/Поглед.инфо/ /Несистемни мисли на един данъкоплатец през октомври 2016г./

Въпросът е дълбок и отговорът е полифоничен. Защото става дума за най-високия политически пост в държавата, от който зависи много в изстрадалата ни и катастрофирала страна.

За 26 години се нагледахме на политическата картина: „каквато държавата, такъв и президента“. Време е да сменим социалния пейзаж: „различен президент, различна държава“. Но трябва да започнем, от някои важни неща:

ВЪПРОСЪТ ЗА ЛИЧНОТО НИ БЪЛГАРСКО ДОСТОЙНСТВО:

За какъв президент няма да гласувам? За такъв, от когото ме е срам.

Срам ме е,когато ме представляват хора с недостатъчна образованост. Образоваността не е само диплома, та дори понякога да я има (справка Румяна Желева). Образоваността се вижда, както ни казва старата наша пословица „по дрехите посрещат, а по ума изпращат“. Но за да не е самоцелна, тя задължителна трябва да се съпровожда от интелигентност и характер.

Срам ме е, когато пред държавни ръководители, българският представител се слави с широката си невинна усмивка, а не с широтата на познанията си по икономика, финанси, право, международни отношения.

Срам ме е, когато ме представляват политически номади, продаващи партийна принадлежност срещу политическата софра. Срам ме е когато ме представляват безлични хора, които оставят да ги сресват на публични места политическите им кръсници.

Срам ме е от хора, които нямат реална представа за себе си, защото с това започва липсата на реална представа за света.

Срам ме е от държавни ръководители, които от години не са ходили пеша по българските улици, за да видят живота в очите. И не виждат, че 3 млн българи избягаха от България заради тяхната политика през последните 25 години. И не виждат, че българите се топят като нация и българският етнически елемент скоро ще стане малцинство в собствената си страна и тогава името България ще звучи нелепо. Не виждат, или не искат или не могат да спрат пропадането.

Срам ме е когато български политици провалят официалната българска кандидатура за Генерален секретар на ООН на Ирина Бокова, Генералния директор на ЮНЕСКО - българина с най-успешната световна кариера за всички времена.

 

ВЪПРОСЪТ ЗА НЕГОВАТА ДУХОВНОСТ

Как да гласувам за президент, който живее за славата, за парите, за вилата в Гърция и за личната охрана. Трябва ли да гласувам за лице, което измерва хората по парите в банка, по екскурзиите в чужбина, по броя на апартаментите и ловджийските си пушки.

Не мога да гласувам за някого, който се ръководи от максимата, че който на 20 години не бил социалист - нямал сърце, а който на 40 години е социалист, той нямал мозък и приписва това на Бърнард Шоу. Защото такова „безмозъчно“ изказване пред 7-милионната българска нация, било то и на шега, не само никого не оправдава, но и дълбоко обижда социалиста Антонио Гутерреш – бъдещият Генерален Секретар на ООН, социалиста Франсуа Митеран, един от най-големите президенти на Франция, социалиста Мартин Шулц – днешния председател на Европейския парламент, социал-демократа Герхард Шрьодер – бившия канцлер на Германия, социалистите Георгио Папандрео(старши) и Георгио Папандрео (младши) – двама бивши големи премиери на Гърция, Улоф Палме – бивш Председател на Движението на необвързаните, световно известен политик и министър-председател на Швеция, лявоцентриста Романо Проди – бивш министър председател на Италия и Председател на ЕК, социалистите Дън Сяо Пин иКси Джинпинг – ръководителите на най-голямата страна с най-голямата икономика в света. С подобна политическа суб-култура, подобен „мислител“ ще осигури гарантирано сортиризация, а в последствие и изолация на България от духовните центрове на света. Ще накара Генералния секретар на ООН и Генералния директор на ЮНЕСКО да се замислят дали да се срещат с него и да му подават ръка.

Бърнард Шоу едва ли е казал само това в своите 63 театрални пиеси, романи, есета, статии. За да останем верни обаче на духа на Бърнард Шоу е необходима културата поне на Гео Милев. Ако изобщо Шоу е изрекъл подобна сентенция, някой трябва да провери и духа на фразата, т.е. в какъв исторически контекст е казана и дали тя не се е отнасяла до национал-СОЦИАЛИЗМА в Германия, станал възможен заради заслепението на трудовите маси от личността на Хитлер (пиесата на Бърнард Шоу „Бушуващите маси“ – 1946-1948г). Интерпретацията на Шоу на световните идеологии обаче вероятно ще изуми доста нашите президенти, ако се запознаят с известното му положително отношение към Сталин.

