/Поглед.инфо/ Ако не на всеки, на някои вероятно е известен случаят с казуса на австриеца Нико Алм. Накратко сагата е следната:

През 2011 г., използвайки въведената от древногръцката философия апагогия или от времето на римляните по-известна като redictio ad absurdum логическа техника за опровергаване на едно или друго мнение, чрез която в самото него или в произтичащите от него следствия се разкриват противоречия, той поискал да бъде зачетено правото му за шофьорска книжка да бъде сниман с гевгир на главата, аргументирайки се че е пастафарианец. И тъй като Австрия признава правото на официални снимки изповедните шапки, а гевгирът е изискване на неговата религия. Разглеждането на казуса на Нико Алм продължи три години, като в хода на процеса беше поискано да бъде освидетелстван и да представи удостоверение от лекар, че е „психически годен“ за шофиране. Медицинският преглед показа, че Нико е психически здрав и може да управлява автомобил. При което властите нямаше какво друго да правят, освен да признаят правото на Алм на снимката в шофьорската му книжка да е с гевгир на главата.

Споменах горната история, доколкото я намирам за сходна с тази около данданията, стигнала до искане от противниците все едно на какъвто и да е – религиозен или философски дуализъм, изповядващи безпрекословно единствено вярата в религията ГЕРБ и нейния идол монотеисти, и като такива носители на българско гражданство подобно на изповедна шапка произнасяне от т. нар. Конституционен съд (КС) във връзка, макар с т. нар. от тях „частична противоконституционност“ на указа на президента за назначаване на действащото служебно правителство, може ли да бъде министър, ако не който и да е друг, конкретно Кирил Петков като неотговарящ на изискването на чл. 110 във вр. с ал. 4 на чл. 65 от българската Конституция?

В предишна публикация във връзка с членството на България в ЕС насочих вниманието по повод гражданството на цитирания там текст от ДФЕС. Според който излиза така, че всеки български гражданин като такъв на страна-членка на ЕС е с гражданство и на ЕС. Т. е. с двойно гражданство. А ако пожелае като кандидат за депутат, министър, президент и пр. да отговори на условията на цит. текстове от българската Конституция, трябва да се откаже от гражданство на ЕС. Дали въобще, кой, кога и т. н. би се произнесъл по такъв отказ е отделна работа. По-съществен ми се струва проблемът, че както изглежда при действието на ДФЕС, всички, в т. ч. президенти, депутати, министри и т. п. в България не отговарят на условията за заемане на съответните длъжности. И тогава възниква въпросът т. нар. Република България една илюзия ли е? Защото като български гражданин, а като такъв гражданин и на ЕС, според тълкуването на сезиралите КС няма как който и да било да бъде какъвто и да е от споменатите. А за да е възможно да стане такъв и по тая логика тя да придобие реално битие, ако не струпване на навалица от всички български граждани, които поотделно да заявят отказ от гражданство на ЕС, най-прекият път е България да напусне ЕС. В какъвто случай би възникнал, ако не като единствен въпросът – има ли и кой е легитимен да направи това. Ако намерим отговор на него, след това бихме могли легитимно да избираме и/или назначаваме всякакви, мераклии за каквито да било…

Остава, ако не като илюзорни наблюдатели, а действително битуващи участници в проявлението на феномена република България, да видим какво ще измъдрят по темата корифеите от КС – заедно с всички останали в тая лудница и те освен български, граждани и на ЕС. На които е поверено, вкл. според тях съобразно придържане към стриктното спазване на конституционна норма в т. ч. абстрактно тълкуване, макар на конкретни факти от обективната действителност.