/Поглед.инфо/ Такъв въпрос не би трябвало да съществува от историческа гледна точка. Но той е сред нас. Въпреки, че е издиган като теза извън контекста на историческите събития през Втората световна война и мястото на Царство България в нея.

Поставят го онези, които са създали реални условия нашата Родина да претърпи Трета национална катастрофа, много по-тежка от първите две. А днес - техните потомци, разбира се. И едните, и другите вероятно знаят истината. Но в техен интерес е тя да бъде заличена и заменена с неистина. Защото изглежда само така могат да умилостивят гузната си съвест. Заклинанията им обаче едва ли ще доведат до тяхното пречистване. Те може би винаги ще си останат в съзнанието си като престъпници пред своя народ, получили някакви материални индулгенции загдето са предавали Родината си.

Лошо е, че вече деца и внуци на хора, които са воювали като партизани и помагачи в състава на Народно-освободителната въстаническа армия като част от антихитлеристката коалиция, днес участват като екзекутори на Паметника на Съветската армия или като безмълвни свидетели на разрушението. Дали пък техните родители, баби и дядовци, солидни кадри от върха на държавата и на Държавна сигурност, не са ги учили на реална история и историческо мислене и отговорност, а на преклонение пред властта, парите и материалното благоденствие.

Народните предания през хилядолетията напомнят, че за безродника, колкото и да се мъчи да скрие своето безродие, възмездието за деянията му – ако не съдебно, то като морално или Божие наказание, го застига. И понася неговата тежест. Ако не той самият, могат да пострадат негови потомци.

Покъртително е, когато човек слуша баладата на Емил Димитров, която той пееше прочувствено и със сълзи в очите: „Ти закъсняваш понякога, Истино, но винаги идваш при нас!“.

Фактите от историята са пределно ясни от геостратегическа, геополитическа и социално-икономическа гледна точка.

Геостратегически погледнато, в началото на септември 1944 – най-драматичният месец за Родината ни от началото на Втората световна война, България е в изключително тежко положение. Оказала се е във война с кажи-речи целия воюващ свят: с СССР, с Хитлеристка Германия, с Великобритания, със САЩ.

В ония дни България е принудена да изживява срама и ужаса от последствията на решението на държавата да присъедини страната и народа към Хитлеристката коалиция. Заставена е да се гърчи пред усмихнатите британски дипломати, че се налага да поизживее поне за кратко онова, което е причинила на Гърция и Югославия, части от чиито територии е владяла в свой интерес след германската окупация в продължение на повече от три години. Да плаща за хилядите евреи, изпратени в лагерите на смъртта от така наречените „нови български земи“. За военното престъпление, извършено от български жандармеристи, които са умъртвили по особено мъчителен начин тежко ранения капитан Томпсън, кадрови офицер от Британските Кралски Въоръжени сили, вместо да се отнесат към него като към военнопленник и да му окажат нужната медицинска помощ в съчетание с поне елементарни социални грижи. Да плаща за свалените американски и британски военни самолети и загиналите пилоти, срещу които българската противовъздушна отбрана и бойната авиация са стреляли в „символичната война“. И още, и още...

От геополитическа гледна точка цената, която България е трябвало да плати, не е било трудно да се очертае. Тя е могла да включва следното. Първо, окупация от Турция на територии, примерно казано в четириъгълника бреговете на Черно море, южните склонове на Източна Стара планина, Сливен, Свиленград, турско-българската граница, устието на Резовска река. Това би било знак на благодарност на Съюзниците към Турция загдето е запазила неутралитет и не се е включила във войната на страната на Хитлеристка Германия. Второ, евентуална окупация от Гърция на примерно казано земите в четиръгълника Свиленград, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Доспат дере, довоенната граница с Гърция. Трето, възможна окупация от Югославия на територии, например, на изток от довоенната граница с България в четиръгълника връх Тумба, довоенната граница на Гърция с България, река Доспат, Самоков, предградията на град София, Видин, река Дунав, устието на река Тимок. Тези окупации биха могли да завършат с присъединяване на въпросните земи към държавите окупаторки. На Лудогорието и Добруджа, населени с немалко турско население, не се знае какво би могло да им се случи.

Социално-икономически погледнато, България би се лишила от близо половината от своята територия и население, от най-плодородни земи, от пълноводни реки, вековни гори, морски пристанища, железопътни линии, възлови гари и летища, стратегически сухопътни комуникации. Това би довело до огромни загуби в икономиката и главно селското стопанство, придружени от демографска катастрофа. Българският народ би изпаднал в още по-жестока покруса в сравнение с онази, която е бил принуден да изживее след загубата на една трета от българската територия подир Междусъюзническата и Първата световна война. Тогава извън пределите на България се оказват българските части от Вардарска и Егейска Македония, Западна Тракия, островите Тасос и Самотраки, Западните покрайнини. Погрешната политика на „царя Обединител“ Борис Трети, който още от 1939 е смятал, че Германия ще загуби войната, с включването на България във войната на страната на Хитлеристка Германия не само не е довела до „обединение“ на българи и български земи, но е изправила страната ни до ръба на ужасна катастрофа.

