/Поглед.инфо/ За България събитието, което бележи годината, безспорно е начинът по който се случи оставката на правителството и характерът на последвалите избори. Оставката на правителството на Бойко Борисов отключи нов политически процес. В международен план важно събитие е политическата криза в Украйна и ядреното споразумение с Иран.
В България като процеси безспорно протестите ще останат като ясен белег на 2013 година. Макар и в много по-слаба, форма те продължават и до днес. Т.е. тази негативна енергия, която се натрупа срещу политиката и политическото е процес, който трудно може да бъде ограничен във времето и вероятно ще се пренесе и в следващата година. Вторият процес, който заслужава внимание, това е бежанската криза. Тя засегна особено тежко България.
Ако говорим за тенденции в политиката , това безспорно е прекратяването на фискалния монетаризъм, наложен от Симеон Дянков. Задаването на параметри за друга, социална посока в политиката и управлението, с повече внимание към решаване на тежките социални проблеми е нещо, което започна през тази и ще продължи и през следващата година. Като положително бих откроил и, че покрай протестите се формира тенденция на освобождаване от страха. Нарасна гражданското нетърпение нещата да се случват по правила, а не зад кулисите. Аз съм наясно, че трудно може да се говори за резултат на този стремеж, но като начален тласък е положително.
Годината оставя и негативни тенденции. Това са безсмислената и безидейна конфронтация, разделението и омразата. Ксенофобската вълна също е доста тревожна и трябва да се разделим с най-опасното за нас - ксенофобията и национализма. Защото демокрацията е много крехка и всичко е обратимо.
Ако погледнем какво ни предстои, то това безспорно са изборите за депутати в Европейския парламент. А те ще имат сериозно влияние във вътрешнополитическия ни живот. На първо място ще предопределят съдбата на правителството. Какви ще са резултатите обаче отсега е много рисковано да се прогнозира, ситуацията продължава да е динамична. Ако не се случи нещо извънредно, би трябвало на евроизборите проправителственото сегашно мнозинство да поучи подкрепа и да запази властта си.
През 2014 г. би трябвало да очакваме най-после някаква икономическа стабилизация. Симптомите за това са налице и има някаква мобилизация на икономическата активност като цяло. Това би трябвало да доведе до известно успокоение на напрежението. Но предвид това, че политиката се превърна в арена на всякакви много големи залози, може би ще остане видимост за напрежението, без то да се основава на реалности.
Ще продължи и битката срещу олигарсите и монополите. Наивно е да очакваме големи промени, а и това не може да се случи както в България, така и в глобален план. Все пак, ако политиката се основава на прозрачни, видими правила, това донякъде ще успокои напрежението. Но задкулисието никога няма да изчезне – нито в България, нито където и да е, особено в модерния глобален свят. Една и съща е реакцията както в България, така и в САЩ, така и в Европа към това задкулисие. Очевидно има събудена обща глобална обществена енергия срещу това задкулисие Специално за България битката отдавна не се води за завладяване на сфери за влияние. Защото почти всичко е разпределено. Битката се води между различните кланове на олигархията за преразпределяне на вече заграбеното. В този смисъл тя няма да спре, ще продължи да се развива ожесточено и при всяка смяна на властта ще наблюдаваме как едни групировки са подложени на натиск от други групировки, които доскоро не са били около властта и искат да излязат на арената. /БГНЕС
___
Юрий Асланов е социолог, директор на агенция "Апис"