/Поглед.инфо/ Интервю на Десислава Пътева с проф. Людмил Георгиев, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, професор по социална, етническа и политическа психология, доктор по социология и доктор на психологическите науки.
Проф. Георгиев, законопроектът, който предвижда уседналост на гласоподавателите за всички избори, предизвика бурни реакции в обществото, но като че ли най-сериозни критики отнесе президентът Румен Радев. Тезата, че държавният глава не може да инициира подобни промени, тъй като това противоречи на Конституцията, достатъчно основание ли е говоренето за тях изцяло да бъде пренебрегвано? Самият Радев заяви, че не може да стои безучастен, когато става въпрос за процеси, които засягат суверенитета на България, още повече, че опитите за външно вмешателство в нашия изборен процес се засилват.
Ще започна с една от многото фундаментални аксиоми, изведени в последната ми книга, която имах честта да бъде преведена и публикувана в Русия тази година от издателството на Руския институт за стратегически изследвания – „Критическая психология политики и истории”. От позициите на моето предложение за друга психологическа парадигма, а именно Критическата психология, аз твърдя, че т.нар. „демокрация”, впрочем термин, който прикрива ужасяващите античовешки измерения на съвременния капитализъм, означава нито повече, нито по-малко еманацията в развитието на олигархичния модел на управлението на обществото, съгласно формулираните още от Херодот модели на властта. Чрез тази лицемерна форма на управление – съвременната „демокрация”, всъщност се прикрива фактът, че чрез нея олигархичните кръгове във всички „демократични” страни не общуват пряко с народа, а с посредничеството на избраните от тях партийни субекти, партийните елити.
Истината е простичка за този, който има мисълта и смелостта да я осъзнае – в условията на т.нар. „западна демокрация” народът избира онези партийни субекти, които самата олигархия е създала и „услужливо” предлага на хората, които на свой ред си въобразяват, че като избират се превръщат в субекти на собствения си живот. Ужасяваща измама, нали? Но измама, която е облечена във високопарни фрази като „защита на евроатлантически ценности”, които галят ушите на простосмъртните и те се чувстват някак си значими. А основната причина за това е, че още след възклицанието на Ницше през ХІХ век, че „Бог е мъртъв! ”, западните общества по никакъв начин не са християнски, не са религиозни, а са изцяло прагматично-идеологически. Tова е и една от фундаменталните причини, поради които западните секуларизирани общества не могат да разберат нито възродения православен мистицизъм в Русия, нито мащабното ислямско възраждане през последните 20 години.
От такива позиции разбирате, че българските драми ми изглеждат твърде елементарни, твърде провинциални, твърде периферни в общия контекст на дълбинните психични процеси, които разтърсват днешния свят. Още повече, че на целия този фон изведнъж, сякаш от нищото, се появи един български генерал, който няма нищо общо нито с българската олигархия, нито с българския партиен елит. Да, прав е президентът Румен Радев да се безпокои от вмешателството на външни за България държави, които чрез изборите да определят конфигурацията на властта в родината ни. Приветствам тази негова загриженост, макар че ми се струва, че той е твърде мек в тези си намерения, като имам предвид акцента върху принципа на уседналостта.
Смятам, че категорично трябва да се забрани да гласуват както „двойните” граждани, така и тези, които не живеят в България. Освен това, трябва най-после да бъде въведен принципът на активна регистрация преди изборите, защото само по този начин ще се преодолее проблемът с т.нар. „мъртви души”. Имам предвид факта, че в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) не се отчитат починалите български граждани, а техните „гласове” са благодатна почва за всевъзможни фалшификации, включително и на последните избори. По различни изчисления тези „мъртви души” са между 500 и 800 хил. души, а като прибавим към тях и ежедневно напускащите страната, можем да говорим за над 1,5 млн. „избиратели”. Едва ли има нормален човек, който да вярва, че в България има над 6,8 млн. избиратели. Ако това е така, а към тях прибавим поне 1 млн. деца под 18 години, то това ще означава, че ние нямаме никаква демографска криза. През последните 27 години сме свидетели на една от най-уродливите форми на „демокрация” – българската „демокрация”. Всички скочиха срещу генерал Румен Радев, защото той пръв се осмели да хвърли камък в това пълно с жаби българско блато.
