/Поглед.инфо/ Търпението на работодателите и синдикатите се изчерпва. Те нямат вече нито желание, нито нерви да чакат повече, и да гледат като странични наблюдатели този парламентарен цирк, който се разиграва от седмици наред.
Бизнесът и синдикатите трябваше да излязат още преди месец-месец и половина с подобен ултиматум, когато стана ясно, че основните политически сили решиха, че ще има избори, но без да се интересуват от случващото се в България. Това време до голяма степен беше загубено, според двете синдикални централи, защото те изчакваха бизнеса да се обедини и да тръгне напред, без повече да се съобразява кой какви позиции заема по горните етажи на политиката. Единствената ми резерва по отношение на общия фронт, образуван от синдикати и работодатели, е, че последните трябва да отговорят на някои въпроси, свързани с част от своите участници, които са свързани с политиката и олигархията. Те трябва да се дистанцират от онези, които атакуват, иначе се получава малко демагогия в тяхната позиция.
За съжаление има криза на синдикалното движение. Тя се състои в това, че при много свита членска маса, която се стопява в условията на икономическа криза и растяща безработица, няма как да постигнеш успех в защитата на интересите на наемния труд само с преговори и разработване на експертни становища. И КНСБ, и КТ "Подкрепа" ги бива в това. Но да зарежеш втората функция или да я ползваш от време на време, а тя е мобилизация на членската маса и протести, стачки и други форми на натиск, означава да губиш инициатива. Когато синдикатите са били пасивни, а не активни, винаги са губели.
Но има ли шанс натискът на работодателите и синдикатите? Когато ти плашиш някой, но не му казваш какво ще предприемеш и с какви легитимни инструменти, тогава няма да можеш да мобилизираш достатъчно база. Има едно правило, което е нарушено: не казвай хоп, преди си скочил.
Банковата и финансовата криза стресна синдикатите и бизнеса. Тя показа как може да се сринем в пропастта и да се повтори кошмарната 1997 г. Тогава вече няма как да се делим на печеливши и губещи, всички сме губещи. Банковата криза беше овладяна в последния момент, макар и с радикални и безпрецедентни действия и като характер, и като постигнат синхрон между институциите, и като действия на Европейската комисия. Тя благосклонно разреши да се ползват средства, за да се стопира разширяването на кризата. Това за момента не се отрази върху бюджета.
Бюджетът има един проблем и той не може да бъде решен, ако политическите сили в парламента не се обединят. Става дума за приходната част. Останалите параметри ще издържат. Имаме много добро състояние на фискалния резерв, впечатляващи резултати в привличането на средства по линия на вътрешните и външните заеми, инвестициите вървят леко нагоре, а има многократно повече заявени инвестиционни намерения, за които никой не говори и никой нищо не прави. Те идват от Азия, Латинска Америка и Близкия Изток.
Дали да се прави актуализация или не, трябва да се реши от служебното правителство, което има на масата пред себе си отчетите към края на първото полугодие и перспективата кога, как и кой ще подготви новия бюджет. Подобен подход беше приложен и миналата година. Стана ясно, че от септември не може да се плаща. Ние, включително от Съюза на икономистите, дадохме разработка, че трябва да се актуализира бюджета. Тя беше подкрепена и в крайна сметка Бюджет 2013 приключи нормално. Същата технология трябва да се приложи и сега, а не да се размахват разни аргументи, част от които са несъстоятелни, без да се гледат числата да се говори за актуализация тук и сега.
-----------
Кръстьо Петков, социолог, политик, бивш председател на КНСБ, член на Българската социологическа асоциация и на изследователски комитет по социология на труда.