/Поглед.инфо/ Георги Първанов имаше историческия шанс да се превърне в незаобиколим партиен / в БСП/ и обществен авторитет.
Веднага се сетих за Дън Сяо-пин. Той беше на върха на славата и могъществото си, когато не заемаше никакви постове, нито в ККП, нито в държавата. Даже в протоколните информации за официални събития неговото име беше на първо място пред генералния секретар на ККП и президент на КНР и пред председателя на Държавния съвет.
Той беше просто Дън Сяо-пин.
Исках левицата и БСП да имат един такъв човек. Този шанс беше пропилян заради дребните страсти – не ти, а аз; не твоя човек, а моя.
Жалко!