/Поглед.инфо/ Партията на Бойко Борисов ще проведе на 16 февруари редовно отчетно-изборно делегатско национално събрание.

Съдбата на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов се превърна в основна интрига на предстоящото национално събрание. Заместник-председателят на партията вече е подсъдим. Въпреки фактите, че по негово време са били подслушвани политици, бизнесмени и дори еврокомисар той още не е поел отговорността да се оттегли от заеманите постове. Въпросът сега е дали Бойко Борисов ще се освободи от своя заместник, за когото не веднъж е казвал, че "партията е на Цветанов". Ситуацията се нагнети от бившия вътрешен министър, който в началото на седмицата отправи обвинения срещу самия главен прокурор. Много анализатори, както и близки лица до ГЕРБ коментираха, че с тези си действия, Цветанов е прекрачил всякакви граници. Не закъсня и реакцията на самия Борисов, който за пръв път публично се дистанцира от него. В медиите се появиха слухове, че друга приближена на Борисов - кметицата на София Йорданка Фандъкова - може да стане негов заместник. Самият лидер неотдавна съобщи, че вече ще има повече заместници във формацията.

Като че ли Борисов се опита да излезе от положението, като заяви ден преди самата конференция, че "ще бъде груба грешка Цветанов да бъде махнат като заместник-председател на ГЕРБ, защото половината от партията ще приеме това като предателство". Все пак каквито и прогнози да бъдат направени те могат да се окажат погрешни, заради честата смяна на мнението на самия Борисов. Някои анализатори смятат това за негов голям плюс, защото имал изключителен нюх към обществените настроения. Може и да е така, може би този подход да е подходящ за вътрешна консумация в българското общество, но нека не забравяме, че именно такъв тип политика на международната сцена ни коства днес България да е подсъдима в Международния арбитраж за над 1 милиард евро заради спирането на проекта за втора атомна централа.

Пътят на Борисов

Доктор, генерал, главен секретар на МВР, кмет на София, председател на ГЕРБ, министър-председател и отново председател на ГЕРБ в опозиция /без да го признава/ след предсрочните избори на 12 май 2013 Бойко Борисов е роден на 13 юни 1959 г. Години по-късно вече като премиер Борисов ще заяви, че произхожда от семейство, което е репресирано по време на тоталитарния режим. Това негово изявление до ден-днешен се посреща с подозрение, имайки предвид кариерата, която той прави в силовите структури на Живкова България. По-късно в ранните години на демокрацията съдбата ще срещне Борисов с бившия първи, той ще стане негов бодигард. Този колоритен факт винаги ще прави впечатление на световните медии, когато пишат за него.

След падането на тоталитарния режим на 10 ноември 1989 г. Борисов напуска МВР, защото отказва да се деполитизира, т.е. да напусне редиците на Българската комунистическа партия. През смутните години на прехода, обхващащи почти цялото десетилетие след 1989, той ще се занимава с охранителен бизнес, създавайки фирмата "Ипон". Този вид дейност през този период е почти на ръба на закона. Има доста слухове за връзки на Борисов с хора, които не са от "светлата страна" на прехода. Едва през 2013 ще излезе публикация на досието "Буда", което ще потвърди тези слухове за съмнителни контакти и фактът, че заради тях Борисов е бил оперативно интересен на органите на МВР.

В края на 90-те години Борисов ще стане бодигард на последния български цар /1943-1946/ и бъдещ министър-председател /2001-2005/ Симеон Сакскобургготски. Бившият монарх, по препоръка на близкия до Георги Първанов генерал Бригадир Аспарухов, ще вземе Борисов за главен секретар на МВР. По-късно вече като политически лидер ще забрани други да коментират Георги Първанов, подчертавайки, че той е единственият, който може да прави това. В периода от 2001 до 2005 Борисов ще покаже изключителен талант да омайва българите и родните медии, които ще спомогнат за изграждането на неговата легенда. В действителност истинският резултат от работата му е малко по-различен. След временно надделяване на държавата над организираната престъпност в края на 90-те години, от 2001 г. отново се забелязва ръст на убийствата на известни личности. Над 150 гръмки убийства са извършени за около пет години и нито едно от тях не е разкрито. Това са факти, за които българското общество някак си забравя, но не и световните медии, които всяка своя кореспонденция от нашата страна започват с тази умопомрачителна статистика.

На изборите през 2005 благодарение на своята харизма Борисов ще получи възможност да се кандидатира за депутат от НДСВ от цели два района - Благоевград и Пловдив. Но малко след тях той ще се откаже от депутатското място и ще започне своя самостоятелна политическа кариера.

