/Поглед.инфо/
Ето, за пръв път навънка е снежно...
Весело ти е... И ти е нежно...
Бяло елече асфалтът облече...
Искаш ли с теб да отидем далече...
Много далече... Там във гората...
Дето самички не ходят децата...
Дай си студената своя ръчичка...
Аз ще я стопля без ръкавичка...
Никакви раници... Никакви пушки.
Имат си грайфери твойте ботушки.
Някой отъпкал е вече пътека.
Няма да бързаме... Лека полека...
Сивичко нещо се мерна... И май, че
туй е палтото на будното зайче...
Спят във легло от листа и от клечки
три братовчедки на белите мечки.
Тъмно е още...И сняг до колене.
Колко си храбра! Приличаш на мене.
Там във гората... На пук! Само двама!
Никакъв Татко и никаква Мама...
Никаква Кака и никакъв Батко.
Нека си спинкат в леглата си сладко.
Ще ни се случи, разбира се случка...
Може ли иначе... Дядо и внучка...
Ти тригодишна... Аз както гледам -
станал съм на единайсет по седем...
Идват насреща – кълка до кълка -
точно... броих... седемнадесет вълка.
Хем и свирепи... Хем и ръмжащи...
Само по козина... Даже без гащи.
Ти се разсърди... Ти се ядоса.
Ти сложи точката на въпроса...
И като пусна свойто гласище.
Духнаха всички... Елате ги вижте...
Хайде обратно... Време е вече...
Твоята стая е доста далече...
Хайде легни си... Щастлива... Сияйна...
Нека това си е нашата тайна...
20 ноември 2017
8ч. сутринта