/Поглед.инфо/ Става дума за Германската демократична република …
Имаше и такава държава в Европа. Тя просъществува 41 години - от 7 октомври 1949 година до 3 октомври 1990 година.
След това , подло предадена, тя престана да съществува…
Всъщност : какво се случи с нея?
И с Европа? И… с нас – европейците след нейното убийство ? Тя не изчезна вследствие на упадък, а бе умъртвена.
Затова, а и в заглавието, и в съдържанието на тази статия се говори за смърт, а не за падение или залез.
Тук възниква един важен въпрос: какво ще ни се случи в бъдеше?
За да си отговорим на този въпрос трябва да разберем защо днес тази държава я няма ?

За знаещите историята на Европа това може да бъде и Чехословакия, и Югославия и евро-азиатският колос – СССР… Но най-шокиращ е случаят с Германската демократична република, която изчезна от картата на Европа.

Да, под френетичните аплодисменти на обезумяла Европа изчезна държавата, но остана народът на ГДР.

А някой попита ли този народ иска ли той неговата държава да изчезне -предадена, ограбена и унизена ?

Нека си спомним: преди 40 години и ние – българите. се радвахме на това велико събитие … без да си даваме сметка, че през очакващите ни следващи 40 години и с нас може да се случи същото - аншлус…

Като политически термин тази немска дума най-често се използва в конкретния случай на включването на Република Австрия в нацистка Германия на 13 март 1937 г.

Какво стана агресивна по–нататък в Европа след това включване знаем всички; във вътрешната политика вече бяха ликвидирани демократичните свободи , патологичня расизъм стана национална идеология на немците, а кървава фашистка диктатура бе съпроводена с бясна националистическа пропаганда …

Във външната си политика нацистка Германия непрестанно рекетираше Европа с нарастващо напрежение за нова война.

На 1 септември 1939 г. тяпламна.

Първият акт от нея бе ликвидирането на Полша като държава, чрез включването ѝ / аншлуса / в границите на Третия райх.

Този път изпадналите в паника гаранти на полската независимост - Великобритания и Франция обявиха война на Германия.

Но и преде това имаше поводи за война срещу А.Хитлер вече имаше два аншлуса : на Австрия и на Чехия.

Първият бе разрешен на Фюрера от двете велики западноевропейски сили; вторият си бе направо организиран от тях…

Първият – на 13 март 1937г., вторият – на 15 март 1939 г.

На третия за три години аншлус великите демократични държави на Западна Европа не се стърпяха и наказаха А.Хитлер, като му обявиха война.

* * *

Още в разгара на войната лидерите на трите съюзени велики държави от антихитлеристката коалиция - САЩ, СССР и Великобритания, при своите срещи разискваха проблема за съдбата на Германия след победата над нея.

Агресорът не можеше да остане ненаказан, но в същото време не биваше да се повтори безумието на Версайската система от мирни преговори след Първата световна война.

В крайна сметка победителите се споразумяват да разделят Германия на четири окупационни зони – на САЩ, СССР, Великобритания и на още една - на Франция. Това стана по изричното настояване на Й.В. Сталин, въпреки нейния неубедителен принос за победата.

Така бе извършено поредното разделение на Германия. По него Берлин получи статута на свободен град и също бе разделен на 4 зони.

Това бе наказание на цял народ, което бе продиктувано от духа на времето. Тогава бяха още живи впечатленията на другите европейски народи от ужасяващите престъпления на СС и Вермахта.

От тези впечатления се раждаше и логиката на най-пострадалия, но и с най-голям принос за победата, народ – съветският.

В това разделение на Германия имаше геополитически замисъл. И как той да бъде отделен от страха от поредна нова агресия…

В този си вид, разделена на четири зони, Германия просъществува от 1945 до 1949 година. Възстановяващият я от военната разруха немски трудов народ плати жестоката цена за загубената войн. Неговата родина бе отново „прекроена”: Елзас и Лотарингия отново се присъединени към Франция.

Но истинската драма на Германия бе на изток : Прусия престана да съществува като историческо държавно формирование. Източната ѝ част бе присъединена към СССР, западната ѝ - заедно със Силезия - бе прадена от победителите на възстановената от пепелта Полша. Осем и половина милиона немци бяха преселен в другите източни провинции на Германия - в Саксония и Тюрингия, а към западните ѝ области бяха отправен трите и половина судетски немци…

Тези разселвания на немците от Източна Европа трябваше завинаги да обезопаси западната граница на СССР.

