/Поглед.инфо/ Новата власт у нас ляга и става с лакардии за това как ще спаси България от кризата и как ще оправя положението на народа. А всъщност се е юрнала да спасява и обогатява себе си, да разчиства сметки, а спрямо народа се упражнява в един друг смисъл на думата“оправям“…

Има няколко неща, които в тежката ситуация на България би трябвало да се направят спешно и които биха били наистина стъпка в правилната посока. Нали уж българите минават за умни хора с висок коефициент на интелигентност. От 13 години насам обаче, откакто страната ни попадна под смазващия чехъл на финансовия убиец Симеон Дянков, тъпо и упорито вървим все по-надолу. Той наложи мантрите за фискална дисциплина, за бюджетен баланс и свиване на бюджетния дефицит, за безусловен диктат на „свободния пазар“ над всичко… Той оряза бюджета, т.е. парите за финансираните от държавата дейности като образование, здравеопазване, култура и пр. По негово време и под диктата на Световната банка започнахме да закриваме стотици училища в малки селища, понеже финансирането им било икономически неизгодно, та обезлюдихме страната и тя стана територия с най-бързо топящото се население в ЕС. По негово време болниците станаха търговски дружества и превърнахме здравето в стока, за която населението с празните си джобове не може да плаща. И така – вече 13 години.

А има начини да се спасим, за които обаче никой не гъква, хеле пък управляващите. Първата стъпка е свързана с парите, с които държавата финансира от бюджета публичните дейности, т.е. с

процента от БВП за публични разходи

Според последните пълни годишни данни на европейската статистическа служба Евростатза 2021 г. (за 2022 г. засега са огласени само някои пера), България отделя чрез бюджета за публични разходи 40,6% от своя Брутен вътрешен продукт. А средният процент в Евросъюза е… 51,4. Първенец е Франция, която традиционно се грижи най-много за социалните си разходи в полза на населението – тя разпределя чрез бюджета 59% от своя БВП. По-малко от нас дават за публични разходи само три страни – Ирландия, Швейцария и Румъния (2021 г.) От тогава до 2023 г. обаче по данни на Световната банка Румъния при кризата заради КОВИД и войната в Украйна е увеличила бюджетните си разходи като процент от БВП...

Публични разходи чрез държавния бюджет

ЕС (28 държави) – 51,4% от БВП

Еврозона (20 държави) – 52,3 % от БВП

България – 40,6 % от БВП

Франция – 59,0 % от БВП

Трябва да се има предвид обаче и размерът на самия БВП, от който за 2023 г. ЕС предвижда да даде за публичните дейности 724,39 млн. лв., докато България остава с най-ниския БВП на човек от населението като покупателната способност – малко над 50 на сто от средноевропейския. Т.е. българите хем са наполовина по-бедни от другите европейци, хем дават за образование, здравеопазване, култура и пр. най-малък процент от всички, щото са много ербап. И защо вече толкова години никой не обелва и дума за това да се увеличи процентът ни от БВП, който преразпределяме чрез бюджета? Напротив, правителството на ПП-ГЕРБ като че ли предвижда да го намали още - до под 40%. Нали уж много искаме да се приравним към „европейските ценности“? Ако се приравним поне към средния процент в ЕС – 51,4, това са още над 16,5 млрд. лв. за пенсии, училища, наука, болници, читалища и пр. (според НСИ нашият БВП за 2022 г. е 165,384 млрд. лв.). Не би.

Ако погледнем данните за

бюджетите в ЕС по сектори,

също виждаме интересни неща. Тук всички все приказват за пенсии, които според бизнес работодателите от АИКБ се били се увеличили повече от инфлацията! Но според Евростат, в ЕС средният процент от БВП за социални разходи е 20,5 %, а у нас е… 13,4! За здравеопазване в Евросъюза заделят средно 8,1 % от БВП, ние даваме 5,8 %. За образование (средно и висше), при 4,9 % в Евросъюза нашите разходи са 4,3%.За висшето образование отделяме 0,6% от БВП публични средства, в ЕС средно – 0,8%. За наука и иновации държавните ни разходите са 0,24 %, а в общността са средно 0,77%. В ЕС само Хърватия, Полша и Исландия инвестират за научни изследвания и иновации по-малко от нас. Общо от държавни и частни източници в Евросъюза за наука се инвестират средно 2,3% от БВП, България инвестира 0,9%. А според средносрочните бюджетни прогнози, приети през пролетта на миналата година, чак до 2025 г. процентът се замразява още по-надолу – на 0,4%. Е, чудно ли е тогава, че професорът в БАН има и ще има заплата колкото на начинаещ учител?

Но къде тогава ние инвестираме държавните средства, щом не ги даваме нито за наука, нито за образование, нито за социална защита, нито за здраве? Ами, инвестираме например за… обществен ред и сигурност 2,7% от БВП, докато другите европейци дават средно 1,7%. По този показател сме на първо място в ЕС! За отбрана също даваме повече – 1,6% при 1,3 % в Евросъюза. Това е през 2021 г. А разходите за отбрана и сигурност у нас вече са се увеличили, за 2025 г. се предвижда да са 4,4% от БВП. Ясно ли ви е сега какво означават онези Ф-16 на хартия и още толкова, за които милиардите щели сме да ги плащаме разсрочено!

