/Поглед.инфо/ Посвещава се на великия подвиг на съветските народи, спрели с гърдите си вълните на озъбения фашизъм - 9-ти май 1945 г.

Има ДАТИ, които отсичат епохи!

Има ПОДВИЗИ, които одухотворяват и възраждат хора, нации, съвести.

Има НАРОДИ, които творят бъдеще!

Има ЛИЧНОСТИ, които остават в паметта и правят история.

Има ПОЛИТИЦИ, които с политиката си вдъхновяват народите.

Има ХОРА, които не са забравили човешката си същност и са отказали да продадат националното достойнство с плебейска психика и робска душевност

ж ж ж

Такава дата е 9-ТИ МАЙ 1945 ГОДИНА, ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА над чумата на 20 век, акуширала чудовищата на Освиенцим и Тремблинка, Дахау и Бухенвалд. Ден белязал епохата на най-продължителния мир в Европа, заменил лудостта на войната с разума на мира!

Такъв подвиг е ПОБЕДАТА НАД НАЦИСТКА ГЕРМАНИЯ, ФАШИСТКА ИТАЛИЯ И МИЛИТАРИСТКА ЯПОНИЯ. От пепелта на разрушенията изникна феникса на мира - ООН.

Такива народи са НАРОДИТЕ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ, дали най-големият принос в укротяването на фашизма, заедно с народите на Антихитлеристката коалиция. Съветските народи, скрепили своя пропуск в бъдещето със свещената кръв по полетата на Втората световна война.

Такива са личностите с РЪСТ, ЗАМАХ и КАУЗА, които не искат да се навеждат при поканване от уважение към морал и чувство за хигиена. Те изповядват максимата, че ако се снишаваш непрекъснато ще си останеш нисък завинаги.

Такива са ПОЛИТИЦИТЕ СЪС СТАТУС, които не са в политиката, за да грабят и да отплуват с награбеното на островите в Тихия океан. Те „не бръмчат“ около лампите на властта с лакомията на мижитурки.

Такива са хората, чиято житейска философия не е малодушието и еснафското ежедневие.

ж ж ж

Днес политиците зачеркнаха окончателно българската история. Дребни, незабележими, нискочели, но речевити.

Отказаха се от бъдещето на страната ни, като страна с достойнство, визия и и идеали.

Лишиха българина от остатъка на чувство за самоуважение.

България е унизена. България я принизена. Наредиха страна на 1344 години редом до държавите – джуджета с по 100-годишна история, чиято основна роля е да създават шум в политиката като вият срещу слънцето, луната и звездите.

Не само не изпратихме представител на събитието, но дори „не драснахме“ едно официално поздравленийце към страна, която отбелязва ни повече, ни по-малко Денят на своето историческо спасение.

Какво е това?

Зануляване на Плевенската епопея. Зануляване на подвига на Шипка. Зануляване на Гурко, Скобелев, Тотлебен, Радецки. Зануляване на българските опълченци и Самарското знаме. Зануляване на пророчествата на Дядо Вазов. Зануляване на външната политика. Зануляване на дипломатическата куртоазия. Зануляване на дипломатическия протокол.

Загубиха здрав разум.

Изолираха България от победата над нацизма, фашизма и милитаризма. Възкресиха спомена на антихитлеристката коалиция за нас като вражеска страна, една от онези, цитирани като такива в Устава на ООН. Смениха мястото ни в историческия контекст.

Обезмислиха десетки хилядите български жертви при Страцин, Куманово, Дравасоболч Сърбия, Унгария, Хърватия и Австрия в двете последни фази на Втората световна война. Но запазиха верноподаническия си статус и най-важното - милата на сърцето благодат на властта.

Ниско, мерзко, угодническо, провинциално!