/Поглед.инфо/ След изкушението, постигнало преподобните Печерски затворници Исаакий и Никита*, придобил известност подвизаващият се в същия манастир блажени Лаврентий, който също добил дръзновение като добър воин Христов, само със собствени сили да води борба със съпротивляващия се на душата погубител - дявола, врага на подвижниците.

Той пожелал да се посвети на молитва в строг затвор, като се утвърдил в мисълта, че Господ е имал предвид именно затворническото житие, когато е казал: "А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:6).

Но преподобните отци решително го съветвали да не прави това в светия Печерски манастир, където дяволът плетял най-много козни срещу спасяващите се отци. Те му припомнили, как тук врагът надвил Исаакий и Никита, които се борели срещу него сами, в затвора; и двамата дошли на себе си само след многото молитви на братята.

Тогава свети Лаврентий, като се простил с братята, отишъл в манастира "Свети великомъченик Димитрий", построен от княз Изяслав*, и там се подвизавал в затвор. Той започнал да води най-строг живот и да проявява голяма ревност за спасението си, като с всеки изминал ден предприемал все по-големи трудове, умъртвявайки всички страстни въжделения с въздържание и глад, изкоренявайки ги с духовния меч, тоест със силата на молитвата и угасяйки нажежените стрели на врага с водата на сълзите си. Така с Божията благодат той не само избегнал бесовските стрели, но получил от всещедрия Господ и дар чудесно да изцерява различни болести и недъзи на хората, както и да изгонва бесове.

Веднъж при преподобния, заедно с много други, бил доведен за изцеление и един човек от Киев, обладан от бяс, който бил толкова свиреп и силен, че с лекота повдигал и хвърлял надалеч дърво, което десетина души с труд биха понесли. Блаженият затворник, желаейки прославянето с благодат на духовното си отечество, светия Печерски манастир, наредил да отведат този човек там.

Тогава бесноватият започнал да вика:

- При кого ме изпращаш? Аз не смея дори да се доближа до пещерата, тъй като в нея почиват много светии. А в самия манастир има трийсет свети черноризци, от които се боя, а с останалите водя борба.

Когато бесноватият съобщил за благодатта, почиваща на светия Печерски манастир, блаженият отново наредил да го отведат там насила, за да се увери по-добре във всичко, казано от него. Тези, които водели бесноватия, като знаели, че той никога не бил ходил в Печерския манастир и не познава никого там, го попитали:

- Кои са тези подвижници, от които се боиш?

По това време всичките братя в Печерския манастир били сто и осемнайсет на брой.

Бесноватият изредил по имена трийсет от тях и казал:

- Всички те могат да ме изгонят само с една своя дума.

Тогава водещите го му казали отново:

- Искаме да те затворим в пещерата. На това той им отговорил:

- Каква полза имам да водя борба с мъртвите? Защото те имат много по-голямо дръзновение да се молят на Бога за своите черноризци и за всички, идващи при тях. А ако искате да видите способността ми да се боря, заведете ме в манастира - мога да се боря с всички останали, освен с посочените трийсет мъже.

След това той започнал да показва способността си да говори на еврейски, латински, гръцки и на други езици, които никога не бил и чувал.