/Поглед.инфо/ Интервю на Таня ДЖОЕВА с професор Валери Стефанов от СУ за унижението на университета и избора на масите

- Проф. Стефанов, след началото на юнските протести заявихте, че и бунтът през февруари, и летните вълнения безуспешно търсят алтернативата. Близо шест месеца по-късно тя още не е факт. Вашето обяснение?

- Твърдях, че трудно ще се намери алтернатива. В края на годината, времето за равносметки, установяваме, че постигнатото не е много. Това ни подсказва, че обществото не знае езика, на който да изговори надеждите си. Не умее правилно да делегира правомощията си. Показва ни ясно, че гневът, лозунгите и бродещите човешки маси не са достатъчен ресурс за промяна. Надеждата е духовна арматура, а в българското общество тази арматура е несигурна, слаба. Цел на политиката не е само сбъдването на консуматорски идеали, а свързването на хората чрез усещането за смисъл и цел. В целия свят има консенсус по отношение на консуматорските идеали, но не и по отношение на смисъла. България не прави изключение. Това, което я прави толкова специално нещастна, е бедността. Страната ни е принудителният аскет на Европа.

- Като преподавател в Софийския университет бяхте близо до студентските протести. Защо този път те не излъчиха лидери?

- Затвореният университет се оказа тотално неспособен да излъчи ясни и значими послания. Окупаторите работеха с вериги и замеряха света с клишета, а това са слаби инструменти в политическа среда, която пледира да се обнови. Те се обявиха за морални арбитри на нацията, но не убедиха каква точно е легитимността на техния арбитраж. Младостта не е принципно и всеобхватно предимство, пред което просто трябва да коленичим. Казвам го, защото чухме немалко глупави възклицания от типа „Децата са нашите учители, те показаха какво е морал и как трябва да живеем“. Който се опита да приватизира истината и морала, се превръща лесно в демон, започва да дава квалификации, да ни учи как да живеем. Не искам незрели и недоучили хора да дават квалификации на неща и събития, които слабо познават.

Истински лидери се раждат, когато има значими идеи и граждански ресурс за тяхното отстояване. В България лидерите се раждат в постелята на популизма, клишетата и мачизма.

- Окупацията на университета, замерянето на ресторант с яйца, докато там е вътрешният министър, за какво ви говорят? За нетърпение на млади хора да дойде развръзката? За пиари, които държат разтревожено общественото мнение?

- Говорят ми за бутафория. За хора, които са гледали посредствени филми с акцент върху насилието и са се прехранвали със стрес новини, но са чели малко смислени книги. Говорят ми за разрастваща се агресия, която кой знае защо се обявява за права и свободи. Това е тежко преименуване, от което тепърва ще страдаме. Двадесети век живя под сянката на всякакви морализатори и вестители на истината. И затова закономерно се потопи в кръв. Истината е кървава ценност, която всеки иска да монополизира.

На остров Патмос Йоан Богослов също напрегнато е предвещавал и чакал развръзката, но тя непрестанно се отлага. Тъй като се намираме в историята, а не в есхатологията, следва да знаем, че окончателна развръзка скоро няма да има. Съдният ден е всеки човешки ден и от нас зависи как ще го построим и изживеем.

Що се отнася до ролята на пиарите - те вкараха университета в едно унижение, от което той не съумя да излезе с достойнство. Не съм очаквал да видя такава агресия спрямо мястото, където си дошъл да научиш нещо, а не да раздаваш квалификации на преподавателите си.

- Може ли нов морал да се налага с нарушаване на правилата?

- Моралът е сбор от принципи, в който се отчитат разнообразните човешки интереси и се търси баланс между тях. Моралът е регулатор, спирачка пред егото и инстинктите, коректив към самозабравата. Моралът е скромността на сърцето пред жадно раззинатата паст. Обърнете внимание колко морализатори са се проваляли, защото самозабравата на егото лесно е побеждавала патетичните слова.

Чухме тезата, че в ненормална държава не може да има нормален учебен процес и прочие глупости. Понеже властта е луда, а държавата не се управлява добре, то изводът е не по-малко луд - да спрем университета, да разрушим всичко наоколо. Разрушаването на учебния процес е следствие от логиката на подобна мисъл. Същото мислене и поведение са доминиращи след 1944 година, която толкова искаме да отречем и подминем. Тогава също толкова убедено се е твърдяло - докато не победи световната революция, всичко останало е на втори план и може да чака. Това е и същата политика по отношение на университета - димитровските комсомолци са по-значими от „старите“ професори. Тъй като сега се чака победата на световния морал, отново всичко „частно“ и „незначително“ може да бъде пренебрегнато и отложено.

- Случаи като кадрите със заснетите преподаватели задълбочават ли различията в Софийския университет?

