/Поглед.инфо/ В момента законите се правят за тази конюнктура и ситуация и контролът върху всички системи на сигурност отива в ръцете на министър-председателя. И това противоречи на демократични принцип в устройството на обществото.
За съжаление пакетът от четири закона този път ще бъде приет. За съжаление, защото продължават да бъдат изолирано явление и пространството на сигурността не е организирано по никакъв начин. Забележете какво се казва още в началото на т. нар. общ закон, който претендира да управлява системата за сигурност. В чл. 3, ал. 1 се казва: Системата за защита на националната сигурност се състои от държавни органи и структури, които осъществяват... и изброяват – дипломатическа, отбранителна, разузнавателна... и които са представени в Съвета по сигурността към Министерски съвет. От тези текстове нищо не се разбира – нито кои са вътре, нито как действат съгласувано. Не ни казват по какъв ред се създават и кой на кого каква връзка има и наричат това: система. И по-долу вече, понеже имат система казват така: задачите и дейностите на органите по алинея 1 – която прочетох и които не са съобщени кои са – се уреждат с отделни закони. Тоест всеки елемент от тая система трябва да си има отделен закон. Кои са елементите, влиза ли вътре БЧК? Очевидно не, защото не е представен в съвета, но да каже фондациите и сдруженията, които усвоиха парите по ромското включване – те засягат ли с техните действия националната сигурност? Равновесието в обществото е разклатено силно. Но те не влизат в съвета, тях не ги уреждат със закон, следователно това не е национална сигурност. Опитите да се определя тук дефиниция на национална сигурност и да се замества истинската система с декларации, показват, че законът не върши никаква работа, той няма да послужи на никого за нищо. Тъй като тук се опитват да съобщят на всичкото отгоре като в един учебник какво е националната сигурност. И в общи линии в чл. 2 казват, че националната сигурност е това, при което държавата има способност да постига целите определени в документите, свързани с националната сигурност. Тоест националната сигурност е състояние, което държавата управлява, с цел да постигне национална сигурност. Мога да ви го кажа още по просто - математиката е наука, която изучава математическите явления; медицината е наука, която изучава медицинските явления и т. н. И на това му казват закон! То това е жалка имитация на интелектуална дейност, това показва пълна неспособност да се схване смисъла на това, което се прави.
Закони или жалка имитация на интелектуална дейност
Смисълът е да се създаде някакъв ред в пространството на националната сигурност. Не като се правят учебникарски дефиниции, които са много слаби, а като се покаже по какъв признак разбираш, че националната сигурност я има или я няма. Ако обществото, държавата и гражданите се намират в едно равновесие с нормите, т.е. живеят нормално. Всяко нарушение на такова равновесие би било посегателство срещу националната сигурност. И вече съдът ще каже как ще го санкционира, специалните органи ще кажат колко е нарушено, но не е задача законодателят да се занимава с учебникарски въпроси и на всичкото отгоре да ни оставя в една пълна мъгла – определя система, в която не ни съобщава кои са елементите. За мен е сбъркана самата идея, не схващат политическата философия на задачата.
Задачата е не да се вкарат пакет с няколкото закона, които ги няма, а задачата е да се подреди системата и тогава вътре да видим кой с какъв нормативен акт ще бъде създаван, кой как ще се отнася с останалите, т.е. да се опише структурата на системата и йерархичните й нива. И вътре да се направи задължението, защото взаимодействието е важно. Няма съгласуване, т.е. това, което се случва със сигурността не е резултат от координирани действия на участниците вътре, а е някакъв случаен резултат на отделни усилия и сега продължават да ни обясняват, че всяка служба отделно трябвало да си прави закон. Откъде – накъде, защо?! Откъде знаеш, че това трябва да се урежда със закон?! Има си области на отношенията, които се уреждат със закон, области, които се уреждат с подзаконови нормативни актове.
Президентът поставен в ъгъла
Истинската цел на закона – смисълът му, е всички разузнавателни, контраразузнавателни, т.е. специални служби да попаднат под контрола на едно лице. И това противоречи на демократични принципи в устройството на обществото. Трите центъра на властта у нас – изпълнителната власт, законодателната и в случая президентът - би трябвало в тоя триъгълник – някъде в средата с представители на трите върха да стои службата, която играе ролята на диспечер по отношение на специалните служби. А при нас всичко е съсредоточено в Съвета по сигурността към МС, а съветът е назначен от един човек. Министър-председателят се превръща във фигурата, която контролира всички специални служби, без това да е описано и да е упълномощен за това, защото в конституцията пише, че той се занимава само с оперативното ръководство, а тук далеч се надхвърлят тези пълномощия. Президентът е поставен в ъгъла. Президентът е длъжен да съгласува назначаването на директора на собствената си служба по охрана с Министерски съвет. И забележете – не с министър-председателя, а с Министерски съвет. Как се съгласува с 16 души?! Проклятието в България е тази хитринка да имаш колективни органи, т.е. да нямаш пряка отговорност. Колективен орган е агенцията, комитет, Министерски съвет – ние имаме един-единствен персонален орган – президентът – той е лишен от изпълнителни права. Практически с колективните органи ние не можем да уловим никога, никого за отговорен. И второто, което е службата Разузнаване – там е признато правото на президента, да възлага задачи – съгласувано с министър-председателя. Този път пък с министър-председателя - да ги питаш защо един път с Министерски съвет, друг път с министър-председателя и защото в територията на единия трябва да съгласува другия. Всичкото това показва липсата на това нещо в триъгълника – на диспечерското звено, в което да са високо подготвени специалисти, представители на тези три власти. И което звено като се получи задача за специалната служба да я отправя към някоя от службите и когато се получи резултата да го отправя към потребителя. Без да бъдат началници на службите – те да бъдат диспечери.
Ако бъде прието както е сега, ще придаде формален характер на това, което неформално е в момента. Ще узакони статуквото. Както почти всички закони досега в България - Законите се правят за съответният човек у нас, законите се правят за някое лице, което в момента е на власт. След това лицето си отива и законите се променят. Сега в момента законите се правят за тази конюнктура и ситуация и контролът върху всички системи на сигурност отива в ръцете на министър-председателя. Когато съм бил в тези групи, които готвят законите и съм се опитвал да им внуша за триъгълника, за представянето на властите, тоест да не е един, всички казват, че министър-председателят няма да го приеме. Следователно сега той ще го приеме.
Президентът не е файтонджията на Републиката
Шапката се казва Съвет по сигурността. И Съветът по сигурността не е съвет, защото когато те назначава един човек ти слушаш него, ти няма как да слушаш другиго – така че реално имаме един-единствен калпак – този на министър-председателя. Той може например според Закона за разузнаването директно да поставя задачи – не ги съгласува с никого, той ги използва и пр. Всичкото това е недомислено и не е съобразено с демократичния принцип за разделение на властите. Ако трябва да бъдем докрай точни и НСО не трябва да стои при президента, той е лишен от изпълнителни функции по конституция. Освен това президентът има действително нужда да го охраняват и да го транспортират – нека това да бъде отдел от неговата администрация. Той не е файтонджията на патриарха, на мюфтията, на дипломатите, на заплашените, той не е файтонджията на Републиката – това не е неговата функция. Той вероятно може да я изпълнява, той е способен човек, но не е неговата задача. И затова, ако наистина трябва някаква ВИП-служба в страната, тя трябва да е в изпълнителната власт, а не при представителната. Ей такива недомислици има, които превръщат системата за национална сигурност в бутафория.
Законите са политическо коварство срещу гражданите
Ако бъдат приети така законите, това ще доведе за националната сигурност реално за едно нищо. Националната сигурност е модерна дума, която е политически инструмент. Сега е много модерно да вкараш в разговора за националната сигурност някакъв проблем - бежанци, тероризъм, граница, каквото ви дойде на ум и ако успееш да го вкараш в разговора, отделят се пари, средства, политическо внимание. Това са типично политически инструменти за игра на политики. Трябва да отместим настрани националната сигурност като политически термин и да кажем за какво всъщност говорим. Говорим за това, че гражданите искат да живеят нормално, искат да са в равновесие с очакванията и нормите си, искат като са на светофара да не им отнемат предимството, като е вкъщи да не го бият, като е на вилата си да не го ограбват. За него това е националната сигурност. Това е равновесието на нашия живот. Ако говорим с тези категории, ще видим, че тези закони не се отнасят до него. Те се отнасят до политическите разговори в страната. Тук има едно политическо коварство. Ти употребяваш термините за политически цели, а реално не решаваш проблемите на хората.
Продължаваме да нямаме нужда от закон за националната сигурност, защото това, което ни се предлага, не е истински закон. В България няма натиск да купуваме нови оръжия. Общественото мнение не се тревожи за това, че не сме купили оръжия. Идва, обаче отвън важен фактор и се оказва, че ние трябва да купуваме някакво си оръжие, да имаме бази или танкове. Обществото не знае това и като ни го кажат вече го знаем. Следователно не ние взимаме решения какво да става със сигурността ни, кой да е началник, кого да махнат, когото да сложат, къде да отидем. Ако имаше нужда ние да решаваме, този закон щеше да е направен преди 20 години. Но след като не е направен, значи продължаваме да нямаме нужда. Така, че да живеят законите, ще имаме сега и такива закони. /БГНЕС
--------------------
Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност, бивш депутат в VІІ ВНС.