/Поглед.инфо/ Какви са причините за лансирането на третия пол, нестандартното сексуално поведение, лова на сексуални „вещери“ в Холивуд? Защо тази безумна конструкция от идеи придобива такива мащаби точно в този исторически момент? Защо се правят опити тя да бъде налагана на страни, в които няма никаква обществена чувствителност към подобна проблематика или тази чувствителност е изцяло отрицателна?
Очевидно е, че по природа хората се раждат мъже или жени. Това е истина, която не се нуждае от доказване, тъй като почти всеки човек може да погледне между краката си и да установи своята идентичност в това отношение. Ако има проблеми с тази истина, това е негов личен проблем и не е добре да занимава останалите с него. Според мен подобен въпрос може да достигне такива ракови социални измерения само при конкретни условия и конкретни социални нужди – тези условия и нужди са отчетлив белег за криза. Нещо повече. Те са сигнал за края на едно презадоволено общество, уловено в капана на крайната стагнация.
Първата от тези причини е самата природа на политическата система в САЩ и Западна Европа. За всеки разумен човек е ясно, че „демокрация“ е само дума. Управляващите плутократично-олигархични елити лансират идеята за „правовата“ държава, защото от правата могат да се ползват само богатите и силните. Защитата на „правата“ е парадоксална по самата си природа легитимация на властта.
Човек се ражда абсолютно свободен и с пълни права да прави каквото пожелае. Възпитанието и образованието нямат за цел да установят и разширят тези права, а напротив – живеенето в общество предполага ограничаване на изконната стихийна свобода. Още с излизането си от пещерите човекът е развил устойчива реакция срещу законите на джунглата и срещу абсолютния индивидуализъм.
От най-дълбока древност държавата цели хармония между природното и общественото начало (natura и cultura), между онова, което ни е заложено, и онова, което е и трябва да бъде привнесено на базата на съжителството и справедливостта. Колкото повече права и свобода осигурява държавата, толкова повече власт и богатство се концентрират в ръцете на малцина. Още от началото на прехода ни се повтаря една мантра – че хората не са еднакви по природа и това е прекрасно. Безспорно е, че хората не са еднакви, но функцията на държавата е да тушира до определена степен тези природни разлики и да осигурява минимално благоденствие на всички свои граждани/поданици. Именно това задължение е непоносимо за икономическите олигархии.
„Традиционните“ ценности и „традиционните“ социални роли са естествен начин за придобиване на истинско равенство между хората, независимо от тяхното материално благосъстояние. От най-дълбока древност обаче основен прерогатив на богатия и овластения е нарушаването на тези традиционни ценности в името на личното удоволствие и демонстрирането на абсолютна власт.
Представителите на Юлиево-Клавдиевата династия в Рим са били фрапиращ пример за „нетрадиционни“ полови поведения. Известен е разказът на биографа Светоний, според който император Тиберий попитал своя племенник Гай Калигула, дали харесва повече нимфи или сатири. Когато младежът отговорил „и двете“, старият владетел се усмихнал благосклонно и казал „така и трябва да бъде“. В наше време чувствителността към нетрадиционните сексуални ориентации и тяхното навиране в очите на обществото изпълнява същата роля. Чрез тях се демонстрира власт.
Достатъчно е да погледнем първата сцена от филма „Сексът и градът“, където симпатичен, шишкав и състоятелен нюйоркски хомосексуалист се омъжва, за да установим това. Човек може да бъде гей, лесбийка, транссексуален, травестит, стига само да има необходимото материално благополучие. Самата Хилари Клинтън би се погнусила от беден гей. Диктатурата на ЛБГТ малцинствата цели сриването на последните ограничения, базирани на критериите за социална приемливост, които съществуват пред олигархията. Трудно бих могъл да си представя широко възползване от правото на нестандартна сексуална ориентация сред заетите в строителството или в лоното на средната буржоазия (доколкото я има).