Тази неистина противоречи на живота на самия Бърнард Шоу, на Франсоа Митеран, Антонио Гутерреш, Кристин Лалюмиер, Романо Проди, академик Игор Курчатов, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри, Михаил Шолохов, академик Сергей Капица, академик Дмитрий Лихачов, академик Вавилов, академик Ландау, Юрий Гагарин, Валентина Терешкова, Алексей Леонов, на ляво ориентираните Чарли Чаплин, Ноам Чомски, на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров и стотици хиляди други. Бертолт Брехт, от левите си антивоенни позиции написва едни от най-дълбоките си драматургични творби като „МАЙКА КУРАЖ И НЕЙНИТЕ ДЕЦА“ и „СТРАХ И ОТЧАЯНИЕ В ТРЕТАТА ИМПЕРИЯ“ именно след 40-годишна възраст. Именно след 40-те той става и Вице-президент на Академията на изкуствата в ГДР.

Не знам дали Бърнард Шоу е изрекъл онази крилата фраза, но му приписват друга фраза “Ако държавникът не говори глупости, той изпада в много неприятно положение“.

ВЪПРОС ЗА КУЛТУРАТА

Трябва ли да гласувам за човек, който не познава нито собствената си културна традиция, нито културната традиция на другите народи. Защо да гласувам за човек, който не познава и не признава руските лауреати на Нобелова премия за литература, не познава що е то „Голямата Петорка“, Дмитрий Шостакович, Емил Гилелс, Яша Хейфец, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Мстислав Ростропович, Борис Гмиря, Фьодор Шаляпин, Хибла Герзмава, Зураб Саткилава, Елена Образцова, Максим Венгеров, Анна Нетребко, Иля Репин, Иван Айвазовски, Марина Цветаева, Иван Бунин, Михаил Шолохов, Константин Станиславски, Юрий Любимов, Василий Шукшин Михаил Ульянов, Сергей Бондарчук, Евгени Леонов, Никита Михалков, Андрей Кончаловски. Голяма част от тях са били социалисти над 40 години. Мога ли да гласувам за човек който грубовато и безпардонно обижда творци като Габриел Хосе Гарсия Маркес, Пабло Неруда, Давид Сикейрос, Диего Риверас, Пабло Пикасо, Анри Барбюс, Ромен Ролан и хиляди други емблематични фигури в световната култура, които са били социалисти или ляно ориентирани и са били над 40 години. Защо да гласувам, за човек който обижда с нелепи цитати творци като Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Асен Златаров, Антон Страшимиров, Емилиян Станев, Димитър Димов, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Дончо Цончев, Владимир Зарев, Дечко Узунов, Панчо Владигеров, Константин Илиев, Александър Фоли др.

Не ми дава главата да гласувам, за човек който не познава личността на Ломоносов, Циолковски, Вавилов, Сеченов, Павлов, Курчатов, Капица, Ландау, не знаят какво означават тези фигури за световната наука.

Не ми дава мозъка след 40 години да си дам гласа за човек, когото не съм виждал нито веднъж да ходи в Ла Скала, Ковънт Гардън, Парижката опера, Щатс Опера, Кенеди Център, а много рядко – дори в Народния театър и Зала България.

Не искам да гласувам за лице, за което съм сигурен, че ако го помолят да изброи експромтом 10 български композитора или 10 български художника, така както полския електорат препитваше по телевизията кандидата за министър на културата през 1981г., той ще съумее да се справи. А това е белег не само на суб-културност, но и на начална деменция, според известния български дементолог проф.Лъчезар Трайков. Не желая да гласувам, за лице, за което съм сигурен, че през последните 3 години едва ли е прочел поне по 10 книги годишно и едва ли е посетил поне веднъж Националната библиотека „Кирил и Методи“.

 

 

ВЪПРОС НА ПРОФЕСИАНАЛНА ПОДГОТОВКА

Защо да гласувам за президент, който не знае, не може или не иска да защитава суверенитета на България във всичките му форми – политически, икономически, военен, културен. Трябва ли да гласувам за президент, който не изповядва здрав, български патриотизъм, а го заменя с користен космополитизъм.

Не искам да гласувам за кандидат-президент, чиито професионални познания по външна политика стигат до фразата „аз съм за активна и балансирана външна политика“ и там остават. Не искам да гласувам за кандидат-президент, който не знае какво е „пакта сунт серванда“, „делимитация на въздушното пространство“ или „изключителна икономическа зона“ на държавата, „общо наследство на човечеството“, „военни престъпления“ и „престъпления против мира и човечеството“, и ще пита за това своя министър на външните работи, който ще пита своя заместник-министър, а той ще търси посланик, а той ще търси референт в Министерство на външните работи, който да обясни на всички над него съдържанието на тези международноправни термина. Не искам да гласувам за кандидат-президент, който не е изучавал външна политика и международни отношения и не може да говори с чужденци поне на три от официалните езици на ООН. С недоучването трябва да приключим веднъж завинаги.

Защо да гласувам за президент, който не познава проблемите на българите в чужбина и не може да поддържа жива връзката им с България.

