/Поглед.инфо/ Няколко теми от семинара на БСП, ДПС и правителството в Боровец се открояват. Първата от тях, на която медиите поставиха акцент, е за намаляването на субсидиите на партиите с 10%. Достатъчно ли е това съкращаване и дали трябваше да се прави?

Субсидиите на партиите просто не бива да се пипат, защото намалението им рано или късно ще увеличи черните каси, ще увеличи зависимостта на партиите от сивия сектор. Не че сега няма такава зависимост, но държавната субсидия предпоставя нейното ограничаване.Това е пример, че хората не разбират, че това, което искат, няма да доведе до желания резултат. Мога да дам и един друг пример за същото, чиито плодове ще оберем в близко време. Хората искаха да отпаднат или да се либерализират условията за участие в изборите: да не се изискват такива високи такси, големи подписки, сложни регистрации и пр. Това ще увеличи неколкократно броя на партиите, участващи в изборите, и оттам и дела на "разпиления" вот. Това със сигурност е в полза на големите партии, макар че хората смятат, че е в тяхна вреда. Същото е със субсидиите.

От Боровец дойдоха и някои икономически идеи. Една от тях е за публично-инвестиционна програма за финансиране на приоритетни проекти на обща стойност около 500 милиона лева. Идеята е правителството да одобрява проектите, въпросът обаче е дали има риск качествени проекти да не бъдат одобрени заради бюрокрация или заради опит да се разпределят средства за определени фирми?

Риск винаги има, но стъпката е в правилна посока. Без финансов ангажимент от страна на държавата, без целеви подход, без планово определяне на приоритетните зони на инвестиционен интерес няма да се получи желаното раздвижване на икономическата активност. След тези инвестиции ще тръгнат и частните инвестиции.

Така би трябвало да се разглежда и идеята за създаването на бюра по труда за младежи, както и да се отделят 110 милиона евро за младежката безработица. Сами по себе си парите няма да свършат цялата работа, нужни са и законодателни и управленски мерки за подкрепа на политиката на увеличаване на младежката заетост. Такива мерки се залагат и в програмата на кабинета, и в държавния бюджет и съм сигурен, че ако догодина нещо се направи, то ще даде дългосрочна позитивна инерция.

Големият въпрос е дали ще се усвоят 100% от евросредствата. Основният проблем е качеството на българската държавна администрация, която с бюрокрация, невежество и мързел е в състояние да убие всяко положително политическо решение.

Не така оптимистично обаче изглежда въпросът с въвеждането на 20% такса за фотоволтаиците, от което в бюджета се очаква да влязат 160 милиона лева.
Това е пореден опит за въвеждане на наказателна такса (на практика това е извънреден данък) върху едно конкретно производство. Миналия път държавата бе осъдена, но парите не бяха върнати на производителите на ток от възобновяеми източници. Впрочем същото се случи в Испания, Франция, Германия, Чехия и други държави, но в онези правни системи на производителите бяха върнати неправомерно събраните такси.

20% е прекалено драстична мярка и ще доведе до закриване на производства. Мярката ще зачеркне около 20 млрд. инвестиции и ще остави без работа около 30 000 души. Това не е най-големият въпрос. Най-големият въпрос е в перспективата. По трите проблема, поставени в центъра на обществения дебат за енергетиката - ефективност, независимост и екологична безопасност, само фотоволтаичната технология е в тренд на прогрес - цените на инвестициите трайно намаляват, ефективността расте, източникът на енергия гарантира абсолютна независимост и производството е абсолютно екологично безопасно.

Покрай обществените скандали напред излизат имена, свързани с текущата политика, но не се внимава, че най-големите инвеститори във фотоволтаичното производство у нас са от САЩ, Южна Корея, Италия, Германия и прочее. Освен това европейските директиви ни задължават да постигнем минимум 20% дял от общото производство чрез възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Ще си заслужим и санкции от Брюксел, ако повечето ВЕИ фалират и спрат работа.