Българите в чужбина обаче възроптаха, че по този начин се ограничава правото им да гласуват. Те посочват, че не искат да живеят извън страната, но не могат да понесат чудовищните нива на корупция, както и действията на мафията, която забавя развитието на страната ни с десетилетия.
Извинявайте много, но не може някой, който работи на друго място и си плаща данъците на друго място, да определя моята съдба. Много моля, ако милее за родината си, да се върне тук, да бъде така любезен да работи тук и да страда, както всички останали. А не отвън надменно да ми обяснява какво се случва в собствената ми родина, и то при положение, че аз и моите деца сме тук и се борим с живота. За какво става дума? Това справедливо ли е?
Техните мотиви са израз на дълбинната психична особеност на българския народ, описана от множество изследователи на българската национална психика, а именно фундаменталната липса на чувството за общност и приоритета на индивидуалните стратегии за справяне и оцеляване. Защо, драги, след като не понасяте корупцията и мафията не останахте тук и не вдигнахте общонароден бунт срещу тях, а предпочетохте да се спасявате поединично извън страната?
Разбира се, моят упрек не е само към тях, но и към живеещите в България, които обаче също така са подчинени на регулативната функция на същата тази нашенска психична представа – да оцелея някак си, а общността, държавата – те не са мой ангажимент. За съжаление, това е историческата традиция – българският народ предпочита да делегира на друг отговорността да се грижи за собствената му държава, било Германия, било Съветският съюз, било САЩ, НАТО или Европейският съюз във външнополитически план, както и на техните компрадорски български „елити“ във вътрешнополитически план. Извинете, но какво искате от народ, който не е бил роб, защото е имал собственост, но 500 години няма силите да възстанови собствената си държавност? Какво искате от народ, който предава своите най-будни чеда?
И когато днес някой иска да събуди същия този народ, българските хиени веднага започват да се опитват да го ръфат отвсякъде... От доста време пиша и говоря, че България и българският народ най-после трябва да осъзнаят своята историческа роля като субект на Цивилизацията на Кирилицата и Православието, чрез което да се изградят нашите собствени национални визия, доктрина и мечта, а моите близки ми казват, че съм луд, имайки предвид реалността на същия този народ, който, забележете, прави „цивилизационен” избор?! Може ли някой да си представи тази уникална идиотия – субект на цивилизация да прави „цивилизационен избор”?! Мисля си, че с още по-страшна сила този парадокс се отнася и за напусналите пределите на родината български граждани.
Казвате, че българите зад граница плащат данъци в чужди държави, но в същото време те изпращат парични преводи на своите близки у нас, като тези средства влизат в българската икономика. Според тях тези парични преводи дори надминават чуждестранните инвестиции, които се правят в държавата. Това не им ли дава право да гласуват за по-добро бъдеще на страната си?
Хубаво, така са го решили, така са го направили. Всеки има право на избор в този живот. Щом са решили да са извън страната, да са извън страната. Но много моля, нека да не се опитват да се месят в живота ми тук, в България. Аз също съм имал и все още имам много възможности да работя в чужбина, било в САЩ, било в Западна Европа, било в Русия. Но заедно с моите деца съм предпочел да живея в България, да страдам, да търпя поражения, но и да се опитвам да се боря. Да усещам, че всеки опит да бъде събуден този народ е безуспешен, но в същото време да продължавам да се опитвам, да казвам истината, макар и да усещам помията върху себе си. Е, кой е по-прав да има право на избор?
Президентът Радев беше нападнат и заради своята позиция по отношение на отмененото от служебното правителство постановление за трайно заселване на бежанци в българските общини. Как гледате на неговата теза, че интеграция на бежанци без ясни критерии и механизми води до „изолация, капсулиране и радикализъм, каквито се наблюдават в немалко европейски страни”? Мнението му, че не можем механично да копираме европейски регулации, а да вземаме отговорни решения при задълбочен анализ на риска, звучи съвсем логично, но въпреки това отново беше критикуван.