* * *

Макар и разделена на четири зони в Германия скоро започна възраждането на демократичните институции и форми на обществения живот. Най-напред бяха възстановени политическите парти от Ваймарската република : Германската социалдемократическа партия /ГСДП/, Германската комунистическа партия /ГКП/, Християндемократическия съюз /ХДС/, Германската либерално-демократическа партия /ГЛДП/ и др.

Това не ставаше централно, тъй като победената страна нямаше свой център – свой главен град. Възстановяването на организираните форми на обществения живот ставаше в съответните окупационни зони, без това в началото да предизвиква напрежение между страните победителки.

Така, в Съветската окупационна зона /СОЗ/ ГСДП се обедини с ГКП в Германска единна социалистическа партия /ГЕСП/, която просъществува чак да 1990 година.

В първите свободни избори след нацистката диктатура, проведени в провинциите от СОЗ спечели новата партия ГЕСП при равностойното участие на ХДС и ГЛДП.

Това бе първият ефект от така очакваното и изстрадано единство на социалдемократи и комунисти.

За съжаление, това обединение не стана в другите три окупационни зони. Студената война все повече се изостряше. Окупационните зони на САЩ, Великобритания и Франция постепенно се обединяваха, изолирайки СОЗ, А с това и нейния териториален състав от другата част на Германия.

В Съветската окупационна зона бяха включени провинциите Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт, Тюрингия и Мекленбург-Предна Померания .

До 1949 г. Германия бе най-напред раздробена, а след това – раздвоена; по социално–класов и геополитически принцип. В резултат на това на територията на довоенна Германия възникнаха две нови държави с две алтернативно различни обществени системи. И те естествено бяха на челната фронтова линия на Студената война.

Но тзи фронт се формираше поетапно –

- на 29 май 1947 г. – провинциите в американската и английската окупационни зони / без Франция! / / се обединиха икономически. В тези зони се намираха и най-развитите индустриално-производствени райони на цяла Германия.

Това бе предобраз на бъдещата Федерална република. Но защо без Франция? Защото за разлика от Фр.Д.Рузвелт неговият наследник Х.Труман споделяше англосаксонското желание на У.Чърчил „ да бъде убит у немците духът на Шилер” …

Но французите не харесваха тази идея.

Година по-късно - на 20 май 1948 г. е направена още една крачка към създаването на нова германска държава - в американската и британската окупационни зони е създадена поместна банка с право да печата и разпространява пари, различни от райхсмарката.

Това е пряко следствие от влезлия на 8 април 1948г. американски план„Маршал” за възстановяване на Европа и преди всичко но контролираната фт западните сили част от Германия, където живеят над 60 милишна немци.

Този план действа до 1952 г. и действително възстановява индустриалната мощ на тази част от Германия и стабилизира икономически Европа, като я поставя в пълна зависимост от САЩ.

Извън тази зависимост остава оформящият се около СССР блок от източноевропейски държави. „Желязната завеса” става все по-плътна - на 21 януари 1949 г. е създаден Съвета за икономическа взаимопомощ, който обединява страните от Източна Европа в отделен, независими от САЩ производство и пазар. Но още на 24 август 1948 г. в своята окупационна зона СССР създава друга емисионна банка с отделна парична единица.

Така приключва народнодемократичният следвоенен период на тяхното развитие. А с взривяването на своя атомна бомба на 29 септември 1049 г. СССР слага край на атомния монопол на САЩ и така става главна пречка в техния стремеж към световно господство.

Разделението на Германия засяга и политическата област. Пак през 1948 г. в Съветската окупационна зона е създаден Немски народен конгрес – предобраз на парламент.

На 1 септември 1948 г. в Бон е създадени Парламентарен съвет, който гласува Основен закон /конституция/ на бъдещата федерална република, която е образувана в периода 8 – 23 май 1949 г.. Тогава е гласуван и т.нар. Канцлеракт, с който всеки премиер /канцлер / на новата германска държава поема клетвено задължение да следва външната политика на САЩ.

