Надарените деца от най-ранна възраст знаят с какво биха желали да се занимават, когато пораснат. Обикновено вундеркините избират приложните науки, но когато биват запитани, какви са причините да се насочат към тях, те не могат да отговорят, съобщава ИТАР-ТАСС.
Експертите смятат, че обществото и родителите често прибързват да определят бъдещето на децата с висок интелект и развити умствени способности, насочвайки ги към точните науки. Предполага се, че тези деца бързо приемат този направен вместо тях избор от възрастните и самостоятелно се отказват от развитието на личността си. До тези изводи са стигнали специалисти от Университета в Хайфа /Израел/, след като са наблюдавали 800 надарени ученици и техни връстници от най-обикновени училища. Те са се фокусирали върху различията при самоопределянето не детето и неговото психологическо състояние. Оказва се, че децата с висок успех и значителни постижения имат ниска самооценка по отношение на социалните и физически аспекти. С други думи, тези деца могат да се чувстват уверени в своите знания и да чувстват превъзходство над връстниците си в учението, но да не могат нормално да общуват и създават приятелства. Веднага след като бъдат открити талантите на детето, то започва да участва в специални образователни програми. Този процес заставя вундеркините да чувстват, че се отличават от връстниците си в академичната сфера, и по тази причина надарените деца се стремят да оправдаят надеждите на по-възрастните, обясняват психолозите. Така вундеркините от деца знаят за поставените пред тях цели и се стремят да вървят по предварително предначертан жизнен път - като правило, развивайки се в бъдеще в сферата на приложните науки. Израелските специалисти са установили, че мнозинството от надарените деца не показват никакъв интерес, нито лична активност в самостоятелния избор на професия. Така те самите ограничават реализацията на своите таланти и възможности, констатират учените.