/Поглед.инфо/ На 19 февруари има една благородна традиция да заведеш внука си пред паметника на Левски и простичко, но емоционално да му обявиш тогава, че индикациите за патриотизъм не са били непременно партийна субсидия или хонорар на каса, а каузата на бъдеща свобода и независима България.

Левски за всеки българин е най-святата личност в българската история, защото в него има рядко срещано по-късно безкористие, преданост, която не е свързана с никакви властови амбиции и защото е образец на съчетанието между мисия и подвиг, на организатора с храбростта на един революционер. В това отношение ние можем да кажем, че той е едно от малкото изключения в персонажа на нашата националноосвободителна революция, особено поставен в контраст с това, което се случи след Освобождението. Наред с радостта от освобождаването на българската държава, в нея се забелязват и доста отблъскващи, да не кажа дебелашки, нрави, страсти и амбиции – да се оползотвори едно или друго поборническо участие в позиции, министерства, началничества и пр.

Съдбата на нашите поборници е много контрастна. От една страна някои пишат с треперещи ръце някое прошение за някоя скромна поборническа заплата, други стават богаташи, министри, кметове, дипломатически представители. На фона на това разграничение в следосвобожденска България, образът на Левски изпъква още по-чист. Той не е проявявал толкова харамийски рефлекси на кръчмарска храброст, а тихо, рисковано и в същото време мъдро е изграждал комитетска система в България, която по-късно става основната мрежа на бъдещите български институции.

Левски остава най-светлият образ в българската история благодарение на литературата, а по-късно на историографията. Тази фраза на Захари Стоянов "Аз ще направя от Левски идол на българската младеж" не е случайна, тя е съчетание между реални подвизи на този наш водач. От друга страна неговият отказ да види в проекция своето пряко участие в управлението също го прави свят. Аз не мога да си го представя като министър или някакъв началник в свободна България, който иска да му бъде възнаградено поведението, патриотизмът.

За най-голямо съжаление в днешно време не виждам хора, които да могат да търсят в Левски идола. За съжаление не можем да кажем, че при изявите на нашия елит службата на отечеството е в по-голяма степен изразена. Както виждаме първата работа при недоволство, опозиция, протести, несъгласие и пр. е при евентуален успех при тези дейности, дейците, водещи тези движения, да стават някакви в системата на управлението и на стопанството в страната.

За народната памет Левски остава като една привлекателна, поетична, почти митична легенда - този израз на Иван Вазов в "Епопея на забравените" предполага, че Левски е бил изпълнен преди това. След това в нашия устрем към модернизация и към европеизация, причините за тази успешна реализация остават забравени.

---------

Професор Андрей Пантев, историк.