Разбира се, посоченото възможно развитие е било повече дипломатически задевки и предположения, без реални документи за териториални претенции.

Съвсем реално е станало обаче това, че спорните според Ньойския мирен договор от 1919 български земи в Западна Тракия, заключени в четириъгълника река Места, бреговете на Бяло море, устието на река Марица, Свиленград, довоенната граница на България с Гърция, плюс островите Тасос и Самотраки, които са предадени на Гърция през 1921 от Съюзническата контролна комисия без ратификация, след Втората световна война са оставени почти безспорно във владение на нашата южна съседка. Което е потвърдено устно от българска страна от председателя на Държавния съвет на НРБ Т. Живков през 1974.

Така, заради участието си във войната на страната на Хитлеристка Германия и окупацията на част от Гърция, България бива принудена да се раздели окончателно с бляновете си за излаз на Бяло море. На практика само това са териториалните загуби на Родината ни вследствие на прогерманската политика, въвлякла България във Втората световна война на германска страна. Които всъщност не са загуби, а само официално приемане на статуквото, очертало се след Първата световна война като част от Втората национална катастрофа.

Всичко предполагаемо би могло да стане сурова реалност, ако не се е намесил СССР с неговата армия.

С обявяването на война на България на 05.09.1944 СССР поставя Турция и Великобритания пред свършен факт. И Турция се отказва от опасна за нея авантюра. За по-сигурно, СССР изпраща своята армия на юг веднага след пресичането на границата с България в Добруджа. Съветските войски много бързо блокират всички важни пътни артерии на българско-турската граница. Придвижили са се екстрено с влакове (танкове и друга тежка бронирана верижна техника) и на собствен ход на автомобили.

СССР се е съгласил с предложението на Великобритания тя да установи 90/10 контрол върху Гърция, срещу 75/25 съветски контрол върху България. Защото е отчитал, че Обединеното кралство дава мило за драго да контролира Гърция и вътрешните морета. В замяна е успял да договори спасяване на България. Това е първата крачка към запазване на териториалната цялост на страната ни в нейните довоенни граници плюс Южна Добруджа, присъединена към България в хода на войната: Румъния е воювала срещу СССР с огромна армия.

Как биха реагирали Великобритания, САЩ, Гърция и Югославия в тази обстановка, ако СССР не е бил вече най-авторитетната геополитическа сила в света и неговата армия не е била най-силната? И е гарантирала ненакърняване на границите на България!

По настояване на СССР великите сили позволяват на България да участва във войната за разгрома на Хитлеристка Германия по време на подписването на Споразумението за примирие през октомври 1944 в Москва. В резултат на това Българската армия дава достоен принос за спасяване на териториалната цялост на своята родина с изключителния си героизъм и победите във военните действия. Единственият несъветски офицер, преминал в триумфалния марш на Парада на Победата на 24.06.1945 на Червения площад в Москва, е командващият на Първа Българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев.

Представят ли си радетелите на събарянето на Паметника на Съветската армия, какво е било тогава положението: Българската армия да воюва за освобождаването на Вардарска Македония от германските нацистки войски, която допреди няколко седмици е била във владение на България и нейната армия в качеството на администратор или окупатор? Югославските власти начело с Тито са били принудени да разрешат на България да воюва за освобождаване на югославски довоенни територии.

След войната СССР помага на България да се възстанови от разрухата.

За 45 години социализъм (1944-1989) България, с подкрепата на СССР, успява да се нареди на 27 място в света по индекс на човешкото развитие, селското сопанство става едно от най-рентабилните в света, пример и модел за следване от много държави. Народът се е увеличил количествено от 7 на 9 милиона души, здрав, сплотен, единен. Българското образовние нарежда народа ни на първо място в Европа по ефективност, обхват и успеваемост на децата и младежите. Българската народна армия, когато в България не е имало чужди войски, е изградена с помощта на СССР като една от най-боеспособните армии в Организацията на Варшавския договор и страшилище за евентуалните ѝ противници. Американският посланик, според български генерали, когато е присъствал на унищожаването на българските ракети с обхват около 500 км, е шепнел, обзет от силно вълнение: „Страшно оръжие! Страшно оръжие!“.

За 34 години след срива на социализма в България и избухването на демокрацията, страната ни все още не е достигнала икономическото развитие от 1988. Населението се е смалило до под 7 милиона. Образованието е на едно от най-ниските места в Евросъюза. Народът страда от болести, разединен, обеднял, угрижен, без ясна надеждна визия за бъдещето си.

Така че, не Паметникът на Съветската армия пречи на властниците да изведат България напред. Пречат те самите.

Не знам дали може да се приеме за рационално, но си мисля, че ако тези, които се осмелиха да започнат разрушаването на Паметника на Съветската армия, бъдат заставени да го реставрират до ниво да заблести и напомня с нова сила за жестоките уроци на историята, народът ни може би ще получи глътка свеж въздух.

И вероятно ще почувства малко надежда, че има справедливост и за онеправданите.

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.