/Поглед.инфо/ "Закони, закончета и подтекстове нямат никакво значение, ако искаш да управляваш, а не можеш да осигуриш кворум." С това реагира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов при първоначалния неуспех да се проведе пленарно заседание днес. След това кворумът се появи, заседанието тръгна, но тези думи остават.
Ето я изконната, дълбоката, истинската причина Борисов да се чувства некомфортно в парламента. Той гледа на работата в Народното събрание като на писане на "закончета". За него това е принизяване. Помните ли, когато той обяви, че е готов да седне на парламентарната банка като "редови депутат"? А помните ли как 4 години той третираше парламента като нещо мръсно на обувката си? Помните ли как негово появяване в Народно събрание се превръщаше в събитие? Пък това да отговаря на въпроси, да подлежи на парламентарен контрол... беше немислимо. Помните ли? Надявам се!
Парламентът не е нещо мръсно на нечия обувка. Народното събрание не е гумен печат. Не е регистратор на ничия воля. Парламентът не е и не може да бъде безгласен. Това е арената, агората, че и много повече, на всички дебати, разговори и (не)разбирателства в страната. Това е най-висшият орган, който управлява държавата. Това е органът, избиращ министър-председатели, свалящ правителства, избиращ ръководители на почти всички по-важни държавни органи. Това е парламентът в една парламентарна република – най-високата възможна трибуна.
Никой няма право да принизява работата на парламента. Ако има някой, който си мисли, че да работи в парламента е под нивото му, трябва да сме наясно, че парламентът е много над нивото му.
Сигурно се питате защо така защитавам една институция, която е с отчайващо нисък рейтинг и обществено доверие? Ако съдим по данните на социологическите агенции, доверието в парламента е на нива между 8 и 12 на сто. Тоест между 8 и 12 човека на всеки сто биха се съгласили с това, което пиша. Тогава защо го правя?
Заради всички останали! Трябва да сме наясно, че без парламент, няма република, да не говорим за чиста и свята такава (по Левски). Без парламент, няма демокрация по нашите ширини. Мнозина подведени по светлите западни примери като САЩ си мислят, че у нас една президентска република би била по-добра за държавата. Не е вярно. В САЩ има огромна обществена, политическа, медийна и гражданска енергия, която никога няма да позволи да се стигне до злоупотреба с власт. У нас... е, у нас е друго.
Нека си отговорим на прост въпрос – кое би било по-лесно за олигархията – да си "купят" един президент или да си "купят" 240 депутати? Кое е повече – 1 или 240? Именно това, че в парламента влизат разнородни кръгове и представляват разнородни интереси, води до факта, че парламентарната демокрация е много по-голямо препятствие пред олигархията, отколкото еднолична президентска власт.
У нас само парламентът може да бъде гарант за демокрацията. Да, рейтингът му е нисък. Да, вътре е пълно с анонимни хора. Пълно е с хора, които нямат капчица политически усет. Няма спор. И въпреки това парламентът е мястото, на което се сблъскват обществените интереси. Депутатите би следвало да са своеобразните рицари, които народът изпраща на арената да се "бият" вместо него, разбирай да се борят за неговите интереси, да изричат неговите аргументи, да защитават неговите позиции. Колкото по-разнороден е парламентът, т.е. колкото по-широки обществени кръгове са представени в него, толкова повече напрежението от улиците, от домовете, от сърцата на хората, се пренася на парламентарната трибуна.
Да, често това не е така, често представителността е ниска, често вътре в парламента има повече случайни, отколкото реални политици. И въпреки тези несъвършенства, парламентаризма е най-високия гарант за демокрация!
Парламентът е мястото, на което трябва да прозвучат разнородни, разнопорядкови и разнообразни позиции. Той не би трябвало да бъде под хегемонията на една или друга политическа сила. Не може управляващите, които и да са те, да обсебват цялата парламентарна власт и да запушват всяка критика на опозицията. Не може и опозицията да се опитва всячески да бламира, да блокира, да спре, да възпрепятства работата на парламента.
Работа на депутатите е да спорят, но в спора да открият най-малкото общо кратно между интересите на своите избиратели и да създават законодателни продукти, които работят за максимално широк кръг от граждани. Знаете ли, ако ГЕРБ беше конструктивна опозиция, сигурно щеше да прекара не малко от своите предложения. Но за целта те трябва да имат предложения.
Заради игрите кой ще влезе в зала, ще се регистрира ли ГЕРБ, а Атака къде е, ама има ли болни депутати и т.н., доверието в парламента пада. Защото уважаеми народни представители – всички вие от целия политически спектър, да, и вие дами и господа от опозицията, вашата работа е в парламента да защитавате интересите на избирателите си. Да прокарвате техните интереси, да ги предлагате, защитавате и да постигате съгласие помежду си. А не – "искам оставка, няма да вляза в зала"; "няма кворум, няма да има закончета". Това е неуважение към самия фундамент на демокрацията. И после искате народът демократично да ви избере? Ха!
------------
Петър Кичашки, водещ на предаването на "Таг" и активист на движението "Модерна България".