Втората причина за цялата тази шумотевица е произходът на парадокса, наречен „ляво либерално пространство“. Новата демократическа партия такава, каквато я изгради сем. Клинтън, произхожда до голяма степен от едно, по своя характер, антиобществено движение. Това движение е хипарството, от чието прогресивно лоно тръгва и съвременната калифорнийска култура на Силициевата долина. 60-те и 70-те години са времето на стихиен култ към младежите, на тревата и ЛСД-то, на дългите коси и бунта срещу ограниченията на обществото. Съвсем естествено, в това се включва и пълното отрицание на всякаква дискриминация. През тази епоха хипи може да стане всеки. С времето обаче тази психологическа истерия губи сила – тя не може да остане същата, защото няма нито исторически, нито идеологически гръбнак.
Широко разпространена представа е, че довчерашните хипари стават вградени и успели членове на обществото – въплъщение на тази представа е образът на Уили Танер от сериала „Алф“. В действителност обаче хипарското движение включва и доста заможна младеж, която запазва сантимента си към бурната младост, след като се завръща в престижните университети. В новата си вграденост в обществото тези „свободни“ и „прогресивни“ младежи отхвърлят диктата на сериозния бизнес-костюм и традиционния бизнес, но по никакъв начин не отричат диктата на плутократичната надменност. Именно тази младеж, освободена от икономическата лежерност на младостта си, поставя основите на новата лява идея. Тази идея се съсредоточава върху правата на богатите малцинства и ги освобождава напълно от ограниченията на традиционното общество. Тази идея се опитва да изхвърли на бунището всеки стремеж към премахване на най-сериозната дискриминация – икономическата.
Третата причина е налагането на власт. Във външнополитически план „човешките права“ са маската, под която Америка и Западът крият прастарата „цивилизаторска“ роля на старите колониални империи. По времето на конкистадорите и пионерите такава маска е било християнството – „ние им отнемаме свободата и материалните блага, за да им дадем светлината на истинската Вяра“. Естествено, факторът „Божия помощ“ в завладяването на Новия свят е неустановима величина – единственото сигурно нещо е военното и икономическото надмощие.
По същия начин след края на Студената война САЩ и (донякъде) старата Европа разполагат с такова надмощие и „правата“ са удобна дреха. При нас, в Русия, в Близкия изток идват някакви хора, които ни уверяват, че нашите виждания и вярвания, нашата бедност и стремеж към нормален начин на живот, нашите семейства и социални роли не са... реални. Ние не разбираме законите на свободния пазар – затова заплатите ни са ниски. Ние не разбираме правата на гейовете, затова не всеки хетеросексуален човек у нас изпитва интимна заинтересованост от техните проблеми. Имаме нужда да бъдем цивилизовани и възпитани от добрите, напредничави, либерални, леви западни хора.
Във вътрешнополитически план „човешките права“ са начинът, по който самата американска олигархия налага властта си. Това не е ново. През ХV-ХVІ в. кралската власт във Франция е все още недостатъчно авторитетна. Местният патриотизъм и местното самоуправление конкурират краля и бюрократичната върхушка около него в упражняването на власт. Кралските съдии имат нужда от радикален начин да наложат господството си. Тук на помощ идва Католическата Църква. Именно тези две институции изграждат един от най-мракобесните идеологически конструкти, като изпращат на съд и на клада безброй жени (и по-малко на брой мъже) по обвинение в сключване на договор с Дявола. Народни вярвания и традиции са тълкувани в един тесногръд християноподобен контекст, пресявани са през криворазбраните думи на Св. Писание и Отците на Църквата, после са приравнявани към ерес. На базата на това маргинализирани, нещастни възрастни жени (баячки, акушерки, просякини) са били безжалостно убивани от „праведниците“, които разбират най-добре от всички света и живота. Америка днес е поставена пред добрия стар лов на вещици. Обект на този лов са външните врагове (всеки може да бъде маскиран терорист) и обикновените хора, които довчера не са имали представа, че дискриминират или са дискриминирани. По този начин „просветените“ и богати довчерашни хипари получават легитимация на властта си. А тяхната власт е същата като тази на богатите им бащи и дядовци. Олигархична, плутократична, надменна и отвратена от бедността, която причинява самата тя.