/Поглед.инфо/ Над стодневните протести доказаха своята основателност. В Народното събрание се класират 3 системни и 2 хибридни партии (софийската градска десница и „Изправи се! Мутри вън!”) и едно антисистемно политическо движение. Резултатите от изборите бяха потресаващи за България! Модерните нео-популисти, засега анонимници от „Има такъв народ” (ИТН), демонстрираха нежелание да следват утвърдената от управляващата камарила ГЕРБ чалгаризация и опростачване на политиката в името на личните изгоди на главатарите. Дали интелигенцията отново се отдалечи от властта? Високите резултати на ИТН от гласуванията в чужбина показват, че от гурбетчийството има минимално изтичане на сиво вещество от страната ни. Поне от гласувалите.

Засега морален победител е и президентът Румен Радев.

Клиентелистката чиновническа партия ГЕРБ + присъдружните й фирми досега удържаха властта под формата на копанка от еврофондове и ще се стремят към минимални властови загуби. Методологията на ГЕРБ на ползване на еврофондовете отврати много избиратели с порочния държавно-корупционен капитализъм на фаворизиране на близки до властта. Справка – средствата за инфраструктура и свръхконцентрацията на земята в малко на брой огромни зърнени стопанства, западащото животновъдство и тотално намаляващото производство на плодове и зеленчуци. Патриотите, макар че защитиха национално отговорни позиции по Истанбулската конвенция, цигански своеволия и със закъснение по Повардарието, чак след подписването на мултисервилния необвързващ договор със Скопие през 2017 г., изглежда, че преядоха с власт и взаимни ежби, а единици с комисиони. Те не съумяха да се противопоставят на изкалпазаняването на част от българския бизнес, приучен към леснина от еврофондовете, щом се докопа до тях. БСП пострада многофакторно, вкл. от разцепления и лични амбиции: международната кариера на всяка цена на Станишев, самочувствието на герговци, красимир-янковци и вечните депутати-боляри. Загуби от политмераците и неумението на явно бившите школски отличнички като вождесата Нинова и „борбата й срещу врага с партиен билет” по стара болшевишка традиция, на Манолова, Йончева, Дончева, формации като АБВ... Въпреки експериментите за задълбочаване на демократизирането! А в изборния ден епидемията не може да не е оказала ограничителен ефект върху по-възрастния и по-болнав електорат. Пъстър многопартиен парламент с атомизирана партийна система, разнообразяващ аналоговия популизъм на министър-председателя Борисов !

Концентрацията на властта в от една, до две и малко повече политически партии в „полит-империите” КНР, САЩ, Русия не укрепва прононсираните многопартиен плурализъм и демократичност в последните две от тях, както показа и практиката от последните президентски избори в Щатите.

Прекристализацията и атомизация на политическото пространство в знак на желание за промяна на системата не е български патент. Налице е от години в Италия (Северната лига), Германия (Алтернативата за Г.), Франция (Националния фронт), Испания (Подемос) и други държави-членки на Стара Европа като Партиите на свободата на Австрия и на Нидерландия, Датската народна партия, ЮКИП във Великобритания реализирала основната си цел излизането от ЕС, гръцката Златна зора и др. Във Вишеградската четворка (В 4): Орбан създаде своята несистемна партия Фидес още през 1988-89 г. През 90-те години на м.в. се появиха Йобик (в Унгария) и Право и справедливост в Полша. Отпаднаха и станаха рядкост във В 4 политически партии като консервативни, християн-демократични, земеделски, либерални.

В Чехия и Словакия след кадифяната (в Словакия „нежна”) революция по мое наблюдение обикновено антисистемният вот се изразява в създаване на множество малки партийки и движения по определена проблематика.

Само през последните десетина години в Чехия се появиха управляващата днес АНО 2011, нетрадиционните партии Пирати, Свобода и пряка демокрация, Партия на обществените дела, Топ 09 и др. Девет са парламентарните партии в Долната камара (ДК) + още 10 в Сената и + 18 представени в областите и общините. Общо в Чехия са регистрирани 92 партии, от които 25 класически и над 120 движения. Само 8 партии се считат за ликвидирани. Освен в Чехия в Европа и САЩ има официално още пиратски партии, а в света още 23 активни, но нерегистрирани. Обсъжда се създаване на нови в 5 държави. Съществува и Пиратски интернационал. Пиратите спечелиха поста на кмет на Прага и се проявиха в отстраняването на съветски паметници от епохата на соца.

В Словакия активните политически партии и движения са 67, 29 са ликвидирани и 85 в процес на ликвидация. Обикновени хора и независими личности” (ОХНЛ), в момента управляваща коалиционна партия на Игор Матович ми се струва като най-близка като процес на възникване и в изборната победа с движението на Трифонов.

Разликата е, че близкият по аналогия протестен вот в Словакия като минимум получи експертна помощ и солидарност от политически симпатизанти отвън за отстраняване на мощната лявоцентристка партия Смер (= Посока) на Роберт Фицо от властта. В Словакия съм свидетел на възникването на партията Свобода и солидарност (ПСС) на Рихард Сулик през 2009 г. Тогава Фицо я нарече „интернетна партия”, тя възникна наистина от ”контакти в мрежата”. Сулик достигна до постове министър, вицепремиер, председател на парламента, евродепутат. Впоследствие под политико-финансов натиск и влияние от Брюксел ПСС започна да се кичи идеологически с епитети като либерална, либертарианска, евроскептична, напоследък и „дясно ориентирана”. Митингаджийската част от ПСС, „пиратите”, ОХНЛ (Обикноовеннте хора...) се състои от поколението, което не помни 90-те години на м.в., не чете дебели книги за миналото и не вярва на разказите на родителите, баби и дядовци за прехода. Поколението “Y”, според поколенческата теория в САЩ, се противопоставя на управляващите, защото не възприемат идола им. Това поколение няма като предходните герои, а има кумири. Децата на игреците, които понякога ги последват в политическите акции, са вече от поколението "Z"- зумерите, вярващи не на думите, само на "образите", напр. в безсловестния Instagramили сред подобни продукти на развлекателна IT техника като смартфони, таблети.

Игреците не правят разлика между "лидер" и "ръководител/шеф". Те са израстнали в условията на консумативно общество, а някои от по-младите от тях и на употреба на алкохол и наркотици. Кумирите са им рок-звезди, артисти (Защо не и Слави Трифонов у нас?), футболисти, особено за агитките.

Ако отскочим до Русия имаме всички основания да допуснем, че неотдавнашните вълнения около личността на Навални са били заложени около „игреци” като ударна сила с финансова и идеологическа (за по-възрастните) подкрепа от чужбина.

Има и известна прилика в политическия непрофесионализъм на ИТН с украинския президент, екс-актьора Володимир Зеленски. Или от миналото с бившите му професионални колеги Роналд Рейгън и Арнолд Шварценегер.

Кумирът на дава обяснения и не излага партийни програми, от които последователите му така и не се интересуват особено!

Проблемът на Сулик и Матович, които и сега са във властта, бе намиране на подходящи експерти за управлението, но в България никога не са липсвали кандидати за депутати, а за министри – от бай Ганьово време на Алеко!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели