/Поглед.инфо/ В навечерието на изборите служебното правителство реанимира неосъществена идея на правителството на ГЕРБ – представянето на Закон за управлението на средствата от Европейския съюз и възможността за създаването на отделно Министерство на еврофондовете.
Вместо да концентрират усилия в размразяването на плащанията по спрените от Европейската комисия оперативни програми "Околна среда" и "Регионално развитие", както и по финализиране на програмите от периода 2014-2020 година, вицепремиерът Илияна Цанова и членове на екипа й, се заеха с изпълнение на предизборните приоритети на ГЕРБ. В програмата на партията е заложено приемането от следващия парламент на "закон за мястото и ролята на органите, натоварени с управлението и контрола на еврофондовете в цялостната система за контрол на публичните финанси в държавата с цел гарантиране на правата на бенефициентите и въвеждане на процедури по обжалване". Самият вицепремиер по управление на средствата от ЕС Илияна Цанова анонсира намерението служебното правителство да се ангажира със законодателна инициатива още в началото на септември. Планира се представянето на проекта на Закон за еврофондовете да се осъществи през следващата седмица. Има вероятност обаче събитието да бъде отложено и за след предсрочните парламентарни избори следваща неделя.
Законопроектът на Цанова почти изцяло се припокрива с този, който министърът по еврофондовете в кабинета на ГЕРБ Томислав Дончев бе изготвил през 2012 г., но не успя да прокара до края на мандата на 41-то Народно събрание. 42-ят парламент не разгледа такъв законопроект, защото кабинетът "Орешарски" отказа да приема специален закон. Бившите управляващи смятаха, че не е добре да се правят резки промени в структурите по управление на фондовете, в края на първия период, в който България усвоява европейски средства и в навечерието на старта на новия програмен период. Сега с ъпдейтването на закона на ГЕРБ за еврофондовете се е заела Малина Крумова, съветник на вицепремиера Илияна Цанова. Крумова бе експерт към парламентарната група на ГЕРБ в предишното Народно събрание, а преди това и ръководител на Управляващия орган на ОП "Околна среда", замразена заради нарушения на обществени поръчки в периода 2010-2013 г.
Основните мотиви, с които се очаква вицепремиерът Илияна Цанова да представи необходимостта от отделен Закон за еврофондовете, ще са свързани с унифицирането на процедурите по отделните оперативни програми, споделена отговорност между администрация и бенефициенти, както и оптимизиране на работата на управляващите органи и реформа на възможностите за обжалване. Същите идеи лансираше през 2012 г. и тогавашният министър по еврофондовете Томислав Дончев. Той е привърженик и на идеята за създаването на самостоятелно Министерство на еврофондовете, което централизирано да управлява оперативните програми, които сега са на подчинение на отделните министри.
Със сигурност законопроектът за управление на средствата от ЕС ще отразява в голяма степен и вижданията на президента Росен Плевнелиев за разпределение на европейските пари до 2020 година. Очаква се държавният глава да използва анотацията на закона, за да реанимира и своя стара идея – създаването на политически борд за еврофондовете. Още повече, че Плевнелиев вече е сондирал намерението си с политическите партии. Това е станало по време на консултациите с партиите през юли.
Проектът за закон, който служебното правителство планира да представи, дава сериозно предимство на ГЕРБ в бъдещите консултации по формиране на управляващо мнозинство. Приемането на закона, на практика изработен от ГЕРБ, макар и формално представен от служебния кабинет, със сигурност ще е сред условията, които партията на Борисов ще защитава при консултациите в първите дни на следващото Народно събрание. В БСП принципно не са против приемането на Закон за еврофондовете, дори имали и свой вариант. "Министър на европейските средства ми се струва екзотично", коментира обаче в събота лидерът на левицата Михаил Миков. Представители на ДПС също са изразявали готовност за консултации по управлението на европейските пари, не е ясна обаче каква ще е позицията им след представянето на законодателната идея на служебния кабинет, още повече, че в последните седмици лидерът на движението Лютви Местан доста втвърди тона по отношение на президента Росен Плевнелиев, заради кадровата чистка, която назначения от него служебен кабинет предприе във всички сектори на управлението.
Докато служебното правителство готви законопроект за еврофондовете, няма никаква яснота, какво се случва с подготовката на проект на нов рамков Закон за обществените поръчки, който трябва да е съобразен с европейските директиви и е задължително условие пред България за усвояване на средства от програмен период 2014-2020 г. Европейската комисия вече декларира, че ще следи процеса по прилагане на приетата през юли месец Национална стратегия за развитие на сектора на обществените поръчки. Според въпросната Стратегия изготвянето на проектозакон за обществени поръчки трябва да бъде осъществено до края на октомври месец. Очакванията са новият закон да промени сериозно процедурите по осъществяване на обществени поръчки, тяхното електронизиране и намаляване възможността за допускане на нарушения.