/Поглед.инфо/ Съоръженията превръщат дори миризмата от
хранителни отпадъци в електрическа енергия
Ток колкото годишното потребление на 1600 домакинства и 44 000 т компост ще произвежда от боклуци София. От вторник на площадката в "Хан Богров" работи
първата у нас инсталация за преработка на хранителни отпадъци и най-модерното съоръжение за зелени боклуци. Екип на "24 часа" проследи как те се превръщат в тор и еленергия.
Първо всеки камион с отпадъци минава през кантар. Хранителните се изсипват в контейнер и отиват в мелница.
Засега инсталацията ще преработва биоразградими отпадъци от училища, детски градини, магазини, пазари, цехове и ресторанти. Все още няма закон, който да разписва как общината да организира преработката на тези от домакинствата.
Зелените отпадъци минават през мелница, след което престояват в тунел 21 дни, за да станат на компост"Важно е боклукът, който постъпва, да е чист, за да се гарантира качеството на произведения компост. В детските градини и ресторантите например работещите в кухните подлежат на здравен контрол и се гарантира, че не са болни. Засега няма начин това да стане с домакинствата. Болен от хепатит например, изхвърлил храна, може да предаде заразата и компостът да се замърси", обясни шефът на Столичното предприятие за третиране на отпадъци Николай Савов.
После смленият отпадък отива в магнитен сепаратор, който отделя металите. Станалите на каша боклуци се изливат в резервоар с обем 6000 куб. м. В него става биологичният процес, при който чрез микроорганизми на принципа на анаеробното разграждане се отделя метан. Газът се отвежда към 2 когенератора с мощност съответно 600 и 200 киловата. Произведеният ток е два пъти повече от нужното за инсталациите. Еленергията от завода отива в мрежата на ЧЕЗ, с която общината има договор за продажба на ток. Останалото сухо вещество след отделянето на газа минава през пастьоризация и отива в клетки. Там компостът доизгнива и след 21 дни е готов.
"Целият процес е направен така, че да има възможно най-малка консумация на ток и вода. Дори миризмата от складирания боклук се отделя - за да не мирише, и от нея също произвеждаме ток", обясни Савов.
Готовият компост минава през сито и се разделя на едър и дребен. Този процес
отнема 1 година на природата, а на инсталациите - 3 седмици. След като се раздробят, зелените отпадъци пък отиват в клетки, в които престояват 21 дни. В тях от тавана се пуска влага, а откъм пода материалът се продухва. За превръщането на отпадъците в ток и тор отговарят само 13 души персонал.
От общинското предприятие са убедени, че по-нататък дори може да изнасят продукция в чужбина. Интерес още в първите дни не липсва - от летището поискали да купят компост за запръстяване. По-едрата дървесина, която не може да стане на тор, пък може да се реже и да се дава на социално слаби.
Общината има договорка конфискуваните от данъчните биоразградими стоки да се возят на площадката.
Инсталациите и депото в "Садината" са част от големия проект за управление на отпадъците. В него е и заводът за боклук, който ще започне да се строи до няколко месеца и ще струва 213,4 млн. лв. Целият проект е за 346 млн. лв., от които 84% са евросредства.
Заводът ще е готов до лятото на 2015 г. и вече тече проектирането, каза зам.-кметът по екология Мария Бояджийска. Съоръжението ще произвежда над 150 000 т RDF гориво. Първо то ще се продава на циментовите заводи. Общината готви проект за инсталация, която да ползва горивото и да намали с 10% ползвания от "Топлофикация - София" газ.
Заведенията с кафяви
кофи. Собственици: Може
да плащаме повече за смет
По закон заведенията за хранене, пазарите, магазините и други юридически лица са длъжни да събират разделно зелените и хранителните отпадъци. От 1 януари те трябва да ги изхвърлят в кафяви кофи.
Столичният инспекторат вече е раздал над 4000 заповеди на собствениците, за да ги информират за задълженията им. Над 500 общински сгради вече са заредени с кафяви кофи.
От няколко дни текат проверки по заведенията, а данните по райони и тези за количеството събрани биоразградими отпадъци се вкарват в електронен регистър.
За да плащат по-ниска такса смет, масово заведенията се договарят пряко с фирмите за извозването на боклука. Цената на услугата обаче се изчислява на брой контейнери. Затова от бизнеса се притесняват, че новото изискване за кафяви кофи може да им вдигне такса смет.
"Още един контейнер значи още разходи. Тези отпадъци и сега се изхвърлят отделно. Не знаем и каква ще е организацията по извозването. Не можем да си позволим хранителни остатъци да престояват с дни в заведенията, защото може да тръгнат зарази. Това означава нарушение на санитарно-хигиенните изисквания", обясни Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Засега притесненията били хипотетични и трябвало още време да се види дали ще се потвърдят.
Ако опасенията за повишаване на разходите се потвърдят, БХРА ще излезе с негативна позиция. "Иначе подкрепяме инициативата за преработване на отпадъците", подчерта Димитров.