/Поглед.инфо/ Броят на медиите, публикували офертите за предизборна реклама, се увеличава. РИК-овете започват да правят проверки за неизпълнението на задълженията на медийните доставчици и решенията им водят до положителни резултати. Това са част от заключенията след първа фаза на направения от ГИСДИ медиен мониторинг „Парламентарни избори 2014”.

Според Изборния кодекс 2014 най-късно 40 дни преди изборния ден, т.е 25 август 2014, доставчиците на медийни услуги трябва да публикуват условия, ред, време и тарифи за платено отразяване на предизборната кампания на интернет страниците си. От направената проверка на ГИСДИ към 28.08.2014 г. става ясно, че 90 от наблюдаваните 181 доставчици на медийни услуги са публикували офертите си за платено отразяване на предизборната кампания в установения законов срок. 30 от тях предлагат оскъпяване от 25% до 100 % при отразяване на предизборната кампания. 60 от доставчиците са разработили специална оферта за нуждите на платено отразяване на предизборната кампания. Броят на медиите, изпълнили указанието, се увеличава в сравнение с предишните избори, когато 64% от наблюдаваните медиите не бяха публикували офертите за предизборна реклама. Към дата 28.8.2014г. за Парламентарни избори 2014 те са само 50%.

Преди да направи проверка ГИСДИ изпрати напомнителни писма до 200 медии. Някои от доставчиците потърсиха консултации, а други публикуваха офертите. Три дни след крайния срок ГИСДИ изпрати сигнал доЦИК, СЕМ и 11 РИК-aза непубликувани оферти. Вече имаме отговор от 8 РИК-а. Междувременно медиите продължават да качват офертите, макар и по- късно от зададения срок. Към 4 септември 2014, ден преди старта на официалната предизобронта кампания, броят на публикуваните оферти нарастна с 31. Резултатите от мониторинга за предходните избори показват, че медиите публикуват офертите и по време на предизборната кампания, така че вероятно това ще се повтори и този път.

Положителен фактор е, че РИК-овете реагират адекватно на подадените сигнали и правят проверки. Всъщност какво проверяват РИК-овете? Предизвикани от ГИСДИ те се запознават с особеностите на медийното пространство в собствения си регион – това е задължително, при все че Изборния кодекс предвижда специална регулация и контрол на медиите от страна на РИК и ЦИК. Така те всъщност изпълняват и основната си функция - контролната.

Тези резултати ни дават надежда да мислим, че медиите се опитват да бъдат все по-коректни към своята аудитория. Медийното пространство е много важна част от обществения живот, особено по време на избори. Там се изгражда образът на дадения политически субект и неговите идеи за бъдещото развитие на страната. Ето защо медиите трябва да предоставят еднакви условия за предизборна реклама, които да бъдат публично достъпни и да няма тайно изпълняване на политически интереси. Един от индикаторите за промяна е именно разрушаването на задкулисната връзка медии- управляващи.

ГИСДИ провери какви са начините, чрез които медиите предлагат своите оферти.Резултатите показват, че почти всички традиционни национални медии – вестници, радио и телевизия, предлагат специални оферти зануждите на платено отразяване на предизборната кампания. Онлайн медиите с национален обхват най-често предлагат оскъпяване за политическа рекламав рамките на общата оферта за търговска реклама.

Интересна е ситуацията в различните региони на страната. Всеки многомандатен избирателен район излъчва различен брой депутати според големината на региона и броя на населението. Хипотезата ни е, че колкото по-голям е броя на мандатите, толкова по-отговорни към закона, избирателите, кандидатите за властта ще бъдат медиите. Но в благоевградски регион, който е сравнително голям – 11 мандата, от 11 медийни доставчици в извадката на ГИСДИ, само 3 са публикували офертите за предизборна реклама в законовия срок. Подобна тенденция има и в бургаски многомандатен район – 14 мандата, в който от 7 медии, две са публикували специална оферта, а една е отбелязана оскъпяване към 28 август 2014. Девет дни след крайния срок за публикуване на офертите и след сигнал на ГИСДИ до РИК Благоевград, установяваме, че всички наблюдавани медии са обявили офертите си.

В другия голям район- варненския – 15 мандата,се наблюдава моделът оскъпяване на търговската оферта за реклама с 50% до 100% в почти всички медии. Очевидно варненските доставчици хвърлят здрави въдици в предизборния политически пазар. Очертаващата се тенденция е, че в големите райони медиите избягват да публикуват специални оферти за предизборна реклама, а само посочват оскъпяването.

Като добър пример можем да посочимВеликотърновски регион – 8 мандата, който е среден по големина - от четирите регионални медии в извадката на ГИСДИ, три са предложили специални оферти и четвъртата е посочила оскъпяване. След съдържателен анализ на офертите, установихме, че медиите в този регион могат да бъдат пример за всички свой колеги. „Видеосат Велико Търносво” и „Прес Тв” предлагат голямо разнообразие от медийни услуги и за разлика от много други доставчици на медийни услуги, включително и национални, са пояснили всички условия и детайли по излъчването на рекламните съобщения.

В по-малките райони като Враца – 6 мандата, тенденцията е следната - почти половината от медиите публикуват специални оферти.

При доста от малките регионални медийни доставчици в по-обезлюдени и бедни региони в страната се наблюдава липса на оферти и една от причините за това е, чемедиите са смалък аудиторен обхвати не очакват да привлекат интересите на политически субекти.

Вероятно причините за неспазването на срока за публикуване на офертите за предизборна реклама са много, но е факт, че в сравнение с предишните избори за Европейски парламент се наблюдава воля от страна на медиите за придържане и изпълнение на изискванията на Избрния кодекс. Тук не обсъждаме дали те са добри или лоши, ефективни или дават дефекти – такива каквито са, е редно да се спазват, ако имаме претенция да развиваме демокрация.

Разбира се има още какво да се желае от медиите, но положителните резултати не могат да бъдат пренебрегвани.Надяваме, се медиите ще бъдат лоялни както към аудиторията си, така и към политическите субекти в името на едни по- демократични избори.