/Поглед.инфо/ „Епидемията” и най-вече карантинните мерки удариха тежко, както българската икономика, така и Българската социалистическа партия. Разбира се, в никакъв случай не може да се твърди, че ситуацията през последните 3-4 месеца е била извънредна само за БСП. Но единственият от парламентарно представените политически субекти, който регистрира сериозен спад на своето влияние е нашата партия. Със сигурност не може да твърдим, че социалистите имаме някакъв особен проблем с коронавируса. Но още по-сигурно е, че политиката на БСП напоследък не получава положителна оценка от българските граждани.

По-малко от година преди редовните парламентарни избори партията не само, че не изглежда в достатъчно добра кондиция, за да се бори за победа, но дори и шансовете да възпроизведе гласовете и парламентарното представителство от 2017 година изглеждат илюзорни. Електоралният потенциал на БСП, варира в рамките на статистическата грешка около гласовете и процентите на изборите през 2014 година – 500 хиляди гласа. Някои по-оптимистични изследвания ни дават още до 100 хиляди гласа.

На много хора социологическите прогнози им звучат невероятно. Но те са изключително логични, ако обърнем внимание на някои цифри получени на реални избори. През миналата година на евровота БСП получи 474 хиляди гласа, което е с 2 хиляди гласа по-малко в сравнение с евровота през 2009 година. Тогава в края на мандата на Тройната коалиция БСП получи 476 хиляди гласа на европейските избори и месец след това регистрира една от най-тежките си изборни загуби. От тази гледна точка прогнозите на социолозите за електоралния потенциал на БСП към днешна дата изглеждат безкрайно логични. Те кореспондират с реални цифри от реални изборни резултати. Да, от евроизборите минаха цяла година, но през тази година дори и без коронавируса БСП не произведе позитивна новина, ако изключим това, че загубата на местните избори не беше трагична. Но ариергардните боеве от миналата есен няма как да променят съществено общата лоша картина.

Ние сме в извънредна ситуация, доколкото за първи път доверието в БСП се срива не в резултат от негативите на управлението на Виденов, Станишев или Орешарски, а в период, в който партията е в опозиция. От тази гледна точка кризата е безпрецедентна. За да изведем партията от нея, трябва първо да си отговорим на въпроса как и защо стигнахме дотук и то след победата на президентските избори преди 4 години. Този отговор не изисква особена гениалност и се дава постоянно още след парламентарния вот през 2017 година. БСП и по-специално тясното партийно ръководство има изключително агресивна и негативна линия на поведение. Публичното ни говорене е свръхконцентрирано в преповтаряне и анализиран на очевидните за цяла България грешки на управляващите, от което обаче не следва нищо. БСП не се заявява като алтернатива, трудно и рядко формулира позитивни послания към българските граждани и те остават нечути и неразбрани.

Сигурно може още много да се задълбочим в анализите на нашите грешки, но далеч по-полезно за партията е търсенето на решения и на път за излизане от ситуацията. Първата стъпка по този път е възможно най-успешното приключване на отчетно-изборната кампания. Формално кампанията приключва в края на септември. На практика изборът на нов състав на Изпълнителното бюро и на нови ръководства на областните съвети ще се проточи в добрия случай до края на октомври.

Но първата стъпка към финала на кампанията е прекият избор и възниква въпроса за избирателната активност, както и за постигане на положителен ефект от кампанията за прекия избор. Преди да тръгне окончателно към небитието и СДС проведе няколко преки избора за председател и активността на тези избори не промени съдбата на тази партия, а самите кампании не повишиха рейтинга и. Но във всички случаи е по-добре да има активност на прекия избор, отколкото да няма Важно е и да излезем с позитив от нея. Факт е, че различни национални и местни партийни органи често имат проблеми с кворума, а постигането на „кворум на прекия избор”, че и позитивен ефект от кампанията е задача далеч по-мащабна.

За изпълнението на тази задача е необходимо да се случат няколко неща. На първо място е важно редовите членове да почувстват, че наистина имат избор и то избор между алтернативи. На този етап това не се случва, дори напротив. Голяма част от партийните членове даже не знаят кои са кандидатите за председател. Партийната телевизия, сайтът на Националния съвет, както и медийните изяви на представители на БСП, които организира партийният пресцентър показват единствено ограничен кръг от лица – самата Нинова, както и хората, които подкрепят нейната кандидатура.

Според неприетия от Националния съвет бюджет на партията през тази година БСП ще изхарчи за медии над половин милион лева. Част от тях вероятно вече са изхарчени. Изключително скандално и грозно е, че структурите на партията нямат пари, а такива огромни ресурси се инвестират единствено в личния ПР на председателката и в нейната кампания за преизбиране. Възмутително е, че тя прави публична кампания за стотици хиляди левове и то пари от партийната субсидия, докато всички останали кандидати ще имат възможност да похарчат за своите кампании фиксирана сума в правилата за прекия избор до няколко хиляди лева, които трябва да си намерят сами.

Още по възмутително е, че с тези пари на партията за медии се финансира една крайно негативна кампания срещу различни функционери в БСП, които по един или друг въпрос изразяват несъгласие с Корнелия Нинова. Тук стигаме до втория проблем в кампанията за прекия избор. Този проблем отново е произведен от председателката и обкръжението и. Дори за вътрешнопартийният избор те провеждат една агресивна и изключително негативна кампания. Ако не всички номинирани 46 други кандидати, то поне тези от тях, които все още не са се отказали, са обект на обвинения в продажност, предателство в полза на ГЕРБ и какво ли още не.

Това поведение създава и издава няколко проблема. Първият и много тежък е, че „щабът” на Нинова може да говори много лоши неща за нейните опоненти в прекия избор, но очевидно поне досега не успява да каже нищо хубаво за самата председателка. Със сигурност имат дефицит на аргументи предвид факта, че изборните резултати на Нинова са по-ниски от тези на късния Станишев, но не е зле в тази посока да се вложи повече старание. Председателката има и качества, поне хората около нея трябва да ги виждат.

Сатанизирането на опонентите на Нинова в прекия избор е другият много тежък проблем. Ще мине 12 септември, ще мине и конгресът. Всички тези хора с очевидно сериозен авторитет в партията, както са получили номинации за председател, ще получат и номинации за депутати в следващия парламент. Сигурно и ще бъдат наредени на предни месат в листите. Как ще постигнем високи резултати на парламентарния вот догодина, ако ние до 12 септември продължим да обясняваме, че точно тези знакови за БСП лица са предатели, продажници, слугуващи на ГЕРБ и т. н.?

От тази гледна точка е важно в оставащите два месеца до 12 септември всички ние – от досегашния председател, до редовите членове, да се стараем да изтъкваме качествата на кандидатите, които подкрепяме, а не това колко са лоши другите кандидати. Все си мисля, че можем да говорим положителни неща за нашите кандидати, те все пак имат някакви качества, изобщо не е задължително да заливаме с помия и то не опонентите от ГЕРБ, а наши другари, с които в следващата година ще трябва заедно да правим поне две кампании. БСП ще се явява на избори като партия. Ако от 80 хиляди социалисти има само един качествен, независимо дали той ще спечели прекия избор или не, то заявката ни за управление на държавата би била несъстоятелна.

Разбира се, от значение е и въпросът трябва или не трябва Нинова да бъде преизбрана. Факт е, че нейният личен рейтинг в момента е по-нисък от този на партията и това е прецедент. Вярно е и, че нов лидер много трудно може само за няколко месеца да ни отлепи от дъното. Със сигурност обаче този нов лидер няма да бъде така тежко обвиняван за предизвестения резултат на парламентарния вот. Ако Нинова остане, то негативните резултати от следващите избори ще вкарат БСП в нова лидерска криза точно преди президентския вот. Тя вече е във фазата на късния Станишев – въпросът не е дали ще отстъпи поста, а кога. Когато един председател на партията е в кръгова отбрана за своя стол, то той много трудно може да предприеме каквито и да е политически действия за развитие на партията в по-дългосрочна перспектива.

Последните разсъждения в никакъв случай не означават, че Нинова трябва да бъде сатанизирана. Напротив, като партия трябва да се научим да оценяваме кадрите си на всички нива – от основните организации, до висшите партийни органи. Но не бива да стигаме и до другата крайност, каквито и усилия да прави партийната телевизия за развитие на култ към личността на Нинова. Партията и идеите, които ни събират са по-важни от личността на председателя, който и да е той. На нас ни е нужна промяна, защото партията е по-важна от Нинова, както и от всеки един от опонентите и.

Който и да стане следващ председател, няма да му е никак лесно. Той или тя ще има важната задача да консолидира партията. Последното не означава да се стопира инакомислието или да продължи цензурирането на вътрешнопартийната дискусия. БСП трябва да се утвърди като най-демократичната партия. Важното е да се смени тона на разговор. Ние трябва да спорим за политика и идеи с уважение един към друг, изразявайки различно мнение като другари и уважавайки решенията на съответните партийни органи. Не трябва да се наричаме предатели и да се обвиняваме във всякакви земни грехове, което за съжаление напоследък звучи твърде често.

Но голямата промяна в партията не може да бъде по силите само на нейния председател. Именно за това е нужна консолидацията. БСП трябва да покаже пред обществото позитивна програма за управлението на държавата, позитивна визия за нейното бъдеще, да отправи позитивни послания и да надмогне негативизма от последните години, който ни върна към нивата на доверие от преди 2016 година. Но БСП трябва да започне и сериозен разговор за организационното развитие на партията, за нова кадрова политика. Защото последните години показаха недвусмислено, че само с ПР, само с телевизия и с медийно говорене няма как да върнем доверието в БСП на желаните от всички ни нива.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели