/Поглед.инфо/ По предложение на правителството Народното събрание обяви извънредно положение. Актовете както на Министерския съвет, така и на парламента освен своята значимост като действие на изпълнителната и законодателна власт, пораждат редица сериозни въпроси, каквито следва да намерят своето разрешение, сред които:

  1. Какво е извънредното положение?

  2. Важно ли е извънредното положение?

  3. Какви принципи следва да се спазват при извънредно положение?

  4. Могат ли при извънредно положение да се ограничават права на човека и кои права е допустимо да се ограничават?

  5. Какви специални правомощия могат да бъдат предоставени на изпълнителната власт при извънредно положение?

  6. С какви механизми може да бъде ограничена изпълнителната власт, с цел избягване на злоупотребата със специални правомощия при извънредно положение?

  7. Кой може да обявява извънредно положение?

Отговорите на така поставените въпроси не се съдържат в Конституцията и законите, което налага необходимостта техните отговори да се търсят извън тях.

1. Необходимостта от обявяване на извънредно положение може да възникне вследствие на разнообразни причини като например война или въоръжено нападение срещу страната от вътрешно-държавен или външен характер, природни бедствия като пожари, наводнения, тероризъм, граждански вълнения, епидемия, финансова или икономическа криза, всеобща стачка и др. Обявяването на извънредно положение не е нещо необичайно в държави, управлявани от диктаторски режими, където то може да продължи през време на цялото управление на режима. В някои случаи се обявява и военно положение, което дава на военните по-голяма свобода на действие. Други термини, употребяване за обозначаване на извънредното положение, са „тревога”, „блокада” и др. под. Извънредното положение съдържа два компонента:

- правен, представляващ конституционната и законодателната база на извънредното положение;

- оперативен, включващ организационната структура, стратегическото планиране и осъществяване на мерките при извънредното положение.

Въпреки, че са два отделни компонента, те трябва да са съвместими и взаимно обвързани. С други думи правната рамка трябва да взима под внимание и отчита оперативните изисквания, и обратно – оперативните изисквания трябва да са съобразени с правната рамка. И двата компонента следва да бъдат съобразени вкл. с международното право, в т. ч. по отношение на човешките права и върховенството на закона.

2. Ограничаването прилагането на законите при извънредно положение с цел справяне с извънредните обстоятелства, причина за обявяване на извънредно положение, неизбежно води до ограничаване на нормалната икономическа дейност, както и на гражданската и политическа активност, а така също и на правата на гражданите. Някои от ограниченията могат да бъдат напълно оправдани. Същевременно, съществува опасност правителството да се възползва от извънредното положение за налагане на неоправдани ограничения на човешките права и граждански свободи, за неутрализиране на политически опоненти, за отлагане на избори или за други свои цели. Практиката показва, че в някои държави съществува тенденция за запазване на извънредното положение дълго след отпадане на причината за неговото обявяване – в продължение на десетилетия и повече. Затова опасността от появата на каквато и да е вкл. “конституционна диктатура” в резултат от обявяване или на обявено извънредно положение не трябва да бъде подценявана.

3. В правовите държави обстоятелствата, при които може да бъде обявено извънредно положение, би следвало да се регламентират в конституцията и/или законите, които установяват вкл. процедурите, каквито трябва да се следват в такива случаи. Вкл. доколкото обективно е невъзможно по позитивен начин a priori да бъдат фиксирани едни или други мерки, каквито са в зависимост от конкретна ситуация, налагаща извънредно положение, най-малкото ограниченията за упражняване на извънредни правомощия от съответните власти и институции, и изброяват правата, които не могат да бъдат временно отменени. Те трябва да бъдат съобразени вкл. със съществуващите международноправни норми, съдържащи се в международни договори като Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), Международната конвенция за гражданските и политическите права (МКГПП) и др., съгласно които държавите трябва да се придържат към следните принципи:

- временен характер: има се предвид изключителния характер на обявеното извънредно положение;

- изключително голяма заплаха: кризата да представлява реална, непосредствена и най-малкото неизбежна заплаха;