Така, от обединението на окупационните зони и на трите велики западни държави бе образувана Федерална република Германия. За нейна столица бе определен неголемият и не открояващ се с нищо особено град Бон.

…На 7 октомври 1949 г., на територията на Съветската окупационна зона, избраната преди това Народна камара гласува Конституцията на другата държава на немска земя – Германската демократична република. За главен неин град е опредена съветската част на Берлин, което впоследствие създаде доста политически и икономически неудобства, а на няколко пъти и до кризисни ситуации.

Това произтича от договорения между победителите статут на бившата общогерманска столица – градът дъ бъде независим и също разделен на 4 окупационни зони.По този начин той не е част от ФРГ.

Затова първата криза около Берлин се разразява от 20 юни 1948 до 11 май 1949 г. - доста преди градът да бъде провъзгласен за столица на новата държава.

* * *

В кратки срокове ГДР създаде структурите, атрибутите и символите на държавната власт. Започна създаването и на правната система на новото, социалистическо общество. Чрез обединението на ГЕСП, ГЛДП и ХДС се създава единен Национален фронт като властови фундамент на социалистическата демокрация. От30 май 1950 г. влиза в сила и Конституцията на ГДР, с което се образува първата истинска държава на трудовия народ на немска земя.

Новата държава заема важно геополитическо място в Европа. С нейното разположение и обществен строй тя е гарантирана стабилността на Стария континент. И въпреки продължилата четири десетилетия яростна пропаганда срещу ГДР западните държави също си дават сметка за това,въпреки че я приеха за субект на международните отношения едва четвърт век след нейното образуване.

ГДР заемаше площ от 108 333 кв км., - четири пъти по–малка от Федералната република и наброяваше над 16 млн. жители – три пъти по-малко от нея.

Тези първични сравнения са необходими, но са категорично недостатъчни за да се даде обективно вярна характеристика на двете немски държави, извън кпишетата на западната пропаганда.

Освен посочените по-горе данни ГДР започна своето съществуване от крайно неблагоприятни стартови позиции в сравнение с Федералната република.

Със създаването на двете немски държави в зоните на западните велики сили бяха традиционно най-развитите райони на Германия – Рур, Рейнската област и Бавария.

Освен това, точно в тези промишлени райони Щатите притежаваха 40 от капитала на концерните там. Затова бомбите на съюзническата авиация падаха не върху тях, а върху градовете.

В източната част на Германия, с изключение на Дрезден, бе обратното.

И още нещо : отстъпвайки пред съюзниците на своя територия Вермахтът не оказваше онази фанатично яростна съпротива, както на напредващата от изток Червена армия. Там оставаше само изгорена земя.

А по договореностите между съюзниците на Потсдамската конференция победена Германия трябваше да изплаща репарации на СССР. Това продължи до създаването на двете нови германски държави, но дотогава от своята зона СССР събираше тези репарации като демонтираше цели предприятия. По този начин Източна Германия бе фактически деиндустриализирана.

След създаването на ГДР изплащането на репарациите бе не само прекратено, но СССР отвори огромния си пазар за стоки от новата държава. Така, на ГДР за разлика от ФРГ, предстоеше мъчителния път на реиндустиализацията. Втози процес изключително важна роля играеше вече създадени Съвет за икономическа взаимопомощ. Така, когато ГДР бе закрита 86% от нейното национално богатство бе създадено като общонародна собственост. Защо тогава ГДР да не бъде наричана „държава на трудещите се” ?

* * *

Докато по планът „Маршал” над ФРГ се изсипа златен дъжд, Източна Германия, останала без своя промишлен район – Силезия, трябваше да приюти и храни депортираното от изток многомилионно население.

И всичко това при крайно изостряща се международна обстановка. Още на 4 април 1949 г. бе създаден НАТО. В САЩ свирепстваше Маккартизма; в Западна Европа всячески се ограничаваха правата и дейността на силно влиятелните тогава комунистически партии. Във Федералната република спря процеса на денацификация, а Германската комунистическа партия бе забранена. В средата на 60-те гозини но ХХ век бе приет закон, забраняващ упражняване на цял списък от професии на граждани, не само за членството в комунистическата партия, но и споделящи нейните идеи.

Планът „Маршал” бе задействан не само по икономически причини…

Това стана ясно, когато през лятото на 1953 г. берлинските работници излязоха на улични протести заради видимо по-трудните условия на живот в ГДР, отколкото във Федералната република. Когато вълненията се пренсоха и звън Берлин стана ясно,че те са овладени от антикоменистически сили,сремещи се към ликвидиране на социалистическия строй в ГДР. За да се пресече този замисъл се наложи намесата на части от Съветската армия.

През 1954 година бе създаден Бундесвера – въоръжените сили на ФРГ с мирновременен личен състав от 50 хиляди, а военновременен от 2 млн. души, като тази армия веднага стана член на НАТО.

След една година -– на 14 май 1955 г. , в отговор на това, социалистическите страни от Източно Европа и СССР подписаха Варшавския отбранителен договор, а месец след това - на 7 юни бе взето решение за въвеждане на собствени въоръжени сили на социалистическата държава. Така, през 1956 г. бе създадена Националната народна армия на ГДР.

Студената война се изостряше и конфронтацията между двете германски държави стигна своя връх в началото на 60-те години и едва не доведе до Трета световна война. Поводът за това отново бе особения статут на Западен Берлин, който накърняваше суверенитета на ГДР. Така, на 27 ноември 1958 г. с опит да се промени този статут започна втора берлинска криза. С подкрепата на Съветския съюз ГДР прекъсна комуникациите на Западен Берлин с ФРГ. И въпреки, че те скоро отново бяха отворени напрежението продължи.

На 13 август 1961 г. по решение на правителството на ГДР между Западен и Източен Берлин бе издигната стена която фактически имаше статут на държавна на граница.

Върхът на критичната ситуация бе достигнат на 27 октомври 1961 г., когато

Светът бе изправен пред ядрена война.

Подобна опасност се повтори през октомври 1962 г. по време на т.нар Карибска криза. След това започна период на отслабване на напрежението между Изтока и Запада на европейския континент : вниманието на САЩ бе изцяла погълнато от войната във Виетнам, в СССР Н.С. Хрушчов бе отстранен от властта, а във ФРГ най-после социалдемократите превзеха политическия връх на държавата. Федералната република извърши обрат в своята дотогавашната „източна политика”; започна подобряването на отношенията между двете немски държави. Пред 1973 г. те установиха помежду си редовни дипломатически отношения. Така ГДР окончателно излезе от международна изолация. И когато през 1975 г. в Хелзинки бяха подписани договореностите за непроменимост на границите в Европа

Съществуването на ГДР сякаш бе завинаги гарантирано. В следващите 16 години от нейното съществуване тя преживя истински всестранен разцвет; тя се нареди сред 10-те икономически страни в света; ГДР се превърна във водеща световна спортна сила.

Но най-голям успех немската социалистическа държава отбеляза в социалната област – може би най-добре организираната като система в света за своето време. Оценена от източногерманците - за съжаление - чак , когато я загубиха…

С началото на т.нар. преустройство в Съветския съюз започнаха и трудностите на ГДР. От привлекателна заявка за реформи на социалистическото общество то се изроди в контрареволюционен процес и завърши с реставрация на капитализма в СССР и страните от Източна Европа. Това доведе и до денонсирането на договореностите от Хелзинки. А с него фактически бе сложен край и на установения след Втората световна война международен ред в Европа.

Разпаднаха се на съставните си части Съветския съюз, Югославия и Чехословакия. Но най-тежко пострада Германската демократична република , която бе унизителното ликвидирана след подлото и нагло предателство на М.С. Горбачов и неговата клика.

Те поетапно разграждаха единната европейска социалистическа общност , като се намесваха грубо и безцеремонно във вътрешните работи на отделните социалистически страни. В това отношение Москва отдели особено внимание на дестабилизацията на ГДР.

Още от началото на 1989 г. с помощта на горбачовската клика там бяха създадени и подкрепяни различни десидентски групи. В самата управляваща Германска единна социалистическа партия определени сили започна атака срещу установения строй и за обединение с ФРГ.

Това бе ловко прикривано зад лозунгите за демокрация на социализма. Нарастващото напрежение в страната стигна връхната си точка на 9 ноември 1989 г., когато ритуално бе разрушена Берлинската стена – един от най-ярките символи на Студената война.

След това трескаво започна провеждането на редица мероприятия, подготвящи уж законовото включване на ГДР във Федералната република.

На 3 март 1991 г. бе разпусната Организацията на Варшавския договор - военна опора на източноевропейските социалистически страни.

Но тогава ГДР вече не съществуваше, предсрочно „изтеглена” от нея на 30 септември 1990 г. – три дни преди нейния аншлус във ФРГ!

По-нататък: на 28 юни 1991 г. последва разтурването на Съвета за икономическа взаимопомощ, но тогава ГДР не съществуваше. Тя бе вече ритуално умъртвена…

Тогавашното съветското ръководство бързаше; то искаше да направи необратим разгрома на реалния социализъм в Източна Европа.

Това не бе случайно - в Москва вече се надигаха силите, които бяха против геополитическото безумие – капитулацията на СССР, договорена от М.С.Горбачов и Дж. Буш край брега на Малта.

Към тях

впоследствие се прибавиха и другите двама „обединители” на Германия - Б.Н. Елцин и Х.Кол.

По тяхно време окончателно бе сложен край на съветското /руското/ военно присъствие в Германия.

Между другото, американското присъствие продължава и до днес. Някога то бе обяснявана със „съветската комунистическа опасност от изток”. Но сега, когато нито Съветския съюз, нито комунизма ги има – кой тогава заплашва цивилизования Запад?

Вече е ясно - Русия !

Нали завинаги ще останат в историята потресаващите сцени от 31 август 1994 година с прощалния парад на напускащата ГДР унизена руска армия. И към тово - еуфорията на пияния Б.Н. Елцин…

За разлика от Парадът на победата сега това бе Парад на позора, който – няма защо да го крием – също е част от руската история.

Удивително е, но в Москва така и не разбраха, че именно с този парад на унижението, състоял се в Берлин на 31 август 1944 година приключи Втората световна война на Стария континент, а не с онзи, състоял се па 24 юни 1945 година на Червения площад в Москва…

* * *

И така – неправилната Берлинска стена бе съборена; за разлика от многото други правилни стени, които никой не бута. Едни продължават да си стоят и други нови, които се строят. Като тази между САЩ и Мексико, например...

Германската демократична република бе ритуално умъртвена, чрез вече изпитаната практика на анщлуса.

Включването на ГДР във Федералната република бе извършено без нейният народ изобщо да бъде питан за това; без референдум - ей така, по презумпцията, че аншлусът го искат вкупом всички - без изключение - 17 милиона източногерманци.

Иначе самото вслючване бе старателно – по немски подготвено със спазването на всякакви юридически процедури, с изключение – повтарям – на най-важната : допитването до народа.

Обяснението, че това го искали бунтуващите се точно преди 40 години жители на Берлин няма никаква юридическа валидност. Въпросът си остава: тези ли стотина хиляди, които – рушаха Стената и крещяха - „ние сме народът!” наистина бе народът на ГДР ?

И така, всенародно допитване не се състоя, И то не можа да бъде заменено с „обоснованите предположения” на едни „правилни” хора …

Другото е престъпление! Особено, когато става дума за закриването на държава –член на ООН !

Но този аншлус , освен юридическа има и политическа страна; когато в Берлин тълпите скандираха: „ ние сме народът!” някои прозорливи европейци чуха по-различно негово ехо: „Зиг хайл”!

* * *

… С този пореден аншлус Германия отново стана най-многобройната и най- мощната държава в Европа – нейният икономически локомотив.

Такова нещо се случи през 1870 г., когато Германия се обедини около Прусия и се роди Вторият Райх. И той скоро стана локомотивът на Европа, бидейки такъв до 1914 г., когато заппали Първата световна война...

След нея Германия пак бе разединена от победителите ѝ… И пак с тяхна помощ, през 1939 г. – вече като Трети Райх – тя обедини всички немци и стана отново най-голямата и могъща държава в Европа… Нейният локомотив!

Скоро след това нацистка Германия започна Втората световна война; загуби я и отново бе разединена от победителите ѝ. И пак с тяхна помощ се обедини, превръщайки се отново в … локомотива на Европа.

* * *

Чувствам, че след всичко казано до тук на читателят започва да му омръзва. Но май не и на целокупното европейско гражданско общество.

Вероятно затова, не желаейки вече да се влачат от онзи призрачен локомотив, опитните в тези неща англичани откачиха своя вагон от композицията…


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели