/Поглед.инфо/ "Смея да кажа, че колкото повече тръби минават през една страна, толкова е по-добре за икономиката и за ролята на държавата, през която минават".
Tова казва Симеон Сакскобургготски по повод съдбата на "Южен поток", в интервю за "Стандарт".
Въпросът обаче се политизирал "страшно много" и се превърнал в нещо "твърде сложно".
"А икономиката не е толкова сложна - там има интереси и приоритети, най-вече национални интереси. Оттам нататък човек може да си избере и да намери начина, по който да се справи с големи, мащабни инфраструктурни проекти. Продължавам да мисля, че "Южен поток" е нещо много интересно", твърди Сакскобургготски.
"Тук трябва да гледаме по един съвсем прагматичен и делови начин. Не става дума само за отношенията Русия и България. Тук има немалко държави, които са заинтересувани. Това е нещо, което заслужава да се разгледа по един колегиален и общ начин. От друга страна, мисля, че трябва да си гледаме нашите национални интереси, възползвайки се от възможностите, които имаме. Да загърбим една страна за сметка на друга - това са залитания. Много по-интересно е да видим кои са допирните точки от общ интерес. Отношенията ни с Русия са безкрайно важни. Няма какво да се опитваме да променим географията - където сме си, ще си останем, докато това кълбо се върти. Със САЩ естествено, че също имаме интереси по редица причини. А пък Европейският съюз - ние сме част от него. Прави ми впечатление хората, като говорят: "О, Брюксел!". Ама ние сме Брюксел сега! Вече бидейки част от ЕС, ние сме Брюксел. Не че има там някаква дирекция или чудовище, което се разпорежда. Не бих ги съпоставил или анализирал по начина "или, или". Не! Трябва да видим какво за нас е прагматичното и най-важното и оттам нататък да действаме", категоричен е Симеон Сакскуборгготски.
Според бившия премиер за да тръгне икономиката на страната, трябва да се определят максимум 4 приоритета или цели и оттам нататък да се действа. И да има по-малко държава и повече инициативност.
По скандала за царските имоти Сакскобургготски казва: "Аз се защитавам като европейски гражданин от нещо, което не е справедливо. Това съвсем не е срещу България, а срещу тези, които завеждат делата тук, знаейки пределно ясно, че тези имоти са били частни. Има подробен списък, направен през 1946 г., и хората, които са ги описали в онзи момент, надали са били монархисти. През 1998 г. това се потвърждава при съвсем друг режим. И след това започват дела. Жалко е за имиджа на страната. Живял съм 55 г. без тези имоти. Омерзен съм от мотивите, с които тръгват тези истории. Това не помага и на хората да усещат, че в една демократична държава частната собственост се уважава и е неприкосновена".