/Поглед.инфо/ Анализ на Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика, в интервю за БНР, „Преди всички”

Днес Институтът за пазарна икономика /ИПИ/ ще представи свой поглед върху икономическата ситуация в страната, като фокуса ще бъде поставен върху заетостта и пазара на труда. Ще започна с това, че всеки трети човек в страната в момента е без работа. Общата безработица е скочила двойно през последните четири години. Безработицата вече е над 12%, младежката над 30%, която винаги е по-висока от общата. Явно младежите или са по-малко подготвени или по-трудно печелят доверие. Нашата политика през последните години беше насочена изцяло към запазване на работните места с всички възможни средства, но не се получи.

Трябва да погледнем към изначалното - създаване на работни места. Нищо друго не може да ни спаси в ситуацията, а сме зависими от много външни фактори.

Това, което ние можем да направим е да видим трудовите регламенти и доколко са близки с пазара на труда, трудовото и осигурителното законодателство способстват ли за нови работни места или не. Те в повечето случаи създават административни пречки пред нормите на предприемачите. За гъвкав пазар на труда говорим от години. Трябва да припомня, че това е най-ниска допълнителна и административна тежест върху труда, т.е. когато наемаш един човек свободно да договаряш с него условията му на труд, по възможност административния документооборот, който създава човек, да бъде допустимо най-малък. В много фирми има проблем със съкращенията, а това не стимулира работодателите. Тук трябва да се работи с КТ, но и по колективните трудови договори, където защитите са много сериозни. Силните КТД и силните синдикати в кризисни периоди водят до срив в наемането. Когато няма свободно отношение между работника и работодателя, защитите в дългосрочен план работят във вреда на работещите. Казвайки това, допускам че мога да разгневя синдикатите. Нашата идея е не да разгневяваме или радваме някои, а да обясняваме процесите. Основната причина за бедността не са заплатите, а ниската заетост. Опасността един безработен да бъде в ниска бедност е седем пъти по-голяма отколкото, ако бъде зает. Затова фокусът трябва да бъде само един - как тази заетост да стане по-голяма. Спасяват ни само нови работни места, което пък може да е резултат само на гъвкаво законодателство, позволяващо на работодателите да наемат повече хора без заплахата да не могат да ги освободят при нужда. Имаме идеи и предложения, които ще направим достояние днес на нашия форум.

Лошото е, че голяма част от предложенията ни до сега са били пренебрегвани, не са вземани под внимание. Сега всичко е насочено към разходването на средства, а не към средата. Достатъчно е принципния подход на политиката да се смени и от там нещата ще се подредят във времето.