- обявяване: извънредното положение трябва да бъде обявено публично съобразно установения конституционен и законодателен ред, за да бъдат информирани гражданите за неговия правен характер и се намали опасността от възникването на ситуации, в които едни или други органи на държавата ограничават човешките права, без официално да е обявено извънредно положение;

- информиране: уведомяване вкл. на международната общност и релевантните международни органи за предприетите мерки; ако държавата възнамерява да ограничи някои от човешките права. Според ЕКПЧОС или МКГПП, в случая България трябва да съобщи това на Генералния секретар на Съвета на Европа или Генералния секретар на ООН, както и да ги уведоми за мерките, които е предприела, за основанията за тези мерки и за продължителността на периода, в който ще действат съответните ограничения;

- пропорционалност: предприетите мерки за справяне с кризата, сферата на тяхното приложение, техния характер и продължителност на действие, трябва да бъдат пропорционални на заплахата от извънредната ситуация;

- законност: извънредното положение като институт само по себе си не предпоставя непременно, макар временна отмяна на действащото законодателство, нито оправомощава който и да е от упражняващите държавна власт органи да предприемат действия, незачитащи принципите на законност, с които винаги са обвързани човешките права и свободи, вкл. в условията на извънредно положение; затова тя трябва да бъде съобразена при ограниченията за налагани съответни мерки както от националното, така и от международното право;

- неприкосновеност: имат се предвид онези основни права, които са неотменими дори и в условия на извънредно положение.

4. Определени човешки права са неотменими, при каквито и да било обстоятелства. Според ЕКПЧОС и МКГПП такива права са:

- правото на живот;

- забраната за изтезания;

- забраната на робство;

- забраната на закони с обратно действие;

- правото на справедлив съдебен процес;

- свободата на мисълта, съвестта и религията.

Комисията за човешки права на ООН, наред с изброените неотменими права, е постановила и следните ненарушими положения:

- хуманно отношение към лишените от свобода;

- забрана за взимане на заложници и неправомерно задържане;

- защита правата на малцинствата;

- забрана на пропагандата на война, национална, расова или религиозна омраза;

- процедурни гаранции за запазване интегритета на съдебната система.

5. Специалните правомощия в условия на извънредно положение се дават на правителството от конституцията или законите. Извънредни мерки или правомощия могат да бъдат различни, примерни сред каквито са:

- ограничаване на свободата на медиите и забрана на обществените събрания;

- разполагане на въоръжени сили на територията на страната;

- евакуация на населението от домове и работни места;

- обискиране на домове и друга частна собственост без заповед и арести без повдигане на обвинения;

- конфискация на частна собственост (с или без компенсация) и/или нейното унищожаване;

- регулиране на дейността на частните предприятия; намеса във финансовите операции, регулация на търговията, в т. ч. експорта и импорта и др.;

- приемане на специално законодателство, санкциониращо неподчинението и неизпълнението на извънредните мерки.

И при извънредно положение управлението на страната трябва да се осъществява от гражданските власти на национално и местно ниво. А силите за сигурност да имат помощни функции, подпомагайки гражданските власти.

6. Във връзка с механизмите за ограничаване правомощията на изпълнителната власт с цел избягване на злоупотребата със специални правомощия при извънредно положение е важно да се отбележи:

- Ролята на парламента: Повечето правни системи ограничават правото на изпълнителната власт да обявява извънредно положение и изискват парламентарно одобрение на едно такова решение на правителството, като често пъти това става с квалифицирано мнозинство. Общо правило в тези случаи е правителствата под контрола на парламента в достатъчна степен добре да мотивират както решението си за обявяване на извънредно положение, така и специалните мерки, които възнамеряват да предприемат за справяне с извънредната ситуация. В някои страни, както е според Конституцията в България, обявяването на извънредно положение е от компетентността и в правомощието единствено на парламента. Повечето парламенти са оправомощени изрично също така да преразглеждат регулярно извънредното положение и да го отменят, ако и когато сметнат за необходимо. Тази роля на парламента е изключително важна при продължително действие на извънредното положение, когато принципът на върховенство на гражданските власти над сектора за сигурност може да бъде изложен на риск. Каквото и да е естеството на извънредната ситуация, правомощията на парламента, вкл. правото му да отправя запитвания и да провежда разследвания относно начина на прилагане на извънредните правомощия, трябва да бъдат уредени със закон. Това е от съществено значение, както за правилната оценка на действията на правителството, така също вкл. за извличане на опит, който да бъде от полза при бъдещи извънредни ситуации.

- Ролята на съдебната власт: Съдебната система трябва да продължи да гарантира правото на справедлив съдебен процес и в условията на извънредно положение. Тя трябва да предоставя и осигурява на гражданите ефикасни средства за защита срещу нарушения на техните човешки права от правителствените служби и отделни служители и при извънредно положение. За да бъде защитена неприкосновеността на основните и неотменими човешки права, правото на съдебен процес във връзка със законността на прилаганите извънредни мерки трябва да бъде гарантирано чрез независимостта на съдебната власт. Съдът осъществява ключова роля както при вземането на решения по отношение законността на обявеното извънредно положение, така също и за спазване на законността при прилагане на специфичните извънредни мерки.

- Ролята на гражданското общество: Извънредното положение поставя под огромен натиск не само държавата, а и обществото. В максимален интерес както на държавата, така и на обществото е да се справи с извънредната ситуация по един прозрачен и отговорен начин. Затова за да се справи по възможно най-ефективен начин с нея, правителството трябва да си сътрудничи с гражданите. Нарушаването или неоправданото ограничаване на човешките права в условия на извънредно положение подкопават доверието, без каквото такова сътрудничество е немислимо, поставяйки пречки пред преодоляването на извънредната ситуация.

- Ролята на съседни страни и международната общност: Извънредното положение може да се отрази и на отношенията на страната както със съседни, така и с други държави и да породи неблагоприятни последствия за международната общност. Затова в интерес за всяка държава е да гарантира, че обявяването на извънредно положение и прилагането на съпътстващите го мерки съблюдават международните норми. Международната общност от своя страна трябва да бъде активно ангажирана в гарантиране спазването на тези норми от правителствата, вкл. да сътрудничи със заинтересованите правителства за премахване на извънредното положение и възстановяване на конституционния ред, който напълно гарантира спазването на човешките права.

7. В някои държави съществуват повече или по-малко регламентирани законови механизми, уреждащи обявяването на извънредно положение и прилагането на съпътстващите го мерки, вкл. ограничения на гражданските права. Най-често срещаните случаи са три:

- изпълнителната власт обявява извънредно положение, като е длъжна да информира за това парламента в рамките на установен срок;

- изпълнителната власт обявява извънредно положение, но парламентът трябва да утвърди такова решение преди предприемането на каквито и да било извънредни мерки;

- извънредно положение обявява парламентът.

В повечето случаи при извънредно положение се дава право на изпълнителната власт за по-голяма или по-малка степен на оперативна самостоятелност, ако не неограничено да определя както мерките, така и съответните служби, респ. служители, които да се справят с извънредната ситуация, а така също и за пренебрегване на нормалната административна процедура относно създаването на административни правила.

В правната уредба на България не съществува подробна регламентация на конституционно равнище във връзка с извънредното положение както в Конституцията, по повод на което само се споменава единствено в чл. 84, т. 12, а така също и на законодателно ниво свързани с извънредно положение разпоредби. Такива се съдържат единствено в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и в Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Тук няма да разискваме дали въобще и евентуално доколко те са приложими към конкретната ситуация като фактическо основание за обявяване на извънредно положение. А съобразно обсъждането само от юридическа страна на проблема във връзка с извънредното положение с оглед липсата на съответна правна регламентация за правното естество, от такава гледна точка формата и действието на акта за обявяване на извънредно положение – въпрос, който е от съществено и решаващо значение, ако следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията, правилата и процедурите съгл. Закона за нормативните актове, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и др., ограничавайки се в застъпването на тезата за необходимостта от изработване и приемане на такава уредба. Тъй като несъмнено всички действия понастоящем отнасящи се до предвиденото в Конституцията извънредно положение са ad hoc. А такъв подход безспорно крие рискове.

Източник: Поглед.инфо

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели