/Поглед.инфо/ Правилно са усетили в Клуб Z. Но още не са разбрали защо изреченията на Мирчев са накъсани, безглаголни, завършващи с многоточие, а думите - с главни и малки букви, подредени като в стих.
Чист символизъм, прави са! С отношение към смъртта – не може да бъде по друг начин! Нали сте чували, че името определя съдбата? Той Мирчев носи името на ангела на ангелите – Св. архангел Михаил. На онзи, който идва при умрелите или умиращите, за да вземе душите им и да ги съпроводи по пътя към изкуплението. За да влязат те в рая, ако ги пуснат. Малко остава да разберем ще я пуснат ли БСП в рая. Като гледам, тя самата не се е устремила натам. Ако не я пуснат – това ще зарадва мнозина. Мен, обаче, няма да ме зарадва, ако България не я пуснат в рая. Защото и България, като БСП е заумирала.
И в тази умирачка, глаголи няма. Няма, защото няма действие, а само „видими резултати”. Дъх се взима, но на пристъпи. Накъсано, накъсано и изчезва духа. Дали си измислям, или и вие в същото живеете? Дали случайно и вие като МИРчев не търсите всеки ден повече смисъл в обикновените думи, в ежедневните неща? Дали не мечтаете животът да дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден? О, да, мечтаете, зеадно мечтаем, зная. Ако ние избирателите не го искаме този по-хубав живот, те кандидатите за кметове нямаше щедро да ни го обещават.
И накрая. Когато аз бях гимназистка, учителката ми по литература ни учеше, че литературния анализ изисква освен вглеждане в лирическия аз и неговия душевен МИР, да се изследва и социалния контекст на аз-а. Само тогава литературните кодове могат да бъдат разбрани. Но това беше във времето, когато образованието не беше изцяло накъсано.