"Парламентът е на Бойко, правителството е на Бойко, президентът е на Бойко..."

Овакантилият се пост на кмет на София дава шанс на Борисов много бързо да получи достъп до властта, което отново го оставя в центъра на общественото и медийно внимание. На 3 декември 2006 по негова инициатива на основата на създаденото по-рано през същата година гражданско сдружение с име "Граждани за европейско развитие на България" и абревиатура "ГЕРБ" се създава нова политическа сила. На 6 юли 2009 водената от него партия печели парламентарните избори, но няма мнозинство, за това през следващите години трябва да разчита на подкрепата на депутатите от крайната националистическа партия на Волен Сидеров "Атака", с чийто помощ той управлява почти до средата на 2011. Тогава успешно разбива парламентарната група на Сидеров и привлича необходимите му гласове в парламента. Същата участ малко по-рано ще сполети РЗС, а в края на 2012 и останките от някогашната десница в лицето на СДС.

Два са символите на политиката на Борисов във вътрешен план - полицейщината и масовото подслушване, за които отговаряше неговият вицепремиер, вътрешен министър и заместник в ГЕРБ Цветан Цветанов, и политиката на строги икономии, провеждана от другия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков. Първата даде на страната ни многобройни и много често безрезултатни пиар полицейски акции с любопитни имена, които вместо да засилят вярата на българския гражданин в правовата държава, имаха точно обратния ефект. Втората в името на фискалната статистика, с която Борисов, Дянков и ГЕРБ се биеха в гърдите пред ЕС и международните финансови институции, доведе до това, че излизането на българската икономика от световната рецесия се забави значително. Всъщност трябва да се подчертае, че тези "прекрасни" финансови резултати бяха постигнати на гърба на българския бизнес, на който се бавеше плащането на ДДС и за свършените дейности, и на българския данъкоплатец, чиито вноски за здраве в НЗОК /на стойност около 1,4 милиарда лева/ бяха буквално национализирани.

Във външнополитически план кабинетът на Борисов проспа важни събития на Балканите. Нещо повече вместо да наложи София като важен играч в Западните Балкани, той избра не да защитава националния интерес, а сляпо да следва фарватера на гръцките интереси, поне що се отнася до Македония - една от малкото страни, където България може и е длъжна да има позиции. Както и във вътрешнополитически план, така и във външен Борисов правеше непремерени изказвания и ходове, които накърняваха имиджа на страната. Любопитно беше, че той не ги пестеше дори към лидерите на съюзните държави от НАТО, ЕС и Израел. В златните анали на дипломатическите гафове ще останат такива изявления като: "И Израел, и България си имат по едно БиБи" /по време на посещение на премиера Бенямин Нетаняху в София/; "Това е Херман ван Ромпой, след като той беше премиер на Белгия, страната повече от година няма правителство, добре си е свършил работата"; "Когато Шести американски флот пътува на някъде, нещата са зле" и много други.

Управлението на Борисов завърши катастрофално. Безработицата през февруари 2013 достигна рекордните 13%. Тя беше значително подхранена от това, че много фирми фалираха заради забавените и неплатени за свършени дейности пари от страна на Борисовото правителство. Под натиска на масови многохилядни протести срещу корупцията и лошото управление, които обхванаха цялата страна през януари и февруари 2013, той подаде оставка на 21 февруари 2013. Поводът за тях бяха високите цени на електричеството, които изяждат оскъдните доходи на българите - една от малкото нации в ЕС доведена до такова фрапиращо ниво на енергийна бедност.

След 12 май 2013

Правителството на Бойко Борисов е първото от 1997, което не изкара пълен мандат. След провеждането на предсрочните избори на 12 май 2013 той не успя да намери коалиционен партньор в новия парламент и се принуди да остане в опозиция. Реалност, която Борисов до ден-днешен не иска да признае. С действията си в новото Народно събрание той продължи традицията да руши авторитета на държавните институции. Избраната от него стратегия на бойкоти на парламентарните заседания и исканите постоянни вотове на недоверия, които след това не уважаваше, допринесе за задълбочаване на политическата криза. Така Борисов затвърди мнението на част от политолозите и социолозите, които смятат, че ГЕРБ не е нормална политическа партия, а групировка, която е можела да съществува единствено и само, когато е на власт. /БГНЕС

-----------------

Георги Пашкулев, заместник-главен редактор на БГНЕС.