Много нашумяха изказванията на премиера Николай Денков и на финансовата мъгла Асен Василев – новият бюджет, който ни готвят, щял да е с дефицит под 3%! Как ще стане това, щом нямало да режат от пенсии и социални дейности или от излишъка във Фискалния резерв, не се обяснява. От къде ще режат, за да се вместят в тази финансова манящина ала Дянков? Още от образованието, от здравето, от културата? Василев оправдава намеренията си с нуждата непременно да влезем в еврозоната. Първо, еврозоната не е първа мечта на бедстващия ни народец, второ – икономисти масово обясняват, че ще загубим окончателно финансовата си независимост като държава и цените ще скочат още. А и без това данните на НСИ сочат, че сега 23 % от българите (1 570 000 души), живеят под линията на бедност и 30 % от децата у нас са в риск от бедност! И трето – лъжа е, че стремежът към тия 3 процента е заради еврозоната. Има ги т.нар. критерии от Маастрихт, които поставят такава цел, но тези критерии в ЕС изобщо не се изпълняват. Нещо повече, в еврозоната бюджетният дефицит е по-висок от този в Евросъюза като цяло, а бюджетните разходи като част от БВП също са по-високи – 50,7 % срещу 49,8 %! Освен това, в европейските страни дефицитът в последните години расте. А у нас още през 2022 г. е намалял до 2,8 % от БВП, така че Василев няма с какво да се хвали. Данните на Евростат за 2022 г. по този показател са безпощадни:

Бюджетен дефицит

България –2,8% от БВП

ЕС –3,4 % от БВП

Еврозона –3,6 % от БВП

Да не говорим, че държавният дълг на България, който все е притча во язицех на всякакви врачуващи беди пророци, през 2022 г. според официалните европейски данни в ЕС като цяло е 84,0 % от БВП, в еврозоната е… 91,5 % от БВП, а нашият е 22,9 % от БВП – един от най-ниските в общността. Така че и в това отношение няма защо да ни завират в очите еврозоната като мечтана от някого цел.

Разбира се, безспорен лост за справяне с големите икономически неравенства у нас (отчитани като най-дълбоки спрямо останалите страни в ЕС) и с бедността е подоходното облагане и замяната на плоския данък с

прогресивен данък

Това предложение на БСП вече много пъти е отхвърляно от десните партии в парламента, а при сегашния бурен валс на ПП с ГЕРБ и ДБ реализирането му е направо немислимо. Уж все налитат да следваме „евроатлантическите ценности“, пък много дълбоко крият от народа, че повечето държави в Европа и в света имат прогресивен данък и че тези с плосък данък като нашия (10%) се броят на пръсти. Дори МВФ миналата година ни препоръча: „Един от начините България да намери средства за така нужните й инвестиции в инфраструктура, човешки капитал и социална защита е да реформира данъчната си система в посока въвеждане на прогресивно облагане на доходите“. Но властващите у нас повтарят само едно - ефективност на публичните разходи, разбирай съкращаване.

Няма начин да се развива добре една държава, в която най-сериозно са обложени хората с доходи между 800 и 1500 лв., както бе огласено за нашата система още преди години. Това означава, че лицата с ниски доходи се облагат със същата ставка като лицата с високи доходи и не им остават средства за нормален живот, особено при растящата инфлация, докато богаташите бълха ги ухапала.

Като стана дума за инфлация и цени, не може да се изпусне феноменът спекула, която на пазара у нас е повсеместна – от енерго-разпределителните дружества през турските дрешки, сирената и кашкавалите, до черешите на пазара. Впрочем, тия дни стана ясно, че от производителите черешите се изкупуват за 80 ст. на килограм – много под разходите за производството им, а на пазарите ги продават за по 5 до 9 лв. Чиста спекула.

Непрекъснато ни обясняват как правителството следи за спекулата, как се взимат мерки и пр. Дрън-дрън. Държавата просто няма нужния инструментариум за борба с нея, защото не може да определя цените, а още през 1999 г. при Иван Костов бе отменен един много важен нормативен акт -

Законът за борба със спекулата.

Направиха го по обичайния начин - с преходни разпоредби в друг закон. Подобен закон обаче има в почти всички европейски държави, като навсякъде се определя таван за възможна цена над разходите за производство на стоки или за услуга. Нарушенията над този таван се наказват със солени глоби и дори със затвор. Най-ниска печалба определя законът в Ирландия – цената може да варира в рамките от 0 до 7% над разходите, в Германия е най-високата ставка – до 25 %. Нашият закон за борба срещу спекулата също предвиждаше 25%. Е, ликвидираха го и до ден днешен никой не може да го върне, въпреки няколкото опита. Имаме стоки с над 3000% увеличени цени за последните години! Някои наши храни може да се купят по-евтино в Гърция или другаде в Европа, отколкото тук. Защото там няма как търговецът да сложи по-висока надценка от определената от държавата. Мои приятели например донесоха от Гърция българско сладко, купено два пъти по-евтино там, отколкото се продава у нас. На практика в България търговците са свободни сами да определят цената на закупения от производителя продукт. Особено когато след производителя се нареждат няколко търговци и всеки си слага надценката. Действат само някакви ограничения при извънредно положение, сега в парламента има опити да се въведат регулирани цени на 130 стоки, но дори това да се приеме, то си е откъслечно и половинчато решение.

След всичко казано дотук е ясно защо сме най-бедните, най-ударените от кризата, най-бързо изселващите се на Запад, най-скоростно топящата се нация. Няколко решения има за бързо справяне с положението и за приближаване до другите държави в ЕС, но властите, а често и опозицията, остават слепи и глухи за тях.

Народе????

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?