Той е абсолютно прав, че няма гаранции за интеграцията. Но аз отново ще бъда още по-краен и ще кажа, че интеграцията е невъзможна. Говоря като специалист по етнопсихология и по психология на религиите, като преподавател в Софийския университет. Кристалина Георгиева, включително и бившият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, бяха казали, че за две години ще бъдат интегрирани т.нар. „бежанци”. По-голям идиотизъм не съм чувал. Как ще интегрираш съвършено различни културни и религиозни представи за две години? Това е абсурд! Ние циганите не можем да интегрираме за толкова много години, въпреки че на тези хора родното място им е тук, България е родината им. Това са смехотворни неща.
Естествено е, че бежанците и мигрантите могат да бъдат заплаха и за националната сигурност. Капсулирането, затварянето в различни гета, както посочи и президентът Радев, носи именно това след себе си. Виждаме примерите от Западна Европа. Иначе е разбираемо защо твърде елементарните като интелектуален потенциал, но дълбоко предани на чужди интереси български „елити”, скочиха и срещу това решение на генерала. Може и да е смешно, макар че в действителност е трагично. Но вижте от историята как са реагирали същите тези нашенски „елити”, ако са усетели, че с нещо е застрашена предаността им към Съветския съюз или към Хитлеристка Германия.
Как ще коментирате яростната позиция на лидера на ДОСТ срещу президента Румен Радев по повод скандала с гласуването в чужбина? Лютви Местан заяви, че постъпките му са за импийчмънт, както и че държавният глава е част от плана за натиск върху ДОСТ. Местан отново се представя като жертва, смята, че му е изграден образ на „универсално зло”, което представлява риск за националната сигурност и че най-големият страх спрямо партията идва от нейния откровено натовски и европейски профил.
Не е случайно, че от ГЕРБ първи скочиха срещу президента Румен Радев – там е налице една необяснима от позициите на българския национален интерес дружба между Бойко Борисов и Реджеп Тайип Ердоган. И е твърде елементарно обяснението, че Борисов е мек към новия султан, защото се опасява онзи „да не пусне бежанците през България”! Такава позиция издава твърде ниско интелектуално ниво както на политика Борисов, така и на всевъзможните коментатори и анализатори. Следва да си отговорим на въпроса дали истинският човек на Ердоган в България не е самият Бойко Борисов, а Лютви Местан е само машата. Когато си отговорим на този въпрос, можем да разберем защо Местан иска импийчмънт на генерал Румен Радев, а ГЕРБ в хор скочиха срещу президента.
Засега опитът на Ердоган да превърне ДОСТ в „троянски кон“ и да го вкара в българския парламент беше пресечен. Да очакваме ли, че турският президент отново ще се опита да се меси във вътрешните работи на България, като използва ДОСТ за проводник на неоосманизма у нас?
Ако не чрез Местан, ще измислят някой друг лидер, чрез когото отново да направи такъв опит. Трябва да сме отговорни и да кажем, че с ДОСТ се справиха ДПС и Ахмед Доган. Те за пореден път решиха национална задача. Проблемът не е само в ДОСТ, а въобще в онова, което ни чака, а ни чакат тежки дни. Вижте какво става в Сирия. Една война в Сирия между Русия и Щатите как я виждате? Ние сме на границата на нещо ужасяващо, на нещо съвсем реално, а сме си затворили очите за простите истини. И сега – типично по български, всеки е срещу всеки: „Генералът това, генералът онова”.
Искам да питам къде са Обединените патриоти. Те нали точно това искаха? Нали Обединените патриоти настояваха да бъде премахнато гласуването на „двойните граждани”? Къде са БСП? Нали те издигнаха кандидатурата на ген. Радев? Защо никой не застава зад него? Отговорът отново е прост –днешният български политически „елит” възпроизвежда традициите на предишните ни „елити” в историята – да бъдат компрадорски, да използват за себе си подчиненото положение на държавата в едни или други външни политически и военни структури, и въобще да не провиждат националните интереси на България. Проблемът днес обаче е, че времето се движи с твърде ускорени темпове.
Споменахте атаката на САЩ в Сирия. Само това, че беше прекрачена така наречената „червена линия”, а именно предполагаемото използване на химически оръжия, ли е причината за този удар? Как ще се развият отношенията между Русия и Щатите при тази ситуация?
Сложно, но със сигурност ще се окаже, че не е имало „химическа атака” от страна на Башар Асад, по същия начин, по който стана ясно, че Ирак няма ядрено оръжие – поводът за войната на САЩ срещу Саддам Хюсеин през 2003 г. При всички положения обаче, Русия няма накъде да отстъпва. Още повече, че изтече новината, че те се оттеглят от споразумението за предотвратяване на конфликти над небето над Сирия. Това означава, че руските противоракетни съоръжения ще могат да действат, дори и срещу американски самолети. Ако американски самолети бъдат свалени от руската противоракетна отбрана, какво става?
Любопитно е каква ще бъде ролята на турския президент Ердоган при тези обстоятелства. Той все по-често прави опити да говори с Владимир Путин и с Доналд Тръмп като с равни, докато открай време пренебрегва позицията на европейските лидери.
Русия воюва с Османската империя 600 години. Това, че в момента има някакъв тактически съюз, въобще нищо не означава. Още повече с такъв човек, говоря за Ердоган, който е почти непредсказуем. Той просто не си държи на думата. Така че това моментно стопляне на отношенията според мен е чисто тактическо. Исторически погледнато те са стратегически противници.
Каква е Вашата прогноза за изхода от референдума в Турция? Какви ще са последиците за Балканите, ако южната ни съседка се превърне в президентска република? Ще бъде ли залята и България от неоосманистката вълна, като имаме предвид стремежите на Ердоган?
Очаквам победа на Ердоган, въпреки че кемалистки настроените турци в Турция хич не са малко. Но там ще има огромен натиск, репресии, не изключвам и фалшификации на референдума. Така че една победа на този референдум на Ердоган и превръщането на Турция в президентска република ще се отрази твърде сериозно върху България и не само върху България.
Ще успее ли Турция да преформатира чрез „мека сила” българските мюсюлмани от лоялни към България граждани в „истински турци”?
Не, аз не виждам такава опасност, защото българските турци са кемалистки настроени, светски хора. Те нямат неоосманистки виждания. По-скоро заплахата е от директна намеса, но не чрез влияние чрез партии, а от директна военна намеса. Нали разбирате, че, ако пожелае, Турция за два дни ще отцепи Кърджали, Хасково, Ямбол, Смолян, Сливен и Бургас от територията на България. Особено, ако се създаде държавата Кюрдистан, което ще предполага желание за териториална компенсация от страна на Турция. Такива възможности има само в изброените наши области и в районите на Северна Гърция.
Винаги съм го казвал – за мен единственият гарант, който може да помогне на България в тази ситуация, е Русия, естествено. Няма кой друг. Интересното е, че Гърция усеща подобна заплаха и упорито работи около укрепването на православната ос с Русия. А ние, които сме дали писмеността и православието на Русия и руския народ, чрез което сме ги направили държава и нация, правим „цивилизационен избор” към западния, към бившия католически и протестантски свят. По-голям идиотизъм едва ли е възможен. Български идиотизъм, имам предвид.
През последните години политиците ни демонстрират сервилно поведение спрямо Турция с аргумента, че не можем да си позволим да сме в конфликт със своите съседи. Не би ли трябвало България да има по-категорична позиция по отношение на нея, ако виждаме опити от нейна страна за намеса в нашата вътрешна политика?
Крайно време е българският държавен глава и бъдещият премиер да направят посещение в Кремъл. Това, което аз искам, не е това, което очаквам, разбира се, имайки предвид особеностите на българския политически „елит”. Искам да бъдат подготвени сериозни договори в различни сфери, включително и в сферата на отбраната. Независимо, че на пръв поглед това звучи парадоксално, защото сме член на НАТО. Но в една такава ситуация трябва да се действа иновативно, много смело и бързо. Защото в договора за НАТО може и да има клауза „5”, която гарантира общ отпор от външна намеса към държава, която е член на НАТО от страна, която не е член, но няма никаква опция за защита, ако страна, която е член на НАТО нахлуе в страна, която също е член на НАТО – проблемът в Кипър е достатъчен пример, струва ми се. И, когато казвам, че България и българската общност са историческият субект на Цивилизацията на Кирилицата и Православието, това означава, че от една такава осмислена и изговорена позиция, Русия и руският народ би трябвало да усещат историческия си ангажимент към своя създател. Всичко друго са празни приказки!