Имам достатъчно мозък да не гласувам, за кандидат-президент, който не е прекарал нито един час във военно поделение. Не ми дава мозъка да гласувам за президент, който доскоро е чувал за военна доктрина само от колегите си в парламента, но е готов да бъден върховен главнокомандващ. Не мога да гласувам, дори и да искам, за президент, който не използва механизмите на Съвета за национална сигурност дори и при днешната мигрантска заплаха за България. Трябва ли да гласувам за президент, който разчита за гарантиране суверенитета и целостта на страната на още несъществуващата общоевропейска армия. Ами дотогава? Не си и помислям да гласувам за президент, който не прави нищо за такива проблеми на националната сигурност като: катастрофалната демография, неграмотността на децата, недоволството на учителите, бедността на хора, социалното неравенство, дефицитът на обществено здраве, упадъка на морала, насилието, проституцията, наркотиците, и алкохола, липсата на патриотично възпитание на младите, недоверието към институциите, необразоваността на политиците, калинкизация на държавния апарат, корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, клиентелизъм във външната политика, неокомплектоваността на специалните служби.

Трябва ли да гласувам за президент на България, който не защитава българското разузнаване от всякакво политиканстване и партийни интриги, не го осигурява с адекватна законодателна уредба и кадрова политика. Не виждам защо да гласувам за президент, който не се грижи за специалните служби и не решава техните тежки проблеми.

Не ми дава нито сърцето, нито мозъка да гласувам за президент, който от национална сигурност разбира само дотолкова, доколкото става дума за неговата лична охрана от Националната служба за охрана.

Как да гласувам за президент, чиято правна култура стига до мантрата „демокрация и върховенство на закона“, но си затваря очите пред нарушаване принципите на конституцията и международните договори, като започнем от Преамбюла и глава 6-та и глава 7-ма на Устава на ООН, член 2 и следващите от Европейската конвенция за закрила правата на човека, Хартата за правата на човека на ЕС. Трябва ли да гласувам за президент, който не е отварял процесуалните кодекси на България, не е пострадал поне веднъж от тяхното приложение на практика и не знае на къде да насочи съдебната реформа.

Трябва ли да гласувам за президент, който дели българите на леви и десни, социалисти и либерали, русофили и русофоби, натовци и антинатовци, цивилизовани и нецивилизовани, на живеещи в страната и живеещи в чужбина.

Не мога да гласувам за президент, които ще предостави чужди бази на българска територия на каквато и да е чужда държава, при това безплатно, за неизвестен период от време. Няма да гласувам за лице, което ходи на лов за планински козли в чужбина, докато неговия народ гладува и студува. Не искам да гласувам за президент, който ще рискува живота и репутацията си, за да присъства в чужбина на издевателствата „БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА СПИНА“ и паленето на националния ми флаг.

Не искам да гласувам за президент, чийто най-силни думи против всеобхватната корупция в неговата страна ще бъдат „ИВАНЕ, КАЖИ СИ“. Как да гласувам, за президент, който уговаря българите от Горна баня да не вдигат много шум, когато чуждестранна ракета отнася покрива на тяхната къща на ул.Роза, №15, в 22.10 ч., от което тяхното тригодишно детенце си глътва езичето както спи. Защо да гласувам за президент, който именно така разбира укрепването на съюзническата лоялност. Защо да гласувам за президент, който допуска от българска територия акт на агресия срещу съседна Югославия по дефиницията на определението за агресия от Резолюцията на Общото събрание на ООН от 1974г. Защо да гласувам за президент, който не прави разлика между анексия и право на самоопределение и ги използва със двоен стандарт по отношение на Крим и Косово. Трябва ли да гласувам за президент, който отказваше да изпрати армията на южната ни граница за защита от мигрантската заплаха. Немислимо е да гласувам за президент, на който кражбата на столетието в КТБ за 4.5 млрд не го провокира към никаква сериозна президентска реакция.

Едва ли ще гласувам за президент, чиято докторска дисертация по философия ще оставя привкус на плагиатство от чужд автор и който ще се катери по покрива на Софийска централен затвор, за да уговаря затворниците да прекратят затворническия бунт, вместо да научи два чуждестранни езика и да усвои поне азбуката на дипломатическия протокол, когато прави визата на Императора на Япония.

Дори няма да се замисля дали да гласувам за президент, който не реагира когато премиера на Гърция нарича българския народ прост и необразован. Няма дори и да помисля да гласувам за президент, който не реагира, когато президентът на Турция изказва претенции за Варна и Кърджали, а чужди разузнавателни централи плащат на недоучени историци да твърдят, че клането в Батак не се е състояло.

Трябва ли да гласувам само заради задължителното гласуване според новия Избирателен кодекс.

АЗ, ГОСПОДА, ТЪРСЯ ДРУГ КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТ, ЗА КОГОТО ДА ГЛАСУВАМ СЪС СЪРЦЕ, МОЗЪК И С МИСЪЛ ЗА ДЕЦАТА НИ. ДАЙТЕ МИ ТАКЪВ И НЯМА ДА ИМА НУЖДА ОТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ.