/Поглед.инфо/ Заплахата за България не е толкова в това дали има една, две или три „спящи клетки”, които могат да бъдат активирани, дори не и в това, дали има 5, 10 или 15 български бойци в бойните групи на ИД в Сирия, въпреки че от досегашната практика в други страни почти 30% от завръщащите се в родината си са с агресивни намерения и цели.

Много по–голямата заплаха е, че постепенно в течение на години се правят опити за подменяне на умерения ислям в България с радикален, което в перспектива може да промени религиозния баланс в страната. Още 2003–2005 г. службите докладваха за емисари, които кръстосват България, неведнъж е придобивал публичност и въпросът за финансиране от чужди фондациии. А какво е направила ДАНС от 2008 г насам, а преди това НСС, това е големият въпрос. Това трябваше да докладват в НС, а не че са спряли кола на сфетофара, а водачът може и да не успеят дори да го осъдят, тъй като сфетофарът не е работил – т.е. нито ИДИЛ е обявена за терористична организация, нито е криминализирана помощта и съдействието за изпращане на доброволци в кризисни региони, където се води война, нито е актуализиран Закона за вероизповеданията, нито е сложена бариера пред чуждото финансиране.

Въпросът за „спяща клетка” още от самото начало бе неправилен, защото използван по отношение на тероризма тя означава легендирано пребиваване под прикритие в изчакване на заповед за извършване на терористичен акт. В случая обаче имаме:

– конкретни действия в подкрепа на минаващи транзит през страната доброволци за ИДИЛ, посрещане, настаняване, изпращане, тоест определена логистична дейност като част от структура на ИДИЛ, пък дори и самопровъзгласила се за такава. /А дали не са посрещали и изпращали подготвени вече джахадисти по обратния маршрут за Европа?/

– и призоваване към война и подкрепа на една терористична организация, разпространяване на нейната идеология, дейност предхождаща следващата стъпка към вербовка на конкретни лица и изпращането им в Сирия, за която ще са необходими не повече от няколко месеца.

В този смисъл това не е класическа „спяща терористична клетка”, а структура в действие. Предвид на това, акцията на ДАНС придобива смисъл, стига да не бе толкова ярко показна. С тази си показност тя не може да бъде „превантивна” и „професионална” едновременно. Превантивният ефект, сплашване, е нищожен пред много по–вероятния за:

– популяризиране на идеологияна на ИДИЛ, получаване на по–широка публичност, цел на всяка терористична организация;

– превръщането на водача на групата в герой, а в тяхната религия– на мъченик;

– радикализиране, силно повишаване на самочувствието и активизиране на дейността на членовете й в бъдеще, ако сега задържаните не бъдат осъдени, а отсъствието на актуализирана законова база на този етап прави много вероятно именно това.

Породените съмнения, че шефът на ДАНС е търсил дивиденти са наивни, но извън официалните публикации най–често се търси задкулисната намеса на една политическа партия.

Акцията на ДАНС предизвика подновяване на дискусията в три направления:

  1. Има ли радикален ислям в България?

  2. Има ли ресурси страната ни да се противопостави на терористичвана заплаха?

3. Кои са причините за пасивността и непредприетите досега активни действия?

Коментарите по първия и втория върпос /защото по третия такива почти липсват/ често отиват в две крайности: или пълно подценяване на заплахата и защита на правата на всеки да изповядва своята религия, или рисуване на апокалиптични картини за ислямизиране. И двете не са верни и учудват с незрелостта на коментиращите ги политици и експерти.

Отговорът на първия въпрос е пределно ясен: семето на радикалния ислям отдавна е посято и предупрежденията са идвали нееднократно както от страната така и от чужбина.

Нека си спомним шифрограмата на американския посланик в София, една от многото разкрити в аферата Уикилийкс, в която се дава оценка за опасността от разпространяване на радикален ислям и се посочват конкретни проценти на младежите, които завръщайки се от обучение в Саудитска Арабия, Йордания и други страни са пренасят крайни, радикални форми на исляма. Ако преизчислим тези проценти на базата само на официално изпратените на обучение, ще получим броя на минимум 800 крайни ислямисти.

Българските учени от институти на БАН, които искаха да ги закриват, посочваха в свои изследвания конкретни факти от проучванията на терен и рисковете за България от радикален ислям. Със завидна смелост критикуваха цял комплекс от грешки, които управляващите системно допускат. Нещо повече, един от докладите през 2010 г. завършваше с изречението „Докато структури като ДАНС и други продължават да работят така, сякаш те самите се намират в период на „джаахилия” /невежество/, без сътрудничество с експерти и специалисти по религия. Докато се закриват научни институти, в които работят такива специалисти по религия, за да може неправителствени организации и лиги да ни „ограмотяват” от националния ефир „що е то радикален ислям”. Дотогава над България ще пълзи сянката на радикалния ислям и ще се спекулира по темата.” /Не цитирам името на авторката, защото докладите бяха изнесени на закрита кръгла маса с експерти, учени и бивши управляващи в търсене на пътища за противопоставяне на този проблем, а нямам и съгласието й./

Предупреждения относно използването на ромското население в България за терористични цели имаше от унгарски и чехски служби и институти, но когато включвахме подобни аргументи в наши анализи, редакциите не публикуваха материалите ни, защото било чувствителен въпрос и можело да се възприеме като набеждаване на ромите.

