/Поглед.инфо/ Колкото и да са вещи сценаристите, театралният им лабиринт като нищо може да се превърне във фарс.
На АБВ не им трябва да издигат кандидат-президентска двойка, освен ако не искат всички да видят, че „царят е гол”.
Нямат електорален потенциал, нямат и силни кандидатури – президентът Първанов не може да се кандидатира за трети мандат, Калфин без Ламбо и БСП не може да постигне и 1/15 от резултата им от 2011 г., а други алтернативи там просто няма. Или има, но с тях не е ясно на кое поред от предпоследните места ще се нареди АБВ.
Как може не само да се спести позорът в тази трудна ситуация, но и да се калкулират политически дивиденти за бъдещето?
Ами измислили са го, май.
Ще прикрият собствената си немощ с един акт на ритуална саможертва – ще направят „компромис” в името на обединената левица и ще подкрепят кандидатска двойка, предложена от БСП.
В тази посока водят досега изиграните сценки в политическия театрален лабиринт*, в който и членовете на БСП станаха актьори от миманса чрез така нареченото допитване.
Както мнозина прогнозираха, то беше направено, за да бъде дадено формално основание за преговори с АБВ и общо явяване на президентските избори. Защото няма какво да се заблуждаваме – извън настоящата коалиция „БСП Лява България” и АБВ, никой от останалите политически субекти, посочени в допитването, няма да се включи в играта.
Театрално разменяните, на пръв поглед непремерени, реплики между Нинова и Първанов едва ли ще премахнат
усещането за предварителни договорки.
Такива, изглежда, са направени далеч преди 7 и 8 май, когато беше извършен превратът в БСП, защото с предишното партийно ръководство нямаше как да се случат. Това обяснява особената активност на абевейци около свалянето му и последвалите светкавични действия за излизането им от правителството седмица по-късно. Действия, които в никакъв случай не са били спонтанни, имайки предвид качествата на Първанов в политическото инженерство и интригантство.
Логиката предполага, че ще се случат няколко неща.
Първанов, Калфин и АБВ няма да влязат в президентската надпревара, ще подкрепят предложения от БСП (и минал през тяхното одобрение със съответните поети ангажименти) кандидат за президент,
за да си спестят срама от самостоятелно явяване и провал.
Евентуално ще имат излъчен кандидат за вицепрезиден, но и това не е сигурно, че наистина е в плановете им.
Няма да положат особени усилия кандидатите на левицата да спечелят, защото за тях това няма да има значение. При успех – като в онази приказка, че победата има много майки, ще си припишат заслугата. И понеже поражението има един-единствен баща, при евентуална загуба те пак ще са печеливши - виновни ще са хората от БСП, които с твърдоглавието си не са приели техен човек да води двойката.
Следват ползите, които ще калкулират.
Президентските избори ще позволят на, в голяма степен кухата (откъм членска маса и потенциал), АБВ да стане коалиционен партньор на БСП.
Защото
истинската цел са парламентарните избори.
Тогава социалистическата партия ще трябва да връща „жеста” и да се яви отново в коалиция с АБВ. Това означава не само да пусне техни кандидати на избираеми места в листите, но и да се съобразява с тях, когато ще се формира политическото поведение и ще се решава бъдещата управленска формула и коалиция с ГЕРБ.
Първанов не е глупав човек и си е дал сметка, че рожбата му АБВ не може да оцелее и амбициите му да продължава да е фактор в българския политически живот минават през превземането на БСП –
когато не става през парадния вход, може и през задния.
А че АБВ е обречена, се видя тази пролет, когато цели организации, като общинската организация на АБВ в Бойчиновци например, публично напусна и членовете й се върнаха в БСП. Този обединителен процес на хората, а не на ръководствата, беше много неудобен за Първанов и затова АБВ зае твърде активна позиция във вътрешнопартийните дела на БСП .
Колкото и да са вещи сценаристите обаче,
театралният им лабиринт като нищо може да се превърне във фарс.
Ако преди това не бъде спрян и не проработи докрай.
Защото мнозинството социалисти, за разлика от прагматиците в партията, са идейни хора и в момента, в които усетят какво се случва, ще реагират. Най-лошото ще е да реагират негласувайки, но преди това могат да направят нещо далеч по-смислено – да настояват за силни партийни кандидатури или на хора, тясно свързани с БСП, които няма да са кукли на конци на Първанов. А такива личности в БСП има.
По-малко вероятен, но не и изключен, е и друг сценарий.
Намеците на Първанов, че ще търси съюз и в центъра с патриотични партии, може да не е само натиск върху БСП да приемат условията му. Такъв опит може наистина да бъде направен, а такъв съюз не е невъзможен – и АБВ, и патриотите показаха, че политическата чистоплътност не е ценност, на която държат.
Това обаче ще е поредното кръвопускане на леви гласове и намаляване на шансовете за кандидата на БСП да стигне до балотаж. Но пък ще сработи за амбициите на Първанов да диктува вляво. Без значение, че ще е с цената на нов срив на социалистическата партия и без значение, че евентуално той ще стане обединител на ... отломъци. Като в онази приказка - по-добре да си глава на котка, отколкото опашка на лъв.
* театър лабиринт - интерактивен артистичен процес, който води до създаването на представление, обвързано със специфична среда-място, в който участват и хората от публиката
_______________________- Материалът представя личните позиции на автора