- Клипът с двамата преподаватели е издевателство, а не изблик на морална енергия - не мога да понасям подобно унижение и не искам. Само ще кажа, че да правиш политика със слабостите на хората, е тежък личен провал за авторите на „разобличението“. Нима не сме хора, които ходят по земята, а сме ангели, които летят в небесата. Клипът показва цинизъм и нарцисизъм на хора, които нямат и капчица респект пред университета като институция. „Убий и унижи баща си!“ - спомнете си коя идеология проповядваше това. Докато Библията казва съвсем други неща.

- Като се връщате назад в последните години, как ще отговорите на въпроса късно ли се събудиха „ранобудните студенти“? Защо протестират срещу Цветлин Йовчев, а не протестираха срещу Цветан Цветанов?

- Това, че си се събудил рано, само по себе си не е за хвалба. И в ранното утро, и в късната вечер се правят глупости и се говорят безсмислици. За мен по-значими са не ранобудните, а умните и трудолюбивите студенти. Защото именно те са интелектуалните партньори на преподавателите. Те са надеждата на държавата и нацията. Омръзнало ми е от хора с големи усти и претенции и с нищожни професионални възможности. Точно такива хора направиха от българския преход голям български провал. Ефектът от този провал ще се усеща през целия век, защото се погуби изключително ценна човешка инфраструктура и тя трудно ще бъде възстановена.
Двамата министри с цветни имена олицетворяват все пак различни подходи и политики. В утробата на една мощна машина за публични заклеймявания и репресии осмеляването е труден жест. Може би това е едно от обясненията защо „преди - не“, а „сега - да“. Властта в съвременния свят е възможна най-вече като уродливо същество с дълги уши на заек и със зъби на хиена.

- Как бихте определили сегашната ситуация - игра на нерви или война на живот и смърт?

- Когато участието във властта се превърне в основна гаранция за политическо оцеляване, това не е добър знак. Не е белег на качествен и плуралистичен политически живот. За двете доминиращи политически групировки битката за властта наистина е решаваща. Властта е достъп до ресурс, а при недоимъка на политически идеи и на лидери този ресурс може да се окаже решаващ.

Комплексираният ефрейтор Шикългрубер бавно се е превръщал във фюрер, станал е ужасяващ фактор, с който светът е трябвало да се съобразява. Масите непрестанно избират не друго, а своя екзекутор.

- Доверието към институциите пада, те се рушат. Как се отнасяте към идеите на Реформаторския блок за нова конституция, за преучреждаване на държавата? Ще донесат ли желаното спасение?

- Конституцията е буквата на закона, а ние, хората, сме неговото съдържание. Нека да сменим закона, нека да преучредим държавата, но какво да правим със самите себе си! Как да се разпоредим със собствената си колективна немощ. Нека Реформаторският блок да помисли и за реформирането на колективната немощ. Да реформира и собствената си идеологическа еклектика. Да реформира и примитивната „дясна“ ненавист, която излъчва към всичко, което не е на страната на неговата върховна Истина. Десните партии в България по традиция се обявяват за християнски, но в ценностната система на християнството не стоят омразата и злата памет, а любовта и опрощението. Измерено спрямо подобни показатели, дясното в България е по-скоро езическо и магическо. То си служи със заклинания, подобни на тези от най-мракобесните фрагменти от историята.

- Вашата прогноза - колко дълго ще издържи кабинетът „Орешарски“?

- Смущаващо е, че политическите трансформации и конюнктури опират винаги до ръба на оцеляването.
Там, където разумът не достига, решенията се вземат от стомаха. От неговото справедливо политическо възмущение. Затова въпросът за устойчивостта и преходността на настоящия кабинет не ми изглежда толкова значим. Значимо събитие в българската политика ще бъде победата на прагматичния разу­м над френетичния стомах и над циничния популизъм, който непрестанно се обажда в негова защита.

- „Запушва“ ли президентът изхода от кризата, тъй като сегашните управляващи не желаят евентуални предсрочни избори да се подготвят от служебен кабинет, назначен от Росен Плевнелиев? Може ли държавният глава да си върне загубеното доверие?

- Ще се повторя - не виждам ресурс в този човек да бъде символичен баща или „глава“ на нацията. В чисто човешки план той е попаднал на място, което не му е по мярката. Освен това е силно заплетен в конюнктури и е обременен с политически бащинства, които го обричат на безсилие. В България политиката се възприема като футболен мач, в който на президента е отредена ролята на коментатора. А президентът от своя страна иска упорито да влезе и в ролята на мениджъра. Да раздава постовете и да определя тактиката. Нормално е политиците да се съпротивляват срещу тези желания.

_______________________

Валери Стефанов е роден на 21 юли 1958 г. Доктор на филологическите науки и професор по история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“. Бивш декан на Факултета по славянски филологии. Автор на редица книги в областта на литературознанието, сред които „Имената на времето“, „Участта Вавилон“ и други, както и на романа „Изгубените магарета“. Председател на Съюза на колекционерите в България.

(в. Преса, печатно издание, брой 353 (704 от 28 декември 2013)