Вярно е, че сегашният случай се развива сред ромското население като най–податливото за подобни влияния, след като през годините почти половината от него бе и потурчено. Вярно е, че упражяваният у нас ислям е умерен, но това не ни дава право автоматично да изключим опитите за проникване на радикален ислям, както се опитват наивно да ни внушат някои коментатори. Вярно е, че „Ислямска държава” не е предприела още преки атентати на нашия континет, но на фона на резолюцията на ООН, до решениата на НАТО и мерките на повечето европейски страни, настърханили пред тази опасност, наистина е неприемливо да се аргументира, че нямало за какво да се безпокоим. Ако се опитаме да направим паралел на реакциите ни при проблема с нелегалните имигранти и сега– с Ислямска държава, в първия случай макар и неподготвени успяхме да спрем топката на голлинията, докато във втория топката отдавна е в мрежата и поражението в дългосрочен план може да бъде убийствено.

Когато ни заля първата вълна нелегални имигранти, също предупреждавахме, че с бежанския поток ще проникнат и терористи и всички се съгласяваха с това. Но каква беше съдбата на пътниците, заловени в автобус на Дунав мост –Русе, когато бяха открити снимки на обезглавяване в джиесемите им? Как премина колона коли с джихадисти през България, които бяха арестувани в Албания? Нещо повече, никой не обърна внимание, че продължава практиката на някои арабски страни да се предоставят десетки хиляди долари на „бежанци”, които да закупуват къщи и се устройват в балканските страни. А в България вече има построени малки комплекси от няколко сгради, закупени апартамени и къщи и т.н. Дали е ясно, колко от тези инвестиции са „чисти”?

Опасността от ИДИЛ е толкова голяма, че трябва да си признаем досегашните причини за неуспешно противопоставяне. В докладите на специалните служби още в периода 2003– 2005 г имаше сигнали за емисари и финансирания, но не и предложения за противодействие. По–късно, когато търсехме причините, се оказа, че оперативни работници, изпратени командировка в провинцията се сблъскват с „политически чадър” над лицата, които трябва да разследват. По–късно се разбра за страх от докладване, предвид на влиянието на някои партии и т.н и т.н. Днес темата за неосманизма и проводниците му се подценява, а за предупрежденията на нашите учени за подготвяните кадри в „гюленските училища” предимно за сектор сигурност, за висши административни постове, за дипломацията, за икономиката, макар тяхната идеология да е встрани от радикализацията, почти сме забравили. Напомнянето обаче все пак ще бъде болезнено.

Какво трябва да се направи от тук нататък?

1. Трябва да се актуализира законовата база: ИДИЛ и всякаква дейност, свързана с нея да бъдат обявени за терористични. Да бъдат въведени текстове срещу заминаващи да се бият във военни конфликти в чужбина. Да се отнема българското гражданство на такива, които са го придобили като второ гражданство и с български паспорт са се присъединили към ИДИЛ. Необходима е актуализация и на Закона за вероизповеданията.

2. В оперативен план съответните органи със сигурност ще поставят под контрол известните им потенциални кандидати за включване в ИДИЛ или оказване на съдействие на транзитно преминаващи джихадисти. Би трябвало да се изучи опита на някои западноевропейски страни по работата със завърналите се от Сирия лица, ако в близко бъдеще и ние се сблъскаме с подобен проблем. На базата на нови поправки в законите трябва да се прекъснат финансовите потоци към различни организации и секти, които стават проводници на идеологии разяждащи държавността и демократичните й основи.

3. Ако досега не сме направили стъпки да се присъедивим към първите 15 страни–членки на ЕС, които имат вече свои центрове за събиране и анализ на данни за проникването на радикалния ислям и движението на джихадистите, би трябвало незабавно да го направим.

Взаимодействието със съюзниците ни следва да се развива не само на основата на обмен на данни и координация на действията, а и по концептуални разработки на бъдещата антитерористична борба.

4. Като отделна страна сме слаби, но като член на ЕС не бива да се въздържаме от искането си Брюксел да увеличи натиска си върху държави, които подкрепят ИДИЛ или водят двойнствена политика и със сигурност ще почукаме на отворена врата, защото и там оценките по този въпрос са безкомпромисни.

5. В ДАНС следва да се направи обстоен анализ на досегашната работа в това направление, да се разшири състава със специалисти по Близкия Изток и ислямска религия. Двете външни разузнавания и досега са имали задачи по тероризма и със сигурност ще продължат изпълнението им, но трябва да има увеличаване на финансирането, техническото обезпечаване и специализираното обучение.

Специализираната прокуратура би трябвало да изгради кадри, които имат задълбочени знания по въпросите на ислямизма и тероризма.

6. Крайно време е да се стартират дългосрочни и устойчиви мерки – законодателни, образователни, социални и организационни, за подобряване мястото на ромското население в обществото и прекратяване възможностите за използването му от чужди и враждебни на България сили.