/Поглед.инфо/ В днешния „демократичен“ свят казват, че народите сами избират управниците си. Доколкото това твърдение на закона буди съмнение, в реалния политически живот е измислено друго: Всеки народ има такива управници, каквито заслужава. Нашият народ не прави изключение. В годините сме имали всякакви правителства и държавни мъже: такива, които са повеждали народа и държавата към възход, по пътя на стопанското и културно развитие и оставили следи в историческото битие на българите; и такива, които са почерняли майка България за поколения напред.

Помним с благодарност Захари Стоянов , княз Батенберг и Стефан Стамболов, осъществили Съединението на княжество България и Източна Румелия и устояли това дело в сръбско-българската война. Помним с признателност и уважение правителството на Александър Малинов, подготвило и провъзгласило независимостта на България през 1908 г. Но помним безумната политика на цар Фердинанд, довела до две национални катастрофи и стотици хиляди пожертвани българи . Помним имената на цар Борис ІІІ и Богдан Филов, които привързваха държавната колесница към мракобесното фашистко обединение на силите от оста Рим, Берлин и Токио. Престъпление, довело беди и страдания на народа ни, белезите от които носим вече десетилетия в духовността и материалния живот на българите. Едните от тях народната памет почита, за други е запазила само омразата заради причинените страдания, жертви и национално разделение. Никое не е оставяло хората равнодушни. Но не си спомням правителство и управници, от които се срамуваме.

Днес нашите управници будят недоволство несамо с политиката, която провеждат.Много по-угнетяващ е срамът от начина, по който я провеждат, от стряскащото безкултурие, от политиката на проституиране заради чужди интереси. Трудно е, разбира се, да очакваме нещо повече от човек, който е прочел една книга и който сам съзнава, че е прост и без стеснение , с гордост го заявява. Как да не изпадне човек в шок, като го вижда да си предлага брадясалата физиономия за целувка на канцлера Меркел. Или още „по интимните“ прегръдки с министър председателя на Сърбия госпожа Ана Бърнабич, с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнен, с посланичката на Щатите у нас госпожа Херо Мустафа. Целувки и задушаващи прегръдки, които господинът вече 10 години упражнява с девойчетата, услужливо опъващи поредната трикольорна лента за рязане и с жените по селските площади. Едва ли е възможно българин да си спомни без изчервяване опитът му да повтори тази хватка с президента Тръмп. Трудно е на човек да съхрани хладнокръвие пред шутовските му опити да търси „разбиране и съчувствие“ от Путин като по-голям брат, „който е длъжен да прощава“. Или пък интимно, с гузна усмивка, да прихваща министър председателя на Русия Медведев за ръкава. Тъжна картина е да го гледа човек как шета с бодра крачка из залите на Европейския парламент, безсловесен и незабелязан, въпреки внушителния си ръст. Или пък когато някой от европейския А отбор куртоазно го заговори да отговаря с широка усмивка, която услужливата преводачка гарнира с някакво банално изречение.

Всички тези смущаващи опити за „държавнически“ жестове на любезност и идейна близост могат да се дължат на възпитанието му, получено по сокаците на Банкя. Те предизвикват снизходителна усмивка на потърпевшите и желание на всеки от нас да потъне в земята от срам и обида. Много по-позорни са неговите политически решения, които донесоха на България беди, последствията от които ще тегнат на народа ни много дълго, след като няма да го има нито на политическата шутовска арена нито в живота на българите. Важни за него са не интересите на България, а икономическите и политическите изгоди на безцеремонния задокеански повелител. Какво друго може да изпита човек , освен омерзение от откровенията му пред Щатския суверен: Аз, ( с голямо А, еквивалентно на безкултурното му самочувствие), отмених три руски проекта в България: Южен поток, Белене, нефтопровода Бургас –Александрополис. С какво ще ми се отплатите. „Те“ , разбира се, никога не плащат, не платиха и нему, но ограбиха икономиката на България за много десетилетия напред. Унизяващият държавническия гений на тази личност по неповторим начин еволюира: 10 години по-късно пак той превърна „гьола Белене“ в перспективен обект на енергийната сигурност на България. Някога с робско раболепие и покорност обяви Южен поток за неизгоден, заробващ и носещ всякакви заплахи от Русия. Днес Турският поток, като го преименува в Балкански, стана стратегически нужен и важен за нас и за Европа. Вярно, няма как да си направи мечтаното „хъбче“ за международна търговия с газ, но пък през Гърция осигури пазар у нас на газовите американски производители. Наскоро госпожа Теменужка Петкова беше на инструктаж при Големия (нов)брат и донесе благата вест, че 50% от въпросния Балкански поток ще бъде резервиран за азербейджански и най-вече за американския втечнен газ. България ще получи мечтаната диверсификация и с благодарност ще плаща по-скъпо.

Скорошното официалното посещение на министър председателят на свободната българска държава в САЩ бе предшествано от срамната сделка за авансово плащане на непроизведени самолети за нашите ВВС. Но да опозори държавата и собствения си народ пред света нашият държавен мъж винаги намира повод и начин. Как, освен омерзен, може да се чувства българинът, след посещението Борисово във Вашингтон, което бе последвано от изявление на много високопоставен чиновник в правителството на Щатите : Ние се договорихме за промяна на конституцията. Какво са се договаряли, с чии пълномощия са се договаряли да изменят българската, не американската, конституция? Борисов не се чувства задължен да дава обяснения за такива дреболии, пък и никой от парламента и „свободните слуги на свободното слово“ не пита. Както и главният прокурор господин Гешев не е длъжен да възбуди следствие за заговор на Борисов срещу конституцията на държавата. Къде по-важно е да дискредитира неудобния президент , да спретне разследване за „конфликта на интереси „ при назначаване на бъдещата му съпруга на някаква третостепенна чиновническа длъжност . Просто нарежда да подслушват телефона на командира на българските ВВС. По време на Римската империя злословия срещу съпругата на Цезар достигнали до него. Императорът отговорил : Жената на Цезар е извън подозрение. Командирите на въоръжените сили на републиката обаче са под подозрение. Както и президентът на държавата. Всичко това е добило уродливи форми, които скриват страшната ерозия на държавността в България. Държавност, пожертвана заради егото на човек, попаднал на върха на управлението на държавата по волята на слепия случай.

Политическият кръг около Борисов все повече става негов образ и подобие. В блатните води на продължилото вече десет години управление на ГЕРБ се размножи огромно количество политически планктон, който благополучно битува в това блато и копира първосъздателя си. Сковани от безволие, от властова и имуществена зависимост министрите от кабинета му като съгрешили деца безмълвно приемат заповедите му за мълчание или говорене по въпроси, които само той единовластно определя. Доброволния отказ от свобода на мисълта и обществени изяви ги е лишил от собствена физиономия. Те не са автори на политики, не са негов коректив , те всички са само „ние“ , неговите министри. И това е още една от причините в държавата да протичат процесите на деградация на държавността, за които стана дума по-горе. Човешкият разум трудно може да разбере хладнокръвното безхаберие на управляващите, предизвикали водната катастрофа на перничани, ограбването на здравната каса, унизителната бедност на половината от населението. Безпросветността, огромната неграмотност сред народа, „дал на вси славяни книга да четат“ будят презрителни гримаси у европейците, към които самонадеяно причисляваме себе си. Безкултурието на нашите държавници е заразителният пример, породил нравственият упадък и вандалщината във все по-голяма част от обществото. Възможно ли е в една цивилизована държава години наред безнаказано да се поругават паметници, които напомнят неприятни някому минали времена и деяния. Политическата вандалщина има своето продължение от паметника на“Альоша“ в Пловдив до унищожаването на произведения на изкуството на големия майстори Йоан Левиев. Потресаващото е, че разрушителният процесът, упражняван над културните паметници, става пред равнодушния погледа на други наши творци, удобно разположени по депутатските банки на парламента, безмълвни пред случващото.Това че в крайна сметка те сами стават съучастници в тази съсипия не помрачава дните им, изпълнени с безсмислени противоборства с едно несъстояло се минало.

Финансовите притеснения на БАН, на другите научни общности прокуди хиляди талантливи българи да правят наука и открития в чужди университети, в чужди земи. Все още живото плодно дърво на народа и държавата ни в умъртвяващата плетеница на бръшляна , именуван ГЕРБ, е застрашено от интелектуална и физическа смърт.

Външната политика на държавата се ръководи от единственият принцип: Ние сме направили своя “европейски и атлантически цивилизационен избор“, което еднозначно изисква да мразим Русия. Заради тази стратегическа цел госпожата министър на външните работи, опакована в дрешки с ципове, обвини посолството на Руската федерация в намеса във вътрешните ни работи поради твърдението, че Съветската армия е освободител на България от фашизма, обяви тази армия за поробител, вмени вина на СССР за Втората световна война, стана съавтор на полските и брюкселски съчинители на нова история на Европа през ХХ век. И на същата госпожа и през ум не й мина да се възмути от недопустимите за чуждестранен посланик наставленията на госпожа Мустафа, насърчаваща българската политиката на русофобия. Продължение на антируската инициатива бе обвинението на дипломати от посолството на Русия у нас в шпионаж, защото събирали данни за изборните нагласи и резултати. Нека в Европа и Америка знаят, че не само в избора на Тръмп има руско вмешателство , че и ние, „стратегическият партньор“ , сме жертва на вездесъщата ръка на Путин. Смешно, но много повече тъжно. Васалният комплекс, който демонстрира нашето правителство ни поставя в ролята на момче за поръчки, положение срамно за нас, българите. Но за европейските и Щатските наставници нашата външнополитическа роля е само такава.

Нобеловият лауреат Жозе Сарамаго в романа „Слепота“ разказва за бедите на жителите на град, сполетян от епидемия на слепота. Но едва когато епидемията отминава пред зрящите им очи се разкрива страшната картина на разруха. Твърде дълго нашето общество, без да страда от слепота, не иска да види бедите, които самовластието на ГЕРБ в политически живот на България причини на всички нас. Когато прогледнем ще решим дилемата, която Ботев ни поставя: „позор ли е или слава“ животът, който това правителство ни отреди.



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели