Великата събота е ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка Му Света Богородица и жените мироносици.
Днес Църквата пее: "В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе, Който изпълваш всичко".
Великата събота е ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка Му Света Богородица и жените мироносици.
Гробът е запечатан и пред него е поставена стража, но Духът на Спасителя е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден - на Великден.
На Велика събота вместо Херувимската песен се пее: "Велика тайна! "Да замълчи човешкото създание!" Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.
В българската православна традиция последните дни на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
На Велики петък ходи на църква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.