/Поглед.инфо/ Преди няколко дни в Пловдив бе регистрирано гражданско сдружение с мечтаното име “Единство”. Инциативата за тази стъпка е на млади привърженици на десницата, които преследват трудна цел – обединение на разединените и разпилени консервативни политически сили, след като агонията и разпада на СДС станаха очевидни, а следовниците на ДСБ на Иван Костов останаха “един файтон хора”.
С което стана очевидна и вероятността “автентичните” десни, както сами се наричат, да нямат свой представители в следващия парламент. Учредителите на “Единство” обявиха, че смисълът на сдружението не е да стане партия, а да организира публични дебати за обединение на десните сили.Разпадът на СДС се разви драматично бързо след като новото ръководство на партията изключи от нейните редици трима активни политици и членове на парламента: доскорошният лидер на партията Мартин Димитров и колегите му - Димо Гяуров – шеф на Националната разузнавателна служба по време на правителството на Иван Костов (1997-2001 г.) и бившият главен секретар на СДС Ваньо Шарков. Тази крайна мярка бе предприета заради изразено от тях несъгласие с ръководството по проблем свързан с издигането от Синята коалиция на кандидат за съдия в Конституционния съд. Последва емоционалната реакция на евродепутата Надежда Неински – бивши външен министър и бивш лидер на партията. С открито писмо тя обяви прекратяване на партийното си членство и веднага се захвана да работи за идеята на основата на Синята коалиция да се изгради един политически субект. Междувременно се разбра, че в новоучреденото сдружение влизат и цели структури от различни градове на страната, които доброволно преди дни напуснаха СДС, несъгласни с политиката на ръководството.
Смърта на СДС не е изненадваща. Тя бе неочаквана само за емоционално свързаните с нея, за които антикомунизма е нещо повече от верую. Историята възложи на СДС, която в средата на 90-те години бе набрала енергия и високо доверие, да разруши старата социално-икономическа система. Той изпълни тази си роля с успех. Извърши приватизацията, но тя се превърна в процес на тотално разграбване на строеното с десетилетия. И с това СДС приключи своята задача – системата бе сменена. Но на нейно място дойде силно разслоение на обществото, бедност, висока престъпност и липса на перспектива за мнозинството. Разочарованието у привръжениците на “синята идея” бе неизбежно – след рушенето не последва съзидание. Така бе сложено началото на политическата агония на СДС – изхвърлен от властта той започна да се разпада. На негово място една след друга дойдоха НДСВ и ГЕРБ, прокламиращи деснни и либерални ценности. Но до българите не достигнаха плодовете на тези ценности и щедро обещаваното благоденствие, а дребни подаяни във вид на помощи по европейски програми. И България зае неизменно последното място в най-важните класации на ЕС – бедност, здравеопазване, образование, корупция, престъпност...
Новата философия на дясното сдружение, чиито учредители искат да привлекат всички малки десни партийки, бе изразена в статия – изповед във Фейсбук, на бившия лидер на СДС Мартин Дмитров. “Ние, „децата на прехода” заявяваме, пише той, че можем да променим държавата отдолу нагоре и от всеки от нас. Искаме честно състезание, равен старт, условия за конкуренция и работещи институции. Искаме нормалност и правила.
Ние сме от онези 300 000 човека, които гласуваха за Синята коалиция през 2009 г. Напомняме, че те имат историческа мисия - както преди 20 години поеха отговорността да променят България, така днес носят отговорност да осъществят единството и да бъдат гарант за демокрацията”.
Междувременно бе оповестено, че Националното ръководство на ДСБ е натоварило лидера на партията Иван Костов да преговаря с Надежда Нейнски като представител на "Единство", за да бъде подписано коалиционно споразумение. От ДСБ смятат, че е възможно такава дясна коалиция да има в бъдеще "много по-голяма вътрешна сплотеност", с общ коалиционен съвет. От ДСБ са предложили на СДС подобна формула, но от там са я отхвърлили. Опитът за съживяване и обединяване на десницата изглежда и този път няма да успее. Защото никой не предлага работещи идеи. Това, което се чува отдясно, вече е слушано повече от двайсет години.