/Поглед.инфо/ Всяка година на днешния ден- 9-ти септември пред Братската могила на загиналите дейци на българската съпротива честваме светлия празник на достойнството и волята на българския народ да постигне своята свобода.
Това заяви днес проф. Ваня Добрева, политик и публицист, на тържеството,организирано от БСП-София и от Българския антифашистки съюз, на което бяха дошли стотици граждани, депутати, коалиционни партньори на социалистическата партия,общински съветници от БСП, дипломати, представители на държавите, участвали в разгрома на хитлерова Германия, представители на военни и патриотични организации у нас, предаде репортер на БГНЕС.
На този ден се прекланяме през подвига и саможертвата на десетките хиляди синове и дъщери на България, които се вдигнаха срещу варварството на фашизма и нацизма, загиваха простреляни по паланки, поля и балкани, гниеха в затворническите килии, зъзнеха зад телените огради на концлагерите, продължи ораторът.
„Днес са неприемливи грозните опити, които битуват в последния четвърт век, датата 9-ти септември да бъде отречена”, заяви в словото си председателят на столичните социалисти Калоян Паргов. „Позорна е гаврата с паметта на загиналите антифашисти, разрушаването на техните паметници и мемориални плочи, изписвани с кощунствени надписи братски могили. Все по-настойчиво се чуват гласовете, че в България никога не е имало фашизъм, поради което не е имало и антифашистка съпротива”, продължи той. Под такъв претекст антифашистите, включително и гениалния поет Никола Вапцаров, се третират като политически авантюристи, а дори някои ги наричат и терористи, подчерта Паргов. Парадоксално е, че това недопустимо поведение се толерира от господстващата система на българския и световния неолиберализъм, каза той.
В хилядолетната история на нашето отечество има ярки страници, които няма да забравим никога- тогава, когато народът ни е бранил най-свещеното човешко право- свободата, а една от тези страници е антифашисткото съпротивително движение, посочи в словото си и зам.председателят на Българския антифашистки съюз проф. Никола Косев.
Тъжно ми е, защото ги няма моите родители- баща ми Динко Вешев беше със смъртна присъда, лежа в единична килия и на 6-ти септември 1944 г. го освободиха, но от преживяното си отиде едва на 57 г., сподели пред БГНЕС Ваня Вешева. Тя спомена и за неговия баща, обесен в селото си, а по-големят му брат е бил партизанин- една фамилия, която е посветила живота си на антихитлеристката борба. Лошото е, че у нас миналото не просто се забравя, а се затрива- за този период не се споменава и в учебниците на децата, призна Вешева.
Днес не само, че не знаят младите поколения,но и биват заблуждавани за характера на това събитие, което се случи на 9-ти септември 1944 г., коментира един от дошлите на тържеството Радко Станчев . На младите хора се внушава, че ние сме били терористи, предатели на държавата, а не им се казва истината,а тя е, както е казал големият наш писател Антон Страшимиров: клаха народа българските фашисти както и турчин не го е клал. Ние имаме дядо, който е един от ръководителите на Септемврийското въстание в Михайловград- Константин Трифонов, убит без съд и присъда. Можел е да емигрира, но е казал- аз тези хора съм ги водил на въстание и няма да ги оставя тук, разказва Станчев.
Сред множеството пред Братското могила , особено сред по-възрастните, натежават спомените. Както и стаен гняв към онези наши съвременници, които деформират факти и събития и които водят към изкривяване на исторически истини.