/Поглед.инфо/ Коментар на Десислава Загорчева от САЩ за Поглед.инфо

Когато от “Дондуков” 2 ги заливат с фантасмагории и когато “блогърът амбразурчик” Сашо Симов ги разсейва с размисли за дължината на краката на рускините по плажа и за G-точката на партийната политика, и най-заспалите българи разбират, че има нещо гнило. Aма не в Дания. Президентът на Републиката сипе небивалици - щяли да го обявят за Марсианец, само за да прикрие далеч по-сериозното обвинение, че всъщност е агент на Кабинета “Орешарски”! “Глупости”, казах и аз. Но когато фактите говорят, и Марс мълчи.

В последните седмици г-н Президентът направи поредица от гафове, които са само и единствено в полза на правителството. С действията си Плевнелиев започна да громи основните опоненти на Кабинета “Орешарски” – ГЕРБ, Реформаторския Блок и протестиращите граждани, и то така мощно, че Станишев и Местан могат само да ръкопляскат. Какво успя да постигне г-н Плевнелиев? 1. Засили позициите на правителството. 2. Отслаби ГЕРБ и Реформаторския Блок и разпали противоречията между тях. 3. Разбули безсилието и разделението сред протестиращите.

1. Президентското вето върху актуализацията на бюджета, вместо да разклати Kабинета, на практика укрепи и засили позициите му. Орешарски беше избран за Премиер само със 120 гласа. В резултат на ветото, Правителството мина през своеобразен вот на недоверие и излезе от него по-силно - със 130 гласа. Освен че му даде по-солидно мнозинство, този резултат ще поохлади ентусиазма на хора от опозицията, които мислеха да проверят парламентарното доверие към Кабинета или да предлагат президентски вета върху различни закони като начин на блокиране на управляващите. Освен утвърденaтa парламентарнa подкрепa, правителството получи рамо и от синдикатите и работодателите. Точно преди прегласуването на бюджета, Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепи актуализацията, оставяйки само Дянков и Плевнелиев от другата страна на идеологическата барикада.

2. Президентските действия отслабиха позициите на ГЕРБ и разголиха проблемите в разпадащата се партия. Вярно, дискредитирането на ГЕРБ върви отдавна и си е работа предимно на ръководството й, но в последно време г-н Плевнелиев помага с всички сили. Президентското вето върху бюджета показа, че ГЕРБ не просто не можа да се утвърди като опозиция, но не успя да предложи каквато и да било алтернатива на сегашното управление. Въпреки настояванията им за повторни дебати, видя се че партията на Борисов нямаше нови аргументи срещу актуализацията на бюджета и им се наложи да ползват мотивите от президентското вето. А в тези мотиви, сякаш нарочно бяха подбрани точно аргументите, които могат да се разбият лесно и ефектно. Така битка между правителството и опозицията изобщо нямаше. С нескопосните мотиви към ветото Президентът направи Орешарски да изглежда като Роджър Федерер, който елегантно, но безпощадно разбива номер 300 в световната ранглиста, докато неудачникът едва гони топките на Маестрото по корта.

Да вземем например напълно нестъстоятелната идея за “частично” вето. Освен че няма такова по Конституция, на практика е невъзможно да се забранят само част от текстовете на един закон, когато те са взаимно свързани - става дума за приходи и разходи на бюджет! Нима е възможно Президентът и опозицията да не могат да си направят елементарни сметки? Като, например, че ако от фискален резерв около 5, 5 млрд се извадят заложените погасявания на заеми и плащания до началото на другата година, той ще падне на около 2, 2 млрд, a по закон трябва да е поне 4,5 млрд. Следователно, въпросът, който трябваше да се задава, е не дали се налага актуализация на бюджета, а защо правителството иска актуализация с по-малко от 2 милиардa и какви фокуси ще прави, за да избегне втора такава след няколко месеца. A нима Президентът не си спомня, че назначеното от него служебно правителство ревизира Дянковата прогноза за ръст на икономиката от 1,9% на 1%? (По данни на Националния статистически институт за ръста на БВП и 1% е много оптимистично.) А без ръст в икономиката няма как да се изпълни приходната част от бюджета. Някои от исканията за прозрачност също бяха недомислица. Президентът, например, пожела правителството да обяви точно на кои фирми и колко ДДС ще връща. Звучи като вица със студента, който трябва да бъде скъсан, за да се облагодетелстват колегите му-връзкари. Питат студента колко са жертвите във Втората Световна война и след като той отговаря правилно, професорът настоява: "Поименно, колега, поименно!" Относно ДДСто, поименното изброяване на фирмите само ще потвърди нещо, което всички, дори и Президентът, знаят - задълженията са към фирми, свързани предимно с управлението на ГЕРБ. Върхът на лицемерието пък беше аргументът, че Президентът подкрепял социалните разходи в бюджета и даже парите за тях били малко. Че парите за тях не стигат е вярно, но защо г-н Плевнелиев не спря Дянковия бюджет, който не предвиждаше такива разходи? Тогава сигурно е мислел, и правилно, че вето върху бюджет по целесъобразност е недопустима намеса в правомощията на изпълнителната власт. Но защо г-н Плевнелиев не се престраши да направи едно изявление, с което да благодари на Борисовото правителство, че увеличи бюджетa на Президентството, и да напомни, че има хора, които ровят в боклуджийските кофи, за да оцелеят, и е добре да се помисли и за тях?! Тогава социалният президент мълчеше! Тъй като хората не биха порвярвали, че Президентът страда от амнезия и раздвоение на личността или че съветниците му са толкова некадърни, остава обяснението че г-н Плевнелиев е играел за правителствения отбор.

Дебатите по президентското вето донесоха куп други проблеми за ГЕРБ и лично за г-н Борисов. През зле обмисленото си ваканцуване-бойкот, депутатите на ГЕРБ съвсем забравиха как трябва да се държи парламентарната опозиция и какви процедурни хватки има, за да затруднява управляващите. Дори и Реформаторският блок обвини ГЕРБ, че са станали неефктивна опозиция. При завръщането си в пленарна зала, за да подкрепи Президентското вето върху бюджета, г-н Борисов трябваше да изтърпи напомнянето на г-жа Мая Маноловa, че всички народни представители имат равни права и той трябва да се запише, ако иска пак да се изкаже. И сякаш напомнянето че Той няма божествен статус не бе достатъчно, самолюбието на лидера на ГЕРБ бе ранено за пореден път, когато дори и протестиращите, искащи оставката на Кабинета, мощно го освиркаха. Всичко това на фона на усмихнатите лидери на управляващите партии, които излязоха да си говорят с контра-протестиращите и бяха посрещнати с цветя и овации. Ясно се видя, че екс-премиерът няма подкрепа в нито една от двете Българии на жълтите павета. Да не говорим за Брюксел, където дори и ЕНП губи търпение с г-н Борисов и иска да го замени с лидер, който е по-приемлив за Европа и за десните партии в България, които членуват в Народната Партия. Лидерът на ГЕРБ и партията му преживяха всички тези унижения отчасти и заради действията на г-н Плевнелиев. Партията на Борисов неколкократно протегна ръка за сътрудничество към Реформаторския Блок, но беше отхвърлена. Въпреки отричанията на бившия премиер, разцеплението в ГЕРБ се засилва и новата формация, БАСТА вече е факт.Парламентарната група най-вероятно също няма да запази целостта си. С приятел и съюзник като Президента, на Борисов не му трябват врагове, нали?

3. Действията на Плевнелиев не наляха нова сила в протестите, a разкриха немощ и разединение сред протестиращите и липсата на реално постижими общи цели. Президентът, който от самото начало се изявяваше като възторжен поддръжник на протестите и на гражданското обществто, така и не намери сили да говори с всички протестиращи. Все още не е успял и да се разграничи от крайностите, които от време на време ясно се виждат по площадите - омразата, агресията, нетърпимостта към различното мнение, болшевишката увереност в собствената непогрешимост, пещерния анти-комунизъм. Тези крайности са абсолютно несъвместими с демокрацията. Точно те отслабиха протестите, като отблъснаха много от най-ентусиазираните им поддръжници, които искат смяна на методите на правене на политика в България. Все по-ясно става, че властническите амбиции на провалили се политици започнаха постепенно да изместват първоначалната идея на протестите: “Граждани срещу Олигархията”. На гражданите, които искрено искат възраждането на демокрацията в България, изкореняването на полицейската държава, повече прозрачност и морал в политиката, сега се налага да се борят срещу наглите опити да бъдат яхнати и подчинени на политическите и икономическите интереси на хора, които или се провалиха в управлението през последните 4 години, или изобщо не можаха да влязат в Парламента чрез избори.

A Президентските гафове увеличиха проблемите на протестиращите. Когато протестиращите бяха на жълтите павета да защитят неговото вето, вместо да отстоява общата им позиция, г-н Плевнелиев се скри и не дойде в Парламента. Oтказът му да се появи в Народното Събрание делегитимира собствените му аргументи, че иска диалог. Така той стана уязвим и за критиката, че не уважава най-важната институция във всяка Парламентарна република. На 16 август, когато се дебатираше Президентското вето, около Парламента хората в подкрепа на Кабинета бяха повече от протестиращите за оставката му. Това изнерви антиправителствените протестиращи, като разклати убеждението им, че са “народът", и показа, че за в бъдеще ще им се наложи да делят жълтите плочки с хора с точно обратните искания на техните, които имат равни права с техните. Какво постигна президентът с действята си? Част от протестиращите се преместиха пред “Дондуков” 2, където вече всеки ден искат оставката му. Собственият му рейтинг се срива, докато подкрепата за БСП се втвърдява.

Присъствието на Президента на ифтара с турския вицепремиер, в компанията на Касим Дал и Корман Исмаилов, беше позорно. Освен ако наистина е от Марс, той не може да не знае, че Касим Дал беше на “Митинга на Победата” на Ердоган, на който се честваше ...ъъъ… победата над протестиращите след кървавото потушаване на протестите в Турция. Следващият път, когато Г-н Плевнелиев покани лидери от Реформаторския Блок да чертаят стратегии за бъдещето, да ги попита какво прави партия като тази на нео-османиста Дал при тях. Държавният глава да бъде така добър да изясни и дали подкрепя Турски сценарий за потушаване на нашите протести.

А Вие, уважаеми г-н Симов, вместо да се зазяпвате по бюстове, да мрънкате, че гларусите Ви изяли картофките на дюнера и да пишете апологии за БСП, най-добре е да драснете едно благодарствено писмo на г-н Плевнелиев. Видно е, че Вие и правителство му дължите много повече от това.