главен проблем на страната е българското производство. Тук мога да похваля правителството – поне се стреми да прави нещо. Има тенденция да загива не много печеливша, но много важна част от нашата икономика – малкият и среден бизнес. Той загива под ударите на международната конкуренция. Внасяме неща, които преди години никой не би допуснал, че може да внасяме, но просто български производители не успяват да се наложат и държавата трябва по някакъв начин да им помага. Патриотизмът не само че не би навредил – той трябва да бъде акцент в следващите пет-десет години.

- Последен въпрос. От какво зависи съдбата на кабинета „Орешарски“? Противно на т.нар. протести, мнозина определят това правителство като работещо, като правителство, което сериозно се е заело да чисти „авгиевите обори“. Или може би не?

- Според мен то не просто се мъчи да работи. То има няколко великолепни резултата. Ако успеят да върнат дневния ред на обществото – в областта на икономиката, а не софистки, морализаторски – разбира се, че ще постигнат успех. Орешарски е тих човек – вече видяхме. Той е точната противоположност на Борисов. Борисов можеше изключително добре да държи и да събира власт, но не умееше да управлява. Орешарски е великолепен управленец, но не е съвсем